Определение № 15106 от 21.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15106 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110155074 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК вр. чл. 113 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № ************ на *********** срещу ********** , ЕГН **********, **********, ЕГН ************** с която е предявен иск за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 282,95 евро, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение на увредено МПС в резултат на виновното поведение на ответника, който е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество и който водач е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР.

От служебно изготвена справка от НБД "Население" се установява, че ответникът е с настоящ и постоянен адрес в гр. Русе.

Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие по сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност", съответно регресното право на ищеца произтича от сключения договор и по-специално от твърдяното наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според което понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 е приложима към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за 1 платежните услуги и системи и др., така и Определение №179/14.03.2013 г. по ч. т. д.

№ 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95 от 25.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др. За този извод е без значение обстоятелството дали ответникът е страна по договора за застраховка или водач на застрахования автомобил, тъй като съгласно изричната норма на чл. 477, ал. 2 КЗ, по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Следователно всяко лице, което управлява описания в полицата автомобил, е "застрахован" по смисъла на закона и застрахователния договор независимо от това, дали договорът е сключен конкретно с него. Същевременно регресните права на ищеца спрямо ответника произтичат именно от сключения договор за застраховка, доколкото нормата на чл. 500 урежда единствено законовите хипотези, в които те възникват, но не и основанието за възникване на материалното право, което е платеното обезщетение по застрахователното правоотношение.

Съгласно чл.2, ал. 2 КЗ "ползвател на застрахователни услуги" е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. При сравнение съдържанието на горепосочената норма и тази на §1, т. 1 ДР на КЗ (отм.) се установява, че те са с идентично съдържание и законодателят е вложил еднакъв смисъл в понятието "Ползвател на застрахователни услуги" и понятието "Потребител на застрахователни услуги" (така и Определение № 34/07.07.2016 г. по ч. т. д. № 1433/2016 г. на ВКС, II ТО). С т. 6 от ТР № 1/2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че подсъдността по чл. 213 ГПК се прилага по отношение на предявения пряк иск по чл. 226 КЗ (отм.) от пострадалия (или третото ползващо се лице) срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Видно е от мотивите на тълкувателния акт, понятието "потребител на застрахователни услуги" е разширено извън кръга на лицата, които са застраховани и са страна по договора за застраховка. В случай че застрахованият е физическо лице, което ползва застрахователните услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност или физическото лице като страна по договора действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, то се касае за потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13/ на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

2

Съдържанието на визираната по-горе правна уредба, отнесено към обстоятелството, че искът по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ е срещу виновния водач на МПС, сочи, че искът е предявен срещу лице ползвател на застрахователни услуги, респективно, същият има качеството потребител. Въпреки че регресното право на застрахователя възниква по силата на закона, то е във връзка със сключен договор за застраховка, покриваща отговорността на застрахования делинквент – настоящ ответник и последният следва да се ползва от предоставената му потребителска защита, включително от подсъдността по чл. 113 ГПК. Според тази специална подсъдност исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя (така и: Определение № 14785 от 06.12.2023 г. по гр. д. № 10486/2023 г. на Софийски градски съд; Определение № 6350 от 22.05.2023 г. по гр. д. № 4776/2023 г. на Софийски градски съд; Определение № 893 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 656/2023 г. на Софийски градски съд; Определение № 5459 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 4850/2022 г. на Софийски градски съд и др.).

Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност наспора пред Софийския районен съд – аргумент от чл. 113 ГПК, за предпоставките на която съдът следи служебно, доколкото съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал.

2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, а според чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на ответника, а именно Районен съд –Русе,

Така мотивиран на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55074/2025 г. по описа на СРС, І ГО, 157 състав.

ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 ГПК, по местна подсъдност на Районен съд – Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3