Решение № 4600 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4600 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100503976 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 88609/13.03.2025 г., уточнена с молба вх.№ 48267/17.04.2025 г. на Л. П. З. срещу Решение № 3718/05.03.2025 г. по гр.д. № 45689/2024 г. по описа на СРС, ГО, 83-ти състав, с която решението се обжалва изцяло.

В жалбата са развити оплаквания, че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, постановен при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Иска се първоинстанционтото решение да бъде отменено и молба вх.№ 250488/02.08.2024 г. за защита на Р. В. Д. и малолетната Б. Л. З. от домашно насилие да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с произтичащите от това последици.

В срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, вр. чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите Р. В. Д. и малолетната Б. Л. З., действаща чрез нейната майка и законен представител Р. В. Д., са подали отговор на въззивната жалба, в който са изложили 1 подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК, във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден като цяло и допустим в обжалваните части съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Р. В. Д. за защита на нея и на дъщеря й Б. Л. З. от домашно насилие, което се твърди да е извършено от Л. П. З. на 20.06.2024 г., на 08.07.2024 г.; на 19.07.2024 г., на 20.07.2024 г., и на 28.07.2024 г., описано в молбата с вх.№ 250488/02.08.2024 г. и уточнено с молба вх.№252042/05.08.2024 г. Изложени са твърдения за това, че на 20.06.2024 г. малолетната Б. била на посещение при баща си. При игра на тенис на корт детето се спънало и изпуснало ракетата, в резултат на което ответникът я обидил, като й казал „долно, мръсно говедо, знаеш ли колко струва една ракета ? Какво правиш не те е срам.“, което се случило в присъствието на дядото по бащина линия П. З.. На 08.07.2024 г. се твърди, че детето пак било на посещение при баща си, който на семеен празник я обидил, казвайки й, че е невъзпитана и дебела, защото изяла две порции суши. На 19.07.2024 г. вечерта ответникът се обадил на дъщеря си Б. да я критикува, че не чете и не учи през лятото, както й казал, че нищо не става от нея, нямала амбиции и др. По това време Б. била на почивка при дядо си по майчина линия, с когото споделила за случилото се. Дядото В.Д. се обадил на ответника за да го попита защо тормози детето, на което последният отговорил „Ще си я тормозя и ще реве колкото аз си искам“. На 20.07.2024 г. сутринта Б., разстроена от проведения предходния ден разговор, съобщила на ответника, че няма да ходи с него на море, при което последният започнал да крещи, като нарекъл дъщеря си „мръсен парцал“, а майка й „тъпа ****“, а след като бил блокиран от детето, по –след обяд от телефона на майка си се обадил на Р. Д., заплашвайки я че ще я вкара в гробищата при майка й. За датата 28.07.2024 г. се твърди, че около 18:00 часа, докато Б. била на почивка с майка си, ответникът отишъл с полицай на адреса им по местоживеене, като звънял на вратата. Това се повторило и следващите дни и според молителите представлява форма на психическо насилие. Поддържано е, че по принцип при посещение при ответника, последният втълпявал на Б., че майка й е „тъпа, 2 ялово теле, не я възпитава добре“, както се случвало и ответникът да упражнява физическо насилие над баща си в присъствието на дъщеря си.

Описано е и поведение на ответника, което според пълнолетната молителка е станало причина за развода им, като в заключение е посочено, че тя й дъщеря й не желаят да имат контакт с ответника, присъствено и по телефон.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие на която и да е от посочените в молбата за защита дати. На свой ред е посочил, че дъщеря му Б. е била на посещение при него не на 08.07.2024 г., както се твърди в молбата, а предните дни, като я върнал в дома на майката на 07.07.2024 г. около 16:00, а въпросният семеен празник се състоял на 06.07.2024 г., в жилището на неговата сестра, като отрича да се е случило описаното за дата 08.07.2024 г. За датата 28.07.2024 г. поддържа, че е следвало детето да бъде при него в режим на лични контакти, затова отишъл на адреса и след като не получил отговор подал сигнал на тел.112 с молба за съдействие, което поведение смята, че не покрива признаците на домашно насилие. Посочил е, че производството по ЗЗДН било инициирано заради множество подадени от него сигнали за възпрепятстване на режима му на лични контакти с Б., и то след като майката на последната разбрала, че е подсъдима по НЧХД № 10652/2024 г. по писа на СРС, 116 състав.

Категорично оспорва да се е случило описаното за датата 20.06.2024 г., като в тази връзка сочи, че е бил в служебна командировка във Франция, гр.Страсбург за периода 18.06.2024 г. – 21.06.2024 г., а пътуването е било осъществено със самолетен полет. Оспорва на дата 20.07.2024 г. да е водил телефонен разговор с дъщеря си и нейната майка с посоченото в молбата за защита съдържание. Смята, че макар и възпитателния му подход да е по- строг и взискателен не може да бъде отъждествен с акт на домашно насилие (поддържано за датата 19.07.2024 г.). Отделно от изложеното, счита, че Б. е съзнателно манипулирана от своята майка и настройвана спрямо него, с цел да бъде изключен от живота на детето.

С Решение № 3718/05.03.2025 г. по гр.д. № 45689/2024 г. по описа на СРС, ГО, 83- ти състав, е издадена заповед за защита в полза на Р. В. Д. и малолетната Б. Л. З., с която Л. П. З. е задължен, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на тях, и на основание чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН Л. П. З. е задължен да посещава 3 специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие в Център за индивидуални и фамилни психологични консултации на адрес гр.София, ж.к.“Хиподрума“, ул.“****, предупреден е Л. П. З., че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, и е осъдена да заплати по сметка на СРС – държавна такса от 50 лева, а на Р. В. Д. и малолетната Б. Л. З.- разноски за производството в размер на 1200 лева.

За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел, че молбата за защита от домашно насилие с вх.№ 250488/02.08.2024 г. е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна. Ответникът попада в кръга на лицата по чл.3 ЗЗДН, срещу които молителите могат да търсят защита по реда на ЗЗДН. Установил е, че Р. Д. е бивша съпруга на Л. З., а малолетната Б. З. – тяхна дъщеря, последната конституирана като молител по делото на основание чл.9, ал.2 ЗЗДН. Наред с това първостепенния съд е приел, че по делото са събрани доказателства, установяващи извършени от ответника актове на домашно насилие спрямо молителите на процесните дати, като е акцентирано върху това, че поведението на ответника е недопустимо от гледна точка на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния характер, следва да се решават с диалог и при противопоставяне на аргументи, а не чрез агресивно и цинично поведение имащо за резултат психическо насилие.

Препоръчано е страните да потърсят специализирана помощ за преодоляване на съществуващите между тях противоречия, поради което е приел молбата за основателна и е ангажирал отговорността на З. по ЗЗДН.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Основателни са доводите за неправилна преценка на събраните по делото доказателства от страна на първостепенния съд, поради което жалбата се явява основателна, а атакуваното първоинстанционно решение – неправилно, по следните съображения:

Не е спорно между страните, че Л. П. З. е баща на малолетната Б. Л. З., а Р. В. Д. е нейна майка. Установено е също така, че гражданският брак между 4

Д. и З. е прекратен, като родителските права спрямо малолетната Б. са предоставени за упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. Наред с това е безспорно, че между родителите на малолетната Б. липсва коректност и диалогичност, а системните им спорове и неразбирателства, са продължили и след развода, включително и във връзка с осъществяването на лични контакти с роденото от прекратения им брак дете.

В първоинстанционното производство молителят Д. е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършеното от З. спрямо нея и малолетната Б. домашно насилие декларация на процесните дати.

Приложената към сезиращата молба декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН обаче се установява, че не изхожда от посочената в нея за автор Р. Д. (от заключението на вещото лице по приетата от СРС съдебно – почеркова експертиза), поради което и последната не представлява годно доказателствено средство в процеса и подлага под съмнение достоверността на описаните в молбата за защита събития.

Представената в хода на първоинстанционното производство втора декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се ползва с формалната доказателствена стойност относно молбата за защита от домашно насилие за детето Б., придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, доколкото изхожда от нейната майка, която не може да декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно деклариране. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие, или законодателят безспорно има предвид декларация, изходяща лично от постР.лото лице (включително и ако то е непълнолетно или поставено под ограничено запрещение). В настоящия случай Б. Л. е малолетен, т.е. не е навършила 14-годишна възраст, и липсва законоустановена възможност нейната майка и законен представител да декларира извършено насилие срещу нея. Същевременно, настоящият съдебен състав намира сочената декларация за недостоверна и като такава – за негодно доказателствено средство за съдържащите се в нея обстоятелства и относно молбата за защита, подадена от молителя Р. Д., доколкото съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, попадащи в обхвата на чл. 13, ал. 1 и ал.2 от ЗЗДН (поотделно и в тяхната съвкупност), относно релевантните за спора факти, обосновават извод за недостоверност на изложените в нея твърдения за събитията.

5

По отношение на твърденията в молбата за извършено от въззивника домашно насилие спрямо малолетната му дъщеря Б. на процесните дати, както бе посочено, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се явява негодно доказателствено средство, а други доказателства за твърдяното домашно насилие не са ангажирани. Липсват и доказателства, от които да се установява осъществено от въззивника домашно насилие спрямо въззиваемата Р. Д., на която и да е от процесните дати. Разпитаният от районния съд свидетел на молителите В.Д.Д. (баща на въззиваемата Р. Д., респ. дядо по майчина линия на малолетната Б.) споделя разказаното му от страна по делото за случилото се на 19.07.2024 г. Свидетелят на молителите В.Н.П. (близка на въззиваемата Р.

Д., която при нужда се грижи за малолетната Б. ) също не е очевидец на събитията от 20.06.2024 г., 08.07.2024 г. и 19.07.2024 г., знае за тях от молителите и на свой ред преповтаря изложеното в молбата им. В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че досежно процесната дата 20.06.2024 г. и събитията описани за нея (за отправени от бащата към малолетната Б. обиди от рода на „долно, мръсно говедо“, при игра на тенис, се установява с категоричност недостоверността на изложените твърдения на молителите, пресъздадени и от св.П.а. Видно от приетите по делото удостоверение изх.№ УРИ-126600-22147 от 22.10.2024 г. на Директора на ГДБОП, Заповед № 8121кч-644 от 04.06.2024 г. на Главния секретар на МВР, резервации за хотел и самолетни билети, по категоричен начин се установява, че не само на посочената дата 20.06.2024 г., а в периода 18-21.06.2024 г. въззивникът Л. П. З. е бил в служебна командировка в Страсбург, Франция.