Решение № 273 от 29.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Велико Търново, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20254100500499 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.437 ал.1 от ГПК ввр. чл.435 ал.2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№006543/31.03.2025г., подадена от А.

Й. А. с ЕГН**********, с адрес с.С ул.“ против отказа на ЧСИ Ивелина Цанкова, per.№896, с район на действие ВТОС, обективиран в Постановление от 16.03.2025г. по изп.дело№20208960400096, с което е отказано прекратяване на производството по изп.дело. Счита, че бил изтекъл срокът от две години, през който взискателят не е поискал изп.действия. Твърди, че след възобновяване на производството срещу нея, kaто наследник на починалия и син, не били изискани и не били предприемани никакви принудителни действия от страна на взискателя. Счита, че изп.производство по изп.дело№20208960400096 следва да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на „Агенция за събиране на вземания”ЕAД с ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Зорница С.Банкина и Изп.директор Драгомир М.Милков-заедно и поотделно(чрез юрисконсулт M.Kирякова), е постъпило становище, с което се счита, че молбата/жалбата на А. Й. А. е неоснователна. Съгласно Тълк.решение от 04.07.2024г. по тълк.дело№2/2023г. – ОСГТК ВКС, с ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, се поставяло началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължавал да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изп.органи и съдържаща се в изп.лист, който е в негово държане. Активността на взискателя била достатъчна за прекъсване на давността, защото той не можел да извърши сам изп.действие.

1

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ Ив.Цанкова, в т.ч. и хронология на извършените до момента процесуални действия по делото. Счита жалбата за процесуално недопустима. съгласно чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. единствено длъжникът има право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изп.производство. От уведомяването и за образуваното изп.дело срещу сина и, жалбоподателката не е заявила дали приема наследството, оставено от сина и, поради което същата не е конституирана като длъжник по изп.дело, респ. не е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК, които могат да обжалват отказа на съдебния изпълнител да прекрати изп.дело. Отделно счита, че жалбата е неоснователна. Длъжникът е починал на 30.10.2021г., поради което изп.производство е спряно с настъпване на смъртта му въз основа на чл.432 ал.1 т.3 ввр. чл.229 ал.1 т.2 от ГПК. Съгласно чл.61 ал.1 от ГПК при спиране на производството спират да текат и всички започнали, но неизтекли още срокове, какъвто е и двугодишния срок за настъпване на перемпция, съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. който жалбоподателката твърди, че е изтекъл. За да е настъпила перемпция, трябвало взискателят по едно изп.дело да не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две години, а било видно, че и преди смъртта на длъжника (30.10.2021г.) взискателят ежегодно е искал предприемането на изпълнителни действия, като последната молба(26.03.2021г.) на взискателя, респ. от последното поискано действие от взискателя до смъртта на длъжника са минали едва 7 месеца, а не две години.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС по обжалваните действия, както и със становището на взискателя, въз основа на данните в изп.дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изп.дело№20208960400096по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с per.№896 и с район на действие ВТОС, е образувано с разпореждане от 03.02.2020г. въз основа на молба и издаден в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕAД изп.лист от 29.11.2019г. по ч.гр.дело№3343/2019г. на ВТРС срещу длъжника М. А. М., за сумите: 276.60лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, 21.61лв. договорни лихви, 133.76лв. - неустойка, 51.37лв. - лихва за забава, 75.00лв. - присъдени разноски, както и разноските по изпълнението. Разпоредено било да се изпрати съобщение по чл.191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратено съобщение за образувано изп.дело.

С молба с вх.№016474/16.10.2020г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за регистрирани трудови договори на длъжника М. А. М. и при установяване на такъв да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Изисканата справка е извършена на 15.02.2021г. С молба с вх.№004726/26.03.2021г. взискателят „Агенция за събиране на вземания”ЕAД е поискал да бъде извършена справка в РБСС при БНБ за наличие на открити банкови сметки и при установяване на новооткрити такива да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Изисканата справка е извършена на 12.04.2021г., като с Разпореждане от 27.04.2021г. е наложен запор върху всички парични вземания по платежни сметки, по електронни сметки, както и произтичащи от всякакви други форми на електронни плащания или плащания в брой, открити от длъжника М. в “Пейнетикс”АД.

С Разпореждане от 15.04.2022г., след като е установил, че длъжникът М. А. М. е починал, по молба на взискателя и въз основа на чл.429 ал.2 от ГПК, ЧСИ Ивелина Цанкова е определила двумесечен срок, в който наследниците А М. А.(баща на длъжника) и А. Й. А.(майка на длъжника), следва да заявят дали приемат наследството, оставено от длъжника М. А. М., за което и двамата се 2 считат за редовно уведомени, съгласно чл.44 ал.1 от ГПК, тъй като и двамата са отказали да получат поканите за доброволно изпълнение след като са запознати със съдържанието им.

На 17.02.2025г. постъпили молби с вх.№003132/17.02.2025г. от Алекси М. А. и с вх.

№003133/17.02.2025г. от А. Й. А., с които двамата молят изп.дело да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

С Постановление от 16.03.2025г. ЧСИ Ивелина Цанкова отказала да уважи молба с вх.№ 003132/17.02.2025г. от Алекси М. А. и молба с вх.№003133/17.02.2025г. от А. Й. А.. За постановлението молителите са уведомени на 28.03.2025г.

В кантората на ЧСИ Ивелина Цанкова постъпила жалба с вх.№006543/31.03.2025г., подадена от А. Й. А. срещу Постановление от 16.03.2025г. на ЧСИ Ивелина Цанкова. С Разпореждане от 07.04.2025г., ЧСИ Ивелина Цанкова оставила жалба с вх.№006543/31.03.2025г. без движение до отстраняване на допуснатите нередовности, за което жалбоподателката А. Й. А. е уведомена на 11.04.2025г. и същата в срок е отстранила нередовностите в депозираната жалба. Препис от жалбата е връчен на взискателя „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, който е депозирал становище.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК и с внесена ДТ.

Изп.процес е двустранно производство, като активната и пасивната процесуална легитимация на страните в него се определят от изп.лист(взискател в изп.процес е лицето, в чиято полза е издаден изп.лист, а длъжник е лицето, против което листът е издаден). От правилото, че изп.лист сочи надлежните страни в изп.процес има и изключения. По отношение на длъжника, тези изключения са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.429 ал.2, ал.3 от ГПК. Конкретно, в чл.429 ал.2 от ГПК се дава възможност изп.процес да продължи и против наследниците на починалия длъжник (тогава изпълнението може да се насочи и против имуществото на наследниците), стига обаче те да не са се отказали от наследството на починалия или да не са го приели под опис. Това е хипотеза, в която в изп.лист не фигурират имената на наследниците, а фигурира само името на общия наследодател, който еднолично е бил страна по това дело, а неговите наследници не са участвали в съдебното дело.

След като се установи смъртта на длъжника, съдебният изпълнител трябва да укаже на взискателя да посочи правоприемници, евентуално да поиска предприемане на изпълнителни действия спрямо наследниците на починалото лице. На практика(по аргумент и от чл.230 ал.2 от ГПК по отношение на общия граждански процес), взискателят има ангажимент да посочи кои са наследниците на починалото лице с цел тяхното конституиране като страни по делото и продължаване на изпълнението срещу тях. Наследниците отговарят за задълженията на своя наследодател с имуществото си, до размера на своя наследствен дял, съгласно ЗН. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срок по чл.51 от ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

Съгласно чл.48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството. Нормата на чл.48 от ЗН е законова презумпция, според която законните наследници носят отговорността по чл.60 от ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл.1 от ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството.

В случая, ЧСИ Ивелина Цанкова е определила двумесечен срок, в който наследниците А М.

А. и А. Й. А. е следва да заявят дали приемат наследството, оставено от длъжника М. А. М.. Макар 3 и същите да са редовно уведомени, съгласно чл.44 ал.1 от ГПК, не са последвали реални действия от тяхна страна в една или друга насока(приемане или деклариране отказ от наследството, в т.ч. и няма представен отказ от наследство, който се вписва в особена книга на съда на районния съд).

ЧСИ не е констатирал до момента(чрез съответния си акт) и извършване на конклудентни действия от наследниците, обуславящи извод за приемане на наследството.

Макар наследяването по закон да представлява универсално правоприемство и да настъпва по силата на закона, следва да се отбележи, че по изп. дело липсват каквито и да било нарочни актове от ЧСИ за конституирането на наследниците Алекси М. А. и А. Й. А. на починалия длъжник от първи ред, респ. за следващите по ред, което е от значение за правилното определяне кръга от субекти, върху които следва да премине задължението на починалия длъжник. Чрез изричното конституиране на наследниците на длъжника с нарочен акт би се избегнало допускането на неясноти, грешки и процесуални нарушения.

В чл.435 ал.2 т.1-т.7 от ГПК лимитативно са изброени действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, като всички останали действия на съдебния изпълнител, извън конкретно изброените в чл.435 ал.2 т.1-т.7 от ГПК, не подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника. В случая не са налице действия на ЧСИ, подлежащи на обжалване по силата на чл.435 от ГПК. Още повече, че наследниците от първи ред А М. А. и А. Й. А. не са конституирани като длъжници по изп.дело. Подадената жалба от страна на А. Й. А. се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело - да се прекрати.

Водим от изложеното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, чл.278 ввр. чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№006543/31.03.2025г., подадена от А. Й. А. с ЕГН**********, с адрес с.С Общ.П.Тръмбеш, против отказа на ЧСИ Ивелина Цанкова с per.№896, с район на действие ВТОС, обективиран в Постановление от 16.03.2025г. по изп.дело№20208960400096, с което е отказано прекратяване на производството по изп.дело.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дeлo№499/2025г. по описа на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване от А. Й. А. с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВТАп.С.

Препис от определението да се връчи на взискателя и на А. Й. А..