Решение № 250 от 16.12.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Бургас, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500486 по описа за 2024 година за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „МИДЕКС“ ООД, ЕИК *, представлявано от управителя Л. Д. Р., против решение № 857/16.10.2024г. по гр.дело № 1302/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против разпределение на сума, получена от публична продан на недвижим имот от 13.06.2024г. по изп.дело № 51/2010г. по описа на ЧСИ Д. Н..

Иска се отмяна на решението и на обжалваното разпределение като неправилни и незаконосъобразни.

Поддържа доводите, изложени в сезиращата жалба за неправилно разпределена сума за задълженията на третото за изпълнителното дело лице „Ай енд ей билд“ ООД. Сочи, че съдът основателно е възприел доводите му, че това дружество не е длъжник по изпълнителното дело, но неправилно е приел, че публичните му задължения са правилно погасени с обжалваното разпределение на основание ТР от 10.07.2018г., с което е прието, че възбраната не задържа имота в собственост на прехвърлителя на сделката.

Намира, че доводите на съда са неотносими към предмета на спора и в пряко противоречие с разпоредбата на чл.458 ГПК и чл.191, ал.3 ГПК, а тълкуването на цитираното там тълкувателно решение е неправилно, тъй като според т.3 от него получената от публична продан сума подлежи на разпределение между всички кредитори на длъжника, какъвто дружеството 1

„Ай енд ей билд“ ООД не е по изпълнителното дело.

В протокола за разпределение „Ай енд ей билд“ ООД е посочено като трето лице – отговорно за дълга – каквато правна квалификация не съществува по ГПК, ЗЧСИ и ДОПК и съдебният изпълнител неоснователно е отправил запитване към НАП за задълженията на това трето за изпълнителното дело лице.

Изпратеното в отговор на запитването удостоверение не следва да бъде прилагано по изпълнителното дело, тъй като не съдържа данни за учредени права на НАП върху продадения имот и/или мерки за обезпечаване на публични задължения.

За пълнота сочи последните изменения на разпоредбата на чл.264 ДОПК, според които прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Сред задължените да извършат проверката лица обаче не са посочени съдебните изпълнители, нито постановлението за възлагане е сред изброените действия.

Евентуалното уважаване на жалбата относно неправилно включената сума за задължения на третото лице следва да доведе до преразпределение на сумата от проданта в полза на жалбоподателя и като последица преизчисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ по начина, посочен в сезиращата жалба.

Останалите страни по изпълнителното дело, редовно уведомени, не изпращат становище по жалбата.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по жалба на „МИДЕКС“ ООД, взискател по изпълнително дело № 51/2010г. по описа на ЧСИ Д. Н. против разпределение на сума, получена от публична продан на недвижим имот от 13.06.2024г. с оплаквания за неправилно разпределена сума за задълженията към НАП на третото за изпълнителното дело лице „Ай енд ей билд“ ООД и неправилно изчисляване на таксата по т.26 2

ТТРЗЧСИ.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за неоснователна и е постановил оставянето и без уважение. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че „Ай енд ей билд“ООД е придобило имота от длъжника И. Т. Т. след вписване на възбрана в полза на взискателя „МИДЕКС“ ЕООД, вещна тежест, която не задържа имота в собственост на прехвърлителя по сделката и поради това правилно в разпределението са включени задължения към НАП на приобретателя. Прието е и, че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е коректно изчислена в съответствие с разпоредбата при отчитане на събраната сума и нейното разпределение.

Изпълнително дело № 51/2010г. е образувано по молба на взискателя „МИДЕКС“ ООД за вземането му по изпълнителен лист от 04.01.2010г. , издаден по т.д № 1929/2009г. по описа на СГС въз основа на решение на Арбитражен съд, с което длъжниците „ИВЕНЕТ“ООД, Н. И. Т., В. Т. Т. и И. Т.

Т. са осъдени солидарно да заплатят на дружеството сумата от 146 331,36 лв. главница – стойност на доставени течни горива, сумата от 41 274,87 лв. законна лихва върху главницата до 31.05.2009г. и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, разноски за арбитражна такса в размер на 4 609 лв., разноски за призоваване в размер на 150 лв., разноски за експертиза в размер на 300 лв. и адвокатски хонорар в размер на 4 202 лв. Други взискатели по изпълнителното дело не са конституирани.

За реализиране на вземането е насрочена публична продан върху имот с идентификатор № ***, с.М., общ.П., за който се установява, че е бивша собственост на длъжника по изпълнителното дело И. Т. Т..

Преди образуването на изпълнителното производство на 02.07.2009г. върху имота е вписана възбрана в полза на „МИДЕКС“ ООД, издадена по ч.т.д № 474/2009г. по описа на БОС, а след образуването му ЧСИ Д. Н. е вписал и друга възбрана. От справка в Имотния регистър се установява, че след вписването на възбраните И. Т. е продал имота на З. П. Ч. и Н. Ц. Ч., които на свой ред са го продали на „Ай енд ей билд“ООД и към датата на извършване на проданта дружеството е било собственик на имота.

С разпределението сумата от 31 808 лв, получена от проданта на имота е разпределена както следва :

- За такси и разноски за ЧСИ - такса за изготвяне на разпределението в размер на 36 лв. и за уведомяване на страните – 86 лв.

- За задължения на „ЕЙ АНД ЕЙ БИЛД“ ООД съгласно удостоверение от НАП от 13.05.2024г. сумата от 5 306,31 лв. и такса по т.26 ТТРЗЧСИ за това вземане в размер на 533,40 лв.

- Остатъкът от 25 848, 29 лв. е отреден за взискателя „МИДЕКС“ ООД.

Така изготвеното разпределение е неправилно, тъй като в него 3 неправилно са включени задължения на трето за изпълнителното дело лице.

Съгласно разпоредбата на чл.453, ал.1, т.1 ГПК на взискателя и присъединилите се кредитори не може да се противопостави прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната.

Имотът, собственост на „ЕЙ АНД ЕЙ БИЛД“ ООД служи за удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнителното дело, тъй като е придобит след вписване на възбраната върху него в полза на взискателя и по отношение на този взискател прехвърлянето е непротивопоставимо, т.е спрямо него имотът все още се счита за собственост на длъжника И. Т.. Поради това и дружеството няма качеството на длъжник по изпълнителното дело, а единствено е длъжно да търпи принудителното изпълнение върху имота.

Съгласно цитираното в обжалваното решение по т.д 1/2015г. на ОСГТК на ВКС възбраната върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.1 ГПК е насочена към осигуряване на възможността за последващо провеждане на принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова защита. Тя може да бъде наложена като обезпечение на бъдещ иск или във всяко положение на висящия исков процес до приключване на съдебното дирене във въззивното производство.

Възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл.449,ал.2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя кредитор.

И в двете хипотези наложената възбраната има един и същ ефект. Тя цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл.453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори.

Предвид изложеното, разпределението е неправилно и следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено и обжалваното решение.

Съгласно т.2 на ТР окръжният съд, след отмяна на обжалваното пред него разпределение, изготвено от съдебен изпълнител, респ. апелативният съд, след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение, решава въпроса по същество, като сам извършва ново разпределение.

При горните констатации сумата, получена от проданта следва да бъде 4 разпределена както следва:

- За такси и разноски за ЧСИ за изготвяне на разпределение и за уведомяване на страните – 122 лв.

- Такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 1025 лв. съгласно алгоритъма, посочен в разпоредбата.

- Остатъкът от 30 661 лв . следва да бъде разпределен на взискателя по делото „МИДЕКС“ООД.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 857/16.10.2024г. по гр.дело № 1302/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него разпределение на сума, получена от публична продан на недвижим имот от 13.06.2024г. по изп.дело № 51/2010г. по описа на ЧСИ Д. Н. и вместо това РАЗПРЕДЕЛЯ сума в размер на 31 808 лв., получена от проданта на имот с идентификатор № ***, с.М., общ.П. както следва:

- По чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД за такси и разноски за ЧСИ за изготвяне на разпределение и за уведомяване на страните – 122 лв.

- Такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 1025 лв. съгласно алгоритъма, посочен в разпоредбата.

- На взискателя по делото „МИДЕКС“ ООД, ЕИК *, гр.Б. ул.„С.“ № *, ет.* остатъкът от 30 661 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5