Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 355 от 11.11.2021, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 694/2021
Вид
Решение № 355
Подписан
11.11.2021
В сила
11.11.2021
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 140 · Кодекс на труда
  • чл. 261 · Кодекс на труда
  • чл. 264 · Кодекс на труда
  • чл.6 · Конституция на Република България
  • чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Плевен, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20214400500694 по описа за 2021 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 782/23.07.2021г. по гр.д. № 1469/2021г. на РС гр.Плевен /ПлРС/, съдът е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179 ал.1, вр. чл.187 ЗМВР Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А да заплати на Ц.Л.М.

ЕГН**********, гр.Плевен, ул.Академик Йордан Трифонов № 13 сумата 814,50лв., представляваща неизплатено възнаграждение /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 01.04. 2019 год. до 10.07.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото /26.02.2021год./ до окончателното й плащане.

Осъдил на основание чл.86 ЗЗД, Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А да заплати на Ц.Л.М. ЕГН**********, гр.Плевен, ул.Академик Йордан Трифонов № 13 сумата от 85,14лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 814,50лв. за периода от падежа на всяко плащане до 26.02.2021г. – датата на завеждане на исковата молба.

1

Осъдил на основание чл.78 ал.1 ГПК Главна дирекция Пожарна безопастност и защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А да заплати на Ц.Л.М. ЕГН**********, гр.Плевен, ул.Академик Йордан Трифонов № 13 сумата 300лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъдил на основание чл.78 ал.6 ГПК Главна дирекция Пожарна безопастност и защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 100лв.

Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А чрез Директора Н.С.Н. чрез юрк. С.Н., в която се твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (Обн.. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г., ЗМВР). ПлРС неправилно е приложил материалното право, изразяващо се в допуснатото от съда субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г.

Навеждат доводи, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР. На основание чл.179 ал.2 ЗМВР и чл.187 ал.9 ЗМВР в процесния период са действали издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които имат еднакъв предмет на регламентация.

Излагат съображения, че предвиденото в чл.9 ал.2 НСОРЗ, за която наредба изрично е посочено в чл.2 ал.3, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд, че преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, че подобна разпоредба за превръщане на часовете нощен труд към дневни с коефициент 1,143 не съществува в наредбата, относима към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР.

2

Отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен и така в пет последователни Наредби (от които втората и третата по ред твърдят, че са действали през процесния период), а именно:

Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г.. обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59);

Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм.дело №8601/2019 г., обнародвано на 14.01.2020 г., ДВ, бр. 4).

Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), Наредба № 8121з-1174 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г.), Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), не уреждат такъв коефициент, защото според тях по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1.

Навеждат доводи, че израз на последователността на законодателя по този въпрос е и последния ЗИД ЗМВР (Обн., ДВ, бр.60 от 7.07.2020 г.), в сила от 11.7.2020г., според ал.1 на който и създаденото изречение трето 3 нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Оплакват се, че обжалваното решение не мотивира по никакъв начин извода, на който се основава, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън рамките на установеното работно време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ.

Като представят писмено становище претендират отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв. за всяка инстанция. Правят възражение за прекомерност досежно адвокатското възнаграждение на ищеца, ако установи платено такова.

Ответникът по въззивната жалба Ц.Л.М.. от гр.Плевен, ЕГН********** изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, да се потвърди, като му присъди разноски за въззивната инстанция.

Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество за неоснователна, предвид следните съображения:

Между страните няма спор, че ищецът Ц.Л.М.. за процесния период – 01.04.2019г. – 30.06.2020г. е работил на длъжност „Водач на специален автомобил“ в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.

Плевен при ОД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Плевен.

Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че не е спорно по делото, че преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, не е извършвано през процесния период от ответника и по същество се оспорва, че следва да бъде извършвано от него. Ответникът е дал варианти на такова изчисление, като във варианта при съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., е посочено, че отработените от ищеца часове нощен труд за периода от 01.04.2019г. до 4

10.07.2020г. се изчисляват на 680. При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получава общо 777,24 часа дневен труд. Разликата от 97,24 часа не е платена, като възнаграждението за същите възлиза на 814,50лв. Размерът на мораторната лихва за забавено плащане на това възнаграждение, се изчислява на 85,14лв.

Приел от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178 ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи".

Намерил също така, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.3, ал.3 от наредбата "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В предходно действалата Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните 14 работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.

Липсата на такава норма, обаче не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР 5 часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Посочил също, че на свой ред с Решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.№ 8601/2019 на ВАС, 5-членен състав е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта й относно чл. 8, чл. 14, ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Посочената частична отмяна на наредбата, обаче е неотносима към предмета на спора, тъй като в нея и преди посочената отмяна не се съдържа уредба във връзка във връзка с превръщане на нощния труд в дневен.