Решение № 383 от 02.09.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Несебър, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20262150100769 по описа за 2026 година въз основа на закона и данните по делото

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: село Г***, улица Б**** № ***, община П****, като ОТХВЪРЛЯ направеното с молбата искане за издаване заповед за защита, с която се иска на ответника Д. К. К. с ЕГН **********, с адрес: село Р****, улица С**** № ***, община Н***, да се наложат мерки: да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу Я. Д. Д. с ЕГН **********; да му бъде забранено да приближава Я. Д. Д. с ЕГН **********, обитаваното от нея жилище на адрес: село Г***, улица Б**** № ***, община П****, местоработата й – офиса на „Д******“ на ****** в к.к. С***, и местата за социални контакти и отдих; да му бъде забранено да осъществява контакт с Я. Д. Д. с ЕГН **********, включително по телефон, факс, по обикновена електронна поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация лично или чрез негови познати, при условия и срок, определени от съда, съгласно чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА Я. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: село Г***, улица Б**** № ***, община П****, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Й. Ч. – АК-София, сумата в размер на 600 евро (шестстотин евро), представляваща част от претендираното адвокатско възнаграждение за един адвокат, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 1 000 евро 1

(хиляда евро), ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.

ОСЪЖДА Я. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: село Г***, улица Б**** № ***, община П****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 12,78 евро (дванадесет евро и 78 евроцента), представляваща дължима държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Я. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: село Г***, улица Б**** № ***, община П****, за осъждане на Д. К. К. с ЕГН **********, с адрес: село Р****, улица С**** № ***, община Н***, да й заплати сумата в размер на 500 евро (петстотин евро), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок, считано от постановяването му – 02.09.2026г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ: Към Решение от 02.09.2026г. по гр.д.№ 769/2026г. по описа на Несебърския районен съд

Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Подадена е молба вх.№ 8801/04.08.2026г. от Я. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: село Г***, улица Б**** № ***, община П****, в която твърди, че тя заедно с Д. К. К. с ЕГН **********, с адрес: село Р****, улица С**** № ***, община Н*** са живеели на съпружески начала, от което съвместно съжителство са се родили двете им деца Ж.Д. К.а и Д.Д. К., двамата родени на ****г. Д.н К. е работил във Великобритания като се е прибирал в България два пъти в годината обикновено за около две седмици. Я. Д. е живеела с децата в дома на майка си в село Г***. В резултат на отчуждение между двамата е настъпила и фактическата раздяла през месец април 2026г., а Д. К. се е прибрал окончателно в България през месец юли 2026г. Тъй като Д. К. трудно приема нежеланието на Я. Д. да продължават да живеят заедно, при срещите им, свързани с вземането и предаването на децата за да може и Д. К. да осъществява контакти с тях, той я е обиждал и заплашвал, включително и пред децата, като децата са се разстройвали и са изпитвали страх да не се случи нещо лошо на майка им. Разказва за случай на *****г., когато Я. Д. е била с децата на рожден ден, през този ден тя е отишла до село Г*****, където е бил автомобилът й, и когато се е качила в него заедно със своя приятелка, и докато е запалвала двигателя, Д.н К. е спрял пред тях със своя автомобил, молителката свалила прозореца, но той отворил вратата и е започнал спор за телефон. Д. К. се ядосал и я е ударил по главата. След това той е извел от автомобила и я е 2 ударил още три пъти по главата, а от ударите на Я. Д. й е притъмняло пред очите и тя е залитнала. Когато е тръгнала към автомобила за да се качи отново в него, Д. К. я е изритал в гърба. Всичко се е развило пред децата, които са били в автомобила на Я. Д., поради което те са се изплашили. За нападението над себе си Я. Д. се е обадила на телефон 112, след което е изчакала да дойде полицейски екип. Мерките за защита, които иска съдът да наложи, са да се задължи извършителя да се въздържа от извършване на такова спрямо нея, да му бъде забранено да приближава нея, жилището, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, както и да му бъде забранено да осъществява контакт с нея, включително по телефон, факс, по електронна поща и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, лично или чрез негови познати. Към молбата си прилага декларация по чл.19, ал.3 от ЗЗДН и удостоверения за раждане на двете деца.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява че поддържа искането за защита от домашно насилие с предложените мерки за защита. Прави уточнение, че описаният в молбата конфликт е настъпил в село Г*****, на улица Г***** пред дом № ***, където живее приятелка на молителката и нейният автомобил е бил паркират там, а не пред дом № ***, който е адресът на бабата на ответника (свид. Р.К.) и където той се е установил да живее след завръщането си от чужбина и където обикновено молителката му оставя децата.

Ответникът по молбата се явява лично в съдебно заседание и с двама упълномощени процесуални представители, които заявяват, че оспорват твърденията в молбата като заявяват, че описаните от молителката действия не са извършвани от ответника и отричат той да е осъществявал акт на домашно насилие на *****г. Заявяват, че страните по делото са били в нормални семейни отношения до месец юли 2026г., което се установявало от осъществяваната между тях електронна кореспонденция през периода от месец април до месец юли 2026г., през който период двамата са обсъждали въпроси, свързани с отглеждането на децата и със средства, които ответникът изпраща на молителката именно за посрещане нуждите на децата, поради което се оспорва твърдението, че фактическата раздяла между двамата е настъпила през месец април 2026г. Тя е настъпила именно през месец юли 2026г., когато ответникът се е завърнал в България а молителката му е заявила, че не желае да продължават да бъдат заедно, и на ответника е станала ясна причината за това, а именно, че молителката поддържа отношения с друг мъж. Като обстоятелства, които изключват възможността ответникът да е извършил физическо посегателство спрямо молителката на *****г. вечерта, се изтъкват воденето от нейна страна на децата им в дома, обитаван от ответника, през следващите дни – на 3-и и на 4-и август 2026г., независимо, че е имало и случаи, в които тя е отказвала да му ги предостави за прекарване на време с тях. Дори и след образуване на настоящото производство въз основа на молбата за защита от домашно насилие, молителката е настоявала за контакт с ответника и го е търсила за да му оставя децата. А това следва да означава, че молителката не изпитва страх за здравето и живота си. Но основната нейна цел е да ограничи контактите на бащата с децата.

По искане на молителката по делото е разпитан един свидетел – Ж.С. Д., която е майка на молителката Я. Д. Д.. С разбирането, че касае за косвени доказателства, с нейните показания са домогва да установи твърденията си за извършено физическо насилие от страна на Д. К.. Като второ основно доказателство представя запис от камера за видео наблюдение, на който запис се твърди, че се съдържат конкретните действия на Д. К., чрез които се твърди, че той е осъществил акта на домашно насилие спрямо Я. Д.. Домогват се да докажат и отправени непосредствено преди посегателството заплахи и обиди от страна на Д. Д., а оттам че същият е имал намерение и е целял да осъществи конкретните негови закани.

От ответната страна се ангажират гласни доказателства, като от свид. Р.Л.К. се установява, че през въпросната вечер на *****г. и при срещата на двамата, но пред дом № 3

*** на улица Г***** в село Г*****, община Н****, не е имало никакъв конфликт, който да бъде определен като насилие. Както с показанията на свид. К., така и от показанията на свид. Е. К.а – сестра на Д. К., последният се стреми да докаже, че подобно поведение и действия, според описаното от молителката, е неприсъщо за него.

Страните изтъкват, че както ответникът е споделил на сестра си, така и молителката е споделила на майка си за случилото се на *****г. при срещата между двамата, но самите показания в тази насока подлежат на доказване.

Целта на Закона за защита от домашното насилие е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. За да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обуславят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие, наличие на морално укоримо поведение от страна на ответника по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН молбата на пострадалото лице се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие. Срокът е преклузивен и пропускането му води до недопустимост на иска. Няма пречка лицето да се обърне за защита и при наличие на проява на продължителни и/или чести такива действия, всяко от които поотделно или в съвкупност покрива един или повече от случаите, за които се счита, че е налице домашно насилие, но началният момент на тези действия трябва да предхожда с не повече от три месеца датата на подаване на молбата до съда.

Съдът следва да се ограничи до изследване на фактите, свързани със срещата между молителката и ответника във връзка с предаване от последния и пред обитавания от него дом на децата им на тяхната майка на *****г. около 21:00 часа.

От доказателствата по делото – писмени и гласни, преки и косвени, обсъдени в тяхната съвкупност, не дава основание да бъде прието дори, че е възникнал скандал между двамата на посочените дата и час и на посоченото място – село Г*****, на улица Г*****, пред дом № ***. Оттам не може да се обоснове извод, че тогава молителката е станала обект на домашно насилие, изразяващо се в някои от белезите, посочени в чл.2 от ЗЗДН.

По делото не бяха ангажирани от страна на молителката на писмени доказателства (например медицински документи) за упражнено спрямо молителката физическо насилие и гласни такива (свидетелски показания) за емоционален срив и за установяване на твърденията, изложени в молбата, относно случилото се на *****г. около 21:00 часа. Установи се, че през този ден сутринта двете малолетни деца са били оставени от молителката Я. Д. на техния баща – ответника Д. К., а след обяд те с били взети от дома, обитаван от него от село Г*****, от приятелка на молителката за да ги заведе на рожден ден на който е била и майката. Вечерта около 21:00 майката часа те са били взети от майката, като от един от записите от камера за видео наблюдение се установява, че децата заедно с майката се качват в автомобила на последната за да ги прибере в село Г***. В този момент техният баща Д. К. спира пред автомобила, доближава се до автомобила на майката и между двамата започва спор. От този запис не се установява как е приключил спора пред дом № *** на улица Г***** в село Г***** и дали е прераснал в конфликт, според твърденията на молителката, и в кой момент и по какъв начин Д. К. се оттегля от мястото, като според нея това се дължи на обстоятелството, че камерата е престанала да заснема за около 3-4 минути, но именно през това време той й е нанесъл удар, докато тя е била в автомобила, след което я е извел насила от автомобила за да продължи да и нанася удари с ръце и един с крак в областта на гърба. Камерата е възстановила работата си след като Д. К. е престанал да 4 нанася ударите си, като молителката твърди, че разполага с последващ запис от тази камера, но не е в състояние да го представи. Тези нейни обяснения се явяват неправдоподобни, защото именно след въпросните 3-4 минути Д. К. вече се е намирал в друга част на същата улицата – пред дома си на № ***, за да се прибере, в който момент пък е бил настигнат именно от молителката с нейния автомобил. От записа на друга камера за видео наблюдение се вижда как тя слиза от автомобила и се насочва именно към ответника Д. К. като е очевидно желанието й спорът с него да продължи. Същата не изглежда нито афектирана, според твърдението й, нито да изпитва страх, нито пък поведението и действия й показват тя да е получила наранявания или да изпитва болки. От друга страна при тази втора среща между тях в рамките на тези 3-4 минути Д. К. не дава, пак според записа от втората камера за видео наблюдение, никакви признаци или индикации да напада Я. Д. и да я наранява, извършвайки акт на физическо или пък дори на вербално посегателство. От показанията на свид. К. се установява и темата на техния спор, както и конкретни думи, които Я. Д. е отправила към Д. Д., а именно: „ти нали знаеш, че няма да ти дам децата, нали знаеш, че няма да видиш повече децата“, в отговор на което Д. К. само я е подканял да си тръгва.