Определение № 107 от 14.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 14.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20245001000134 по описа за 2024 година С определение № 80/23.01.24 г., постановено по т.д. № 300/23 г. на Пловдивски окръжен съд, съдът ОТКАЗВА възстановяване на срока за отговор на искова молба по чл.367 от ГПК на ответника С. М. Ю. ЕГН ********** по молба от 04.12.2023 г.

Частна жалба против горното определение в тази му част е подадена от С. М. Ю. чрез процесуалния й представител адв. Е. М.. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на определението, като се иска същото да бъде отменено и вместо това да се уважи искането за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба.

От противната страна „А.****“ ЕООД е постъпил отговор, в който частната жалба се оспорва като неоснователна и се иска определението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Пловдивски апелативен съд, след преценка на наведените от страните доводи и правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

В частната жалба, на първо място, се излагат доводи, свързани с редовността на осъщественото връчване на исковата молба по реда на чл. 47 от ГПК. Същите касаят допустимостта на молбата за възстановяване на срок за отговор, доколкото такава може да бъде подадена, ако бъде установено, че срокът е започнал да тече редовно и съответно е изтекъл. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че не са налице нередовности по проведената процедура, като изложените съображения в тази насока се споделят напълно от настоящия въззивен състав на ПАС. В обжалваното 1 определение обстойно и коректно са описани всички извършени действия, а именно:

Изпратено е съобщение по чл.367 от ГПК на посочения адрес на ответницата в исковата молба: което е върнато невръчено от връчителя към БП на ПОС с отбелязване, че лицето е търсено четирикратно с посочване на конкретни дати и час, в периода 13.06.23 – 18.07.23 г., като при извършените посещения на адреса лицето не е открито, както и не е открито друго лице, на което да се връчи съобщението, съседите не се познават и не могат да дадат информация;

На 24.07.2023г. по разпореждане на съда е изготвена служебна справка за постоянен и настоящ адрес, според която постоянният и настоящ адрес на ответницата е изцяло идентичен с този, посочен в исковата молба;

Разпоредено е връчване чрез залепване по чл.47 от ГПК на същия адрес, като съгласно удостоверяването, направено от длъжностното лице – призовкар е залепено уведомление по чл.47 от ГПК, извършено на 08.08.2023г. чрез поставянето му на входната врата на входа и в обща пощенска кутия, като е оттбелязано е, че няма достъп до входна врата на апартамента, защото входната врата на входа се заключва и не се осигурява достъп, лицето не е открито на посочения адрес, не е открито друго лице, на което да се връчи, няма афиширано сем. Ю. на звънците;

Удостоверено е, че в периода от 08.08.2023г. до 23.08.2023г. лицето не се е явило в бюро „Призовки“ на ПОС за получаване на съдебните книжа. Поради това е опредЕ. сума, внесена от ищеца, и назначен особен представител, като от същия е депозиран отговор на исковата молба, а впоследствие и отговор на допълнителната искова молба.

По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, подкрепящи твърденията на ответницата Ю., че удостоверените действия от призовкаря към ПОС не са били извършени. Тези твърдения са останали изцяло изцяло голословни, както е констатирал и първоинстанционния съд.

Удостоверяването от призовкаря представлява официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, който съгласно чл. 179 от ГПК съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Тази доказателствена сила може да бъде оборена, но при ангажиране на съответни доказателства по реда на ГПК, каквито в случая не са налице. Такива не са ангажирани нито пред първата инстанция, нито с частната жалба. Представените документи, свързани с извършено нарушение от същото длъжностно лице през 2019 г., по друго дело, няма никакво отношение към казуса и не следва да бъдат коментирани. Проверката дали посочените действия на призовкаря са били извършени или не, по делото може да се извърши единствено по процесуалните способи на ГПК, а именно по пътя на доказването.

Съобразно горното доводите за липса на редовно връчване на съобщение са неоснователни. Същото е изпратено на регистрирания от лицето постоянен и настоящ адрес, посочен и в исковата молба, където не е 2 открито; не е намерено лице, съгласно да го получи, като не е събрана информация от съседи или от друг източник за променен адрес; залепването на уведомлението е съобразено с изискванията на чл.47 от ГПК - на входната врата на блока и пускането му в обща пощенска кутия при удостоверена от връчителя хипотеза на чл.47 ал.1, изречение първо, от ГПК, според което връчителят залепва уведомлението на вратата или на пощенската кутия, а когато не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. При това положение осъществената процедура е законосъобразна и връчването по чл. 47 от ГПК е редовно, считано от 23.08.23 г.

Следва да се посочи, че представените доказателства за това, че ответницата по предходни производства е упълномощавала адвокати /адв. Р., адв. К./, не могат да мотивират обратни изводи. Представените пълномощни са по други, конкретно посочени съдебни, изпълнителни и други производства и са неотносими към коментираната процедура по чл. 47 от ГПК.

По същество, първоинстанционният съд е отказал да уважи молбата за възстановяване срока за подаване на отговор поради нейната недоказаност. Този извод също изцяло кореспондира с доказателствата по делото и се споделя от въззивния състав.

Съгласно чл. 64, ал.2 от ГПК възстановяване на пропуснат срок се допуска, когато пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Влошаването на здравословно състояние, както и отсъствието от адреса в хипотеза, когато друго лице е получило съобщение /чл. 46, ал.2 от ГПК/, аналогично и когато е проведена процедура по залепване по чл. 47 от ГПК, са обстоятелства, които по принцип могат да бъдат квалифицирани като особени, непредвидени, обективно препятстващи извършването на определени процесуални действия. Но за да е налице хипотеза по чл. 64, ал.2 от ГПК тези обстоятелства трябва да са възникнали в срока, в който съответното действие трябва да бъде извършено, именно поради което срокът да не може да бъде спазен от страната, както и да бъдат надлежно доказани по правилата на ГПК.

В случая връчването е редовно, считано от 23.08.23 г., при което съществуването на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК, следва да касае срока за отговор на исковата молба, който изтича на 7.9.23 г.

В случая са налице доказателства за влошено здравословно състояние на ответницата, сега жалбоподателка, които са подробно посочени от първоинстанционния съд – експертно решение за опредЕ. група инвалидност, презаверено през 2000 г., епикриза от проведено болнично лечение през периода 18.09.2023 г. - 21.09.2023 г., според данните в която лицето е преживяло исхемичен мозъчен инсулт преди 5 години, лекува се у дома, постъпва с проявления на сърдечна декомпенсация от висок клас, на база ИБС, тежкостепенна аортна стеноза и дългогодишна артериална 3 хипертония, лицето е било с придружител, лист за лекарска консултация от 03.02.2023 г. Във връзка със здравословното състояние с частната жалба се представят медицинско направление от 29.01.24 и амбулаторен лист за преглед от 30.01.24. Всички тези доказателства действително сочат на влошено здраве на ответницата, което обаче е със сериозна давност, като в срока за подаване на отговор - 24.8.23 – 7.9.23 г. няма данни за някакви резки промени, които да могат да се квалифицират като обособени и непредвидени, поради което да са съставлявали пречка за извършване на процесуалното действие, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.

Постъпването в болница е в период, следващ изтичането на срока за отговор, поради което е ирелевантно в случая.

Що се отнася до твърдението, че ответницата е отсъствала от постоянния си и настоящ адрес, като е пребивавала при дъщеря си предвид влошеното й здраве, същото е останало изцяло недоказано. Не са ангажирани каквито и да било доказателства в негова подкрепа. Същото остава голословно и с оглед представените към частната жалба доказателства.

Предвид пълната недоказаност на това твърдение, няма процесуални условия да се приеме, че същото представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК, което е препятствало ответницата да подаде отговор на исковата молба лично или чрез упълномощен от нея представител.

Ето защо съставът на ПАС намира частната жалба за неоснователна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 80/23.01.24 г., постановено по т.д. № 300/23 г. на Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която съдът ОТКАЗВА възстановяване на срока за отговор на искова молба по чл.367 от ГПК на ответника С. М. Ю. ЕГН ********** по молба от 04.12.2023 г.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4