Решение № 1209 от 02.08.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 7293/2025
- Вид
- Решение № 1209
- Подписан
- 02.08.2026
- Състав
- Биляна Великова Видолова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 ал. 1 т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1209 гр. Плевен, 02.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Н.а като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430107293 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание е чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. М. Н., ЕГН ********** против Г. Б. К., ЕГН **********, в която се твърди, че на 19.02.2024г. ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 20 000лв., с падеж 31.08.2024г. Твърди, че процесния запис на заповед е издаден като гаранция за предоставени от ищеца на ответника 20 000лв. заем за лични нужди. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението на посочената дата - 31.08.2024г. и прекъснал комуникация с ищеца. Твърди, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 6332/2024г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, която е възразена от страна на ответника. Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 20 000лв. въз основа на запис на заповед от 19.02.2024г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 31.10.2024г., до окончателното изплащане. Претендират се разноски. В съдебно
1 заседание ищецът допълва твърденията си, като заявява, че сумата по записа на заповед е била негова собственост, но е предадена чрез друго лице – Г. Й.
П..
Ответникът е заявил още в заповедното производство в подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК, че не е издавал процесния запис на заповед, не е подписвал такава, не е получавал и не дължи посочената сума. В първото по делото с.з. отново отрича да е подписвал запис на заповед на ищеца. Твърди, че е вземал сума от жена, която ищецът му е посочил и впоследствие му я е предал, че е работил като комисионер при търговия на зърно и че е работил на граждански правоотношения с ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендират се направените в заповедното производството разноски при подаване на възражението по чл. 414 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадените в полза на ищеца Заповед и Изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6332/2024г. по описа на ПлРС. Предявеният установителен иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени въз основа на предвиден в закона несъдебен акт, и е постъпило възражение от длъжника в установения срок, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Както възражението на длъжника в заповедното производство, така и предявяването на иска по чл. 422 от ГПК, са направени в законоустановените за това срокове.
В заповедното производство ищецът е представил Запис на заповед в негова полза от 19.02.2024г., с издател Г. Б. К., за сумата от 20 000 лв. Сумата по записа е била дължима на падеж – 31.08.2024г. В Записа на заповед е налице и още едно изявление – за предявяване за плащане на ценната книга на издателя на 31.08.2024г. След записа на заповед и след изявлението за предявяване е налице изписване на трите имена на издателя и са положени подписи. Записът на заповед от 19.02.2024г., формално съдържа всички реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ. По искане на самия ищец по делото е допусната съдебно-графологична експертиза на двата подписа, положени в Записа на заповед, като нейното заключение е, че нито изписаните имена, 2 нито подписите под Записа на заповед и под изявлението занеговото предявяване, са положени от ответника Г. Б. К.. Съдът дава вяра на изготвената по делото съдебно-графологична експертиза, нейното заключение е мотивирано и към нея е приложен протоколът за снемане на образци от подписа на ответника, както и е взет предвид положен от него подпис в даденото като длъжник пълномощно в заповедното производство. Независимо от възраженията на ищеца срещу това заключение, в съдебно заседание вещото лице обясни подробно изводите си – че на база сравнителнте образци и тяхната средна и заключителна част, в които има устойчивост, е установено, че и двата подписа не са на ответника.
С оглед твърденията на ищеца, че Записът на заповед има обезпечителна функция по друго каузално отношение между страните, и с оглед необходимостта, при такава функция, по делото да се докаже съществуването на каузалното правоотношение, по делото беше изследвана тази сделка – посочена от ищеца като заем за лични нужди. Категорична и постоянна е практиката на ВКС, че при наличие на безспорни данни, че записът на заповед като абстрактна сделка обезпечава изпълнението на друго каузално правоотношение между ищеца-кредитор и ответника-длъжник, в производството по чл.422 ГПК за установяване вземането на кредитора, следва да бъдат събрани доказателства и да се изследва въпроса както за действителността/недействителността на менителничния ефект, така и за каузалната сделка, за чието обезпечение е издаден записът на заповед. В този смисъл е решение на ВКС №159 от 15.12.2011г. по т.д.№1048/2010г.; решение № 149 от 05.11.2010г. по т.д. № 49/2010г.; решение №105 от 13.07.2012г. по т.д.
№546/2011г., постановени по реда на чл.290 ГПК. Недействителното каузално правоотношение препятства както възникването на поетите с конкретната сделка права и задължения, така и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения, като също и погасяването на паричното задължение по каузалната сделка, обезпечено със запис на заповед, ще има за последица и погасяване на абстрактното задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед.
В случая, със съгласие на ответника по реда на чл. 164 ал. 2 вр. с ал. 1 т.3 от ГПК, бяха изслушани свидетелските показания на св. Г. П. – лицето, за което ищецът е изложил фактически твърдения, че е предало сумата по записа 3 на заповед на ответника. Свидетелката заяви, че се познава с ищеца от 2-3 години и имат търговски взаимоотношения, посредник е между продавачи и купувачи на зърно. Посочи, че е виждала един път ответника, бил й изпратен от ищеца да вземе една сума пари, срещу която да достави слънчоглед. Заяви, че тази сума й била оставена от ищеца, защото той пътувал извън страната, посочи, че се срещнала с ответника в заведението на дъщеря й в ***, разговаряли, пили кафе, тя му дала тази сума, а ответникът казал, че ще достави на следващия ден слънчогледа в базата в ***. Посочи, че стоката не била доставена, че се чувала за това с ищеца, и при един от разговорите той казал, че е при ответника в някакво село и подписват запис на заповед.
Свидетелката заяви, че когато дала парите на ответника не са подписвали документи, че е приела ответника като представител на ищеца, с който имали търговски взаимоотношения, че ищецът потвърдил по телефона да ги даде на ответника. Свидетелката не помни дали са броили парите. Заяви, че това са били лични пари на ищеца и не са били отчитани при нея.
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:
Доколкото правното основание, на което е издадена Заповедта за изпълнение, е чл. 417 ал. 1 т. 10 от ГПК – въз основа на документ, следва на първо място да се разгледа въпросът дали този документ е редовен и може да послужи за издаване на Заповед за изпълнение. Независимо, че Записът на заповед не е оспорен от ответника по реда на чл. 193 от ГПК, то по искане на самия ищец по делото е изготвена СГЕ, която категорично отхвърли подписването на документа от ответника – като издател и като лице, на което е предявена ценната книга на датата на посочения в нея падеж. Това е достатъчно основание предявеният иск по чл. 422 от ГПК да бъде отхвърлен като недоказан, поради липсата на редовно изпълнително основание. В случая съдът намира, че и наличието на каузалната сделка, посочена като основание в исковата молба, не беше доказана по делото. Ищецът, на който е дадена възможност още след подаване на исковата молба да уточни твърденията си какво е облигационното правоотношение, което твърди, и което е обезпечено с процесния запис на заповед, посочи, че това е заем за лични нужди. Именно това е предметът на доказване – наличието на заем за лични нужди между страните в производството, но по делото се доказа от свидетелските показания на св. П., че такава сума пари - 20 000лв., е дадена на ответника във връзка с извършване на търговска сделка. Доколкото такава търговска сделка не е била 4 въвеждана като предмет на делото, в случая не беше изследвано дали се касае за покупко-продажба или упълномощаване, но се доказа, че не се касае за заем за лични нужди на ответника, което е още едно основание за отхвърляне на предявения установителен иск.
Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че предявеният иск за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 20 000лв. – главница по запис на заповед 19.02.2024г., присъдена със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 6332/2024г. на ПлРС, не е доказан и като такъв, следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника по делото направените в заповедното производство, и претендирани още в него, разноски в размер на 450лв./ 230.07 евро. В исковото производство ответникът няма направени и претендирани разноски.
Воден от горното, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на осн. чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ, за признаване за установено, че Г. Б. К., ЕГН **********, от ***, дължи на М. М.
Н., ЕГН **********, от ***, сумата от 20 000лв. – главница по Запис на заповед от 19.02.2024г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2024 г. до окончателното изплащане, присъдени със Заповед за изпълнение № *** по ч.гр.д. 6332/2024г. на ПлРС, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. М. Н., ЕГН **********, от ***, да заплати на Г. Б. К., ЕГН **********, от ***, направените разноски по ч.гр.д. 6332/2024г. на ПлРС в размер на 450лв./ 230.07 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5