Решение № 2943 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2943 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. И.ова

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.ова Въззивно гражданско дело № 20221100501988 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20205862 от 01.11.2021 г., постановено по гр. д. № 45380/2020 г., Софийският районен съд е осъдил ЗК „Л.И.” АД основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на М. И. К. сумата 7410,53 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.04.2020 г. в гр. София, причинено виновно от водача на застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” автомобил „Опел Зафира” с рег. № ****, ведно със законната лихва от 21.09.2020 г. до окончателното плащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1046,42 лв., както и на адв. В.О. на основание чл. 38 от ЗА сумата 744,64 лв.

Решението е обжалвано от ответника като незаконосъобразно, неправилно и постановено при формално обсъждане на събраните по делото доказателства, и в противоречие с чл. 52 от ЗЗД, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли предявения иск. Излага се довод за установеност от доказателствата по делото, че единствената причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е поведението на пострадалия, който се е поставил сам в условията на риск от увреждане, движейки се със значително превишена скорост.

1

Поддържа се, че това обстоятелство неоснователно не е било взето предвид от първоинстанционния съд, поради което постановеното решение е в нарушение на материалния закон. Във въззивната жалба се съдържат и пространни възражения за неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД досежно настъпването на неимуществени вреди, причинната им връзка с процесното ПТП и справедливия размер на обезщетението за тези вреди.

С писмения си отговор въззиваемият оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

М. И. К. е предявил срещу ЗК „Л.И.” АД иск за заплащане на сумата 7410,53 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му в резултат на настъпило на 13.04.2020 г. по вина на застрахован при ответника водач пътнотранспортно произшествие, представляваща направени от ищеца разходи за лечение във връзка с причинените му телесни увреждания, ведно законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 13.04.2020 г. на ул. „Житница” в гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на управляван от И. Г. А. лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ****, който предприел маневра ляв завой от дясната пътна лента, отнемайки предимството на движещия се в същата посока в лявата лента мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 1000” с рег. № ****, управляван от ищеца, в резултат на което е настъпил удар между автомобила и мотоциклета. Твърди се, че вина за настъпване на ПТП имал водачът на л.а. „Опел Зафира”. В резултат на удара на ищеца били причинени описаните в исковата молба телесни увреждания, установени след настаняването му в УМБАЛСМ „Пирогов”. Ищецът бил подложен на оперативни интервенции на 15.04.2020 г. и 26.05.2020 г., след които било проведено реанимационно лечение. След извършена рехабилитация ищецът получил завишени стойности на артериалното налягане и сърдечната честота, което наложило консултация с кардиололог на 26.06.2020 г. и му била поставена диагноза сърцебиене.

Ищецът твърди, че във връзка с лечението си е направил разходи в общ размер 7410,53 лв., изразяващи се в заплащане на 28.04.2020 г. на следните суми: 540 лв. за закупуване на медицински изделия – Агресивен борер за ELAN 4 и Стаплер за кожен разрез; 5970,53 лв. – доплащане за медицински изделия; 900 лв. – за избор на екип за гръбначни и гръбначномозъчни операции. Твърди, че във връзка с посоченото ПТП било образувано ДП № 11122/2020 г. на СДВР, пр. преписка № 12084/2020 г. на СРП срещу виновния водач И. Г. А.. За управлявания от виновния водач лек автомобил към момента на ПТП имало сключен с ответното дружество валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди, че на 08.06.2020 г. е отправил до ответното дружество молба с искане за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но такова обезщетение не му било заплатено.

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който излага възражение за недопустимост на иска, поради липсата на предвидените в чл.

380, ал. 3, вр. чл. 432 от КЗ предпоставки – липса на отправена до застрахователя покана за доброволно уреждане на отношенията. Оспорва иска и по основание. Във връзка с това излага възражение, че твърдените в исковата молба обстоятелства относно механизма и причините за настъпване на ПТП не могат да се установят от представените с исковата молба документи – констативен протокол № К-166/2020 г., и липсата на възможност за прилагане на чл. 300 от ГПК. Ответникът оспорва и твърденията за настъпили увреждания на ищеца и последиците от тях, както и твърденията за причинени имуществени вреди в резултат на инцидента. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на ПТП и за негов принос в настъпването на вредите. Оспорва и претенцията за лихви.

С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е конституирал И. Г. А. като трето лице- помагач на страната на ответника. Същият е изразил становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че няма вина за настъпването на ПТП.

Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищеца в резултат на ПТП, настъпило по вина на водач на МПС, застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Предявеният иск е допустим предвид представените доказателства за проведена процедура по чл. 498, ал. 3 от КЗ. Ищецът е предявил претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя и в срока по чл. 496 от КЗ последният не е платил такова обезщетение.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловено от установяването на следните предпоставки: застрахованият водач виновно да е извършил противоправно деяние, настъпването на вреди за ищеца, които да са в пряка причинно-следствена връзка с това деяние, и наличие на правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 13.04.2020 г. в гр. София на ул.

„Житница” е настъпило ПТП между управлявания от ищеца мотоциклет „Сузуки” с рег. № **** и лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ****, управляван от И. Г. А., както и, че по отношение на този автомобил е имало сключена с ответника действаща застраховка „Гражданска отговорност”.

Образуваното по повод посоченото пътнотранспортно произшествие досъдебно производство № 11122/2020 г. на СДВР за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е било прекратено по искане на пострадалия на основание 3 чл. 24, ал. 1, т. 9 от НК. С оглед на това при липсата на предпоставките на чл. 300 от ГПК, в настоящото производство ищецът следва с всички допустими доказателствени средства да установи оспорените от ответника обстоятелства относно механизма и причините за настъпване на ПТП, респ. виновното му причиняване от страна на застрахования водач в резултат на извършено от него противоправно деяние.

Механизмът на настъпване на произшествието, причините за това и поведението на двамата водачи се установяват от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – констативен протокол № К-166/13.04.2020 г., съставен от дежурен ТПТП-„ОПП” при СДВР след посетено местопроизшествие, протокол за оглед на местопроизшествие от 13.04.2020 г., схема и фотоалбум към него, съдържащи се в кориците на приобщеното ДП № 11122/20 г. на СДВР, и приетото като неоспорено заключение на САТЕ на в.л. Ст. Стоименов.

От тези доказателства се установява настъпването на ПТП по начина, описан в исковата молба, а именно: на 13.04.2020 г. при движение на л.а. „Опел Зафира” с рег.

№ **** в дясната пътна лента по ул. „Житница” в посока от бул. „Овча купел” към ул.

„Костенец”, водачът на този автомобил предприема маневра завой в обратната посока, като преминава от дясната в лявата пътна лента, като при навлизането му в лявата лента между него и движещия се по това време в същата лента мотоциклет „Сузуки” с рег. № **** настъпва удар. Установява се от посочените доказателства, че ударът е бил страничната лява част на автомобила „Опел Зафира” и челен за мотоциклета.

Вследствие на удара мотоциклетът и неговият водач са отхвърлени в посока напред и нагоре с прехвърляне през автомобила и последващо падане на терена. Според експертното заключение, причина за настъпване на ПТП са действията на водача на л.а. „Опел Зафира” – същият е предприел маневра „обратен завой”, при която е пресякъл пътната маркировка М 14 и не се е съобразил с положението и скоростта на попътно движещия се вляво от него мотоциклет „Сузуки”.

Така водачът на л.а. „Опел Зафира е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал.

2 и чл. 38 от ЗДвП, установяващи изисквания към водачите при предприемане на маневри, свързани с навлизане в съседни пътни ленти и при завИ.е в обратна посока.

Нарушаването на правилата за движение по пътищата представлява противоправно поведение. Това поведение на водача е довело до настъпване на процесното ПТП, в резултат на което на ищеца са причинени телесни увреждания, установени по вид и медикобиологични характеристики от приетото заключение на СМЕ на в.л. Д. Н..

Виновното причиняване на уврежданията се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и тази презумпция не е опровергана в настоящото производство. По делото няма никакви данни за нарушаване от страна на ищеца на правила за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. С оглед на това възраженията на жалбоподателя, че единствена причина за настъпване на ПТП е поведението на водача 4 на мотоциклета, както и за съпричиняване на вредите, са неоснователни.

От представената медицинска документация и заключението на СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил травматични увреждания – черепно-мозъчна травма, лицева травма гръдна травма, гръбначно-мозъчна травма и травма на лявата ръка. Същият е бил подложен двукратно на оперативно лечение.

Представени са 3 бр. фактури, издадени от МБАЛСМ „Пирогов” за заплатени от ищеца на 28.04.2020 г. медицински услуги и консумативи във връзка с лечението на посочените травматични увреждания. Така направените от него разходи са в пряка причинна връзка с тези увреждания, причинени му от процесното ПТП, извод за което е направен от вещото лице по СМЕ. Следва да се има предвид, че във въззивната жалба не са изложени никакви конкретни възражения досежно извършването на претендираните от ищеца разходи, респ. и срещу размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Изложените в жалбата пространни възражения за недоказване настъпването на неимуществени вреди и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД са неотносими към спора, тъй като претенция за неимуществени вреди не е предявена в настоящото производство.

С оглед на всичко гореизложено предявеният иск е изцяло основателен.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и направеното искане за разноски, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на въззиваемия адв. В.О. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер 1041 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.