Решение № 1116 от 24.09.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3365/2026
- Вид
- Решение № 1116
- Подписан
- 24.09.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 14 · Наказателен кодекс
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.213 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1116 гр. Варна, 24.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Християна Д. Елисеева като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20263110203365 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж. С. Ч., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител- адв. П.Д. от ВАК против Наказателно постановление № 26-0819-001193 от 25.06.2026г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на Ч. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 255, 65 евро /500 лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че издаването наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че процесният автомобил управляван от въззивника, е бил съсобственост между три лица- Ч., баща му и брат му. Изтъква се, че към датата на прекратяване на регистрацията, автомобилът е имал още двама собственици, а законът не урежда хипотеза за прекратяване на регистрацията при смърт на един от собствениците. Счита се, че МПС е незаконосъобразно дерегистрирано. С тези аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание възз. не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.
1
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.05.2026г., около 17:05ч., възз. Ж. Ч. управлявал лек автомобил „Опел Корса” , с рег. № ***, в гр.Варна, по ул.“Александър Москов“ , където до магазин „Баш Майстора“ бил спрян за проверка от полицейски служители при Сектор ППОД на МВР-Варна, сред които и св.Г. Г.. След направена справка в информационните системи на МВР органите на реда установили, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена на 03.04.2026г по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП. Водачът на автомобила- възз. Ч. останал изненадан от установеното от полицейските служители, тъй като автомобилът бил съсобственост между него, неговият баща / починал на 03.10.2025г./ и брат му Д. Ч., като данните за тримата съсобственици били вписани в свидетелството за регистрация на МПС.
За констатираното органите на реда съставили срещу възз. АУАН, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок възражения били депозирани, като комисия при Сектор ПП-Варна, след извършена проверка, излязла със становище, че относно нарушението по чл.140 от ЗДвП производството е прекратено с резолюция, тъй като има образувана проверка за престъпление по чл.345, ал.2 от ЗДвП.
Междувременно по случая била образувана проверка ЗМ № I-5161/2026г. по описа на Сектор ПП-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
След приключване на проверката, материалите по нея били изпратени на ВРП, където била образувана пр.пр.№8879/2026г. С оглед събраните при проверката данни, прокурорът преценил, че извършеното от Ч. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй деянието не е осъществено от субективна страна. Поради това с постановление от 17.06.2026г. на основание чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и изпратил препис от прокурорския акт на Сектор 2
ПП-Варна за сведение.
Постановлението на ВРП имащо само информативен характер за Сектор ППВарна /изпратено за сведение/, било получено там 18.06.2026г., видно от входящия печат поставен в Сектор ПП. Позовавайки се прокурорския акт, на 25.06.2026г.
Началник група при Сектор ПП издал процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно гласни доказателства- показанията на св.Г., писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед за компетентност, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд заврени копия от материали по пр.пр.№8879/2026г. по описа на ВРП и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР -Варна съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. Съгласно т.3.11 от тази заповед началниците на групи в Сектор „ПП“ са изрично оправомощени да издават НП за нарушения на ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран кой 3 ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява автомобил, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Затова и съдът приема, че формално НП съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи е било счетено, че са налични признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е била започната и водена преписка. Впоследствие, след отказът от образуване на ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е изпратил препис от своя акт на АНО единствено за сведение. Въпреки горното, позовавайки се вероятно на разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ , съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство, и въпреки че прокурорският акт /постановление за отказ от образуване на ДП/ е препратен на наказващия орган единствено за сведение, АНО е образувал АНП. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, наказателното постановление е издадено на 25.06.2026г. т.е. в законоустановения шестмесечен срок от съставянето на акта (в случая постановлението за отказ от образуване на наказателното производство).Това обстоятелство е напълно достатъчно основание да се постанови изцяло отмяната на НП като процесуалноправно незаконосъобразно, тъй като прокуратурата не е изпратила своя акт на АНО с оглед реализиране на правомощията му по ЗДвП, а единствено за сведение, като е посочено, че деянието не е осъществено от субективна страна.
Прокурорският акт не е атакуван по реда на чл.213 от НПК, пред по-горестоящия 4 прокурор, с каквото право разполага всяко заинтересовано лице, а в разрез с посоченото от него е издадено НП.
Съдът намира още, че НП е незаконосъобразно, тъй като в същото не е съобразена обективна и субективна съставомерност на конкретното деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на твърдяното в НП нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Опел Корса”, с рег. № *** е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване /в гр. Врана, по ул.“Александър Москов“/ на датата посочена в административното обвинение. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че е придобил собственост върху идеални части от автомобила, като в свидетелството му за регистрация, издадено на 21.01.2020г. са вписани трима съсобственици въззивикът, баща му С. Д. Ч. и брат му Д. С. Ч.. Впоследствие на 03.10.2025г. един от собствениците е починал, видно от препис-извлечение от акт за смърт на С. Ч., приложен по преписката. Т.е. единствената промяна, която е настъпила след смъртта на единия съсобственик е, че се е уголемил делът на останалите двама съсобственици.
Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, в действащата й редакция както към датата на установяване на нарушението гласи, че служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.
С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № І-45 от 24.03.2000 година/ се определят условията и реда за 5 регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.
Всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един месец от настъпването й, арг. чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.