Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 764 от 16.07.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1651/2024
Вид
Решение № 764
Подписан
16.07.2026
В сила
04.08.2026
Състав
Иван Режев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 33, ал. 3 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. С., 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530101651 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 17, ал. 1 З. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът (фирма) твърди в исковата му молба и уточняващата я такава, че на 30.09.2019 г. сключил с кредитополучателя – ответник договор за целеви потребителски кредит за финансиране на --- по реда на З.. По силата му предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 9779.19 лева, за заплащане на такси за обучение. Към договора за кредит били приложени общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на --- по реда на З., които били подписани от кредитополучателя и представлявали неразделна част от сключения договор за кредит. Срокът за издължаването му бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, а съгласно чл. 3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита, обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтичал срока на докторантурата. Съгласно условията на договора, кредитът бил усвояван на части, чрез преводи по банковата сметка на висшето училище, не по-късно от последната дата за 1 заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвал по сметка на (университет), след представяне на документ, издаден от учебното заведение и удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент, с право да се запишел за следващ семестър, а именно уверение на основание чл. 10, ал. 3 от З.. На база представени уверения по чл. 10, ал. 3 З., кредитът бил усвояван, както следвало: на 30.09.2019 г. усвоена сума 2933.78 лева и на 17.02.2020 г. усвоена сума 6845.41 лева. За предоставения кредит кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно т. 10.2 от общите условия, лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно.

Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка на кредитополучателя, с равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвял и предоставял на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 6 от договора, падежната дата за издължаване на месечните вноски, след изтичане на гратисния период, била 28-мо число на месеца. Съгласно представените от кредитополучателя уверения по чл. 10, ал.

3 З., крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „-”, в която ответникът се обучавал, бил 30.09.2020 г. Ето защо, гратисният период по чл. 3 от договора бил до 30.09.2021 г., съответно първата падежна дата била 28.10.2021 г., като кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 127.68 лева. Съгласно чл. 17.1 от общите му условия, при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Ищецът изпълнил задълженията си по сключения на 30.09.2019 г. договор за целеви потребителски кредит и предоставил кредит за заплащане на такси за обучение на кредитополучателя – ответник, съгласно условията на чл. 4 от договора за кредит. Невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски от страна на кредитополучателя, съставлявало неточно и непълно изпълнение на поетите от последния договорни задължения, а именно кредитът да се погасявал с месечни вноски съгласно погасителен план. Към датата на подаване на исковата молба било налице неизпълнение в размер на 30 месечни вноски, което било посочено в таблицата. Общият размер на 2 просрочената сума 3830.22 лева, като от тях просрочена договорна лихва:

1924.31 лева и от тях просрочена главница: 1905.91 лева. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски, била допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 17.2 от общите условия, във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, за банката възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Доколкото по своята правна същност обявяването на задължението за предсрочно изискуемо било едностранно волеизявление, което съставлявало субективно потестативно право, за да настъпели правните последици, в резултат на упражняването му, било необходимо изявлението да достигнело до неизправния длъжник. Предвид изложеното, поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, и на основание т. 17.2 от общите условия към договора за кредит, с предявяване на настоящата искова молба, ищецът обявявал кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък. Съобразно трайно установената съдебна практика, исковата молба по естеството си представлявала покана за плащане, като с нея можели да се упражняват и преобразуващи права, каквото било правото на банката-кредитор да обявяла предсрочна изискуемост на цялото задължение. Ето защо, моли съда да приемел, че предсрочната изискуемост по процесния договор за кредит била надлежно обявена най-късно от момента на получаване на препис от исковата молба от кредитополучателя, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, вземел предвид това обстоятелство при постановяване на решението по делото.

Допуснатото от кредитополучателя неизпълнение на договора за кредит обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на претенцията по съдебен ред, с искане за осъждане на ответника за дължимите суми. С молба от 21.05.2024 г. уточнява, че ответникът бил -, като не разполагал с данни дали имал и - По силата на цитираното разрешение за пребиваване в Р. и подписаният договор за кредит, ответникът бил с посочените адреси в исковата молба. Искането по същество е да се осъди ответника, да заплати на ищеца, следните, превалутирани по чл. 11-13 ЗВЕРБ, сума от 5622.73 евро (която била формирана от усвоената сума по кредита в размер на 5000.02 евро и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от общите условия лихва в размер на 622.70 евро, която била начислена през гратисния период) за главница от предсрочно изискуем кредит по договор за целеви потребителски кредит за 3 финансиране на --- по реда на З. от 30.09.2019 г., с 997 евро договорна (възнаградителна) лихва от 28.10.2021 г. до 09.04.2024 г., със 121.24 евро лихва за забава от 28.10.2021 г. до 09.04.2024 г., и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 10.04.2024 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 2 НЗПП.

Ответникът (име), редовно призован по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание, редовно призован при условията на чл. 33, ал. 3 КМЧП и чл. 40, ал. 2 ГПК, не се явява, не изпраща представител, и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

На 30.09.2019 г. ищецът, от една страна, като кредитор, и от друга страна ответникът, като кредитополучател, са сключили в писмена форма, при общи условия, представения по делото договор за целеви потребителски кредит за финансиране на --- (л. 6-16). По силата му ищецът отпуснал на ответника кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 9779.19 лева, с уговорен срок на издължаване от 120 месеца, считан от датата на изтичане на гратисния период (чл. 1-2 от договора). Гратисният период за издължаване на този кредит обхваща времето от датата на първото му усвояване до изтичане на една година от първата дата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срока на докторантурата (чл. 1-2 от договора). Уговорено е кредитът да се усвоява на посочените в чл. 4 от договора части, както и да се погасява по посочената в чл. 5 от договора разплащателна сметка разсрочено, на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Уговорено е още падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период да е 28-мо число на месеца, а срокът за 4 издължаване на главницата и лихвата да започва да тече след изтичане на договорения гратисен период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период (чл. 6 от договора и чл. 11.1 от ОУ на договора). Уговорено е още, че за предоставения кредит, кредитополучателят ще заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база (чл. 7 от договора), както и същата лихва да се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно (чл. 10.2 от ОУ на договора).

От представеното от ищеца с исковата му молба и неоспорено от ответника извлечение от сметка, преценено съвкупно с т. 1 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че ответникът е усвоил по кредита сумата от общо 9779.19 лева, от които 2933.78 лева на 30.09.2029 г. и 6845.41 лева на 17.02.2020 г. (л. 265). От представеното с исковата молба и неоспорено от ответника уверение от 13.02.2020 г. на (университет) се установява още, че срока за полагане от ответника на последния му държавен изпит по следваната от него специалност „-“ и образователноквалификационна степен „-“ е 30.09.2020 г. (л. 265). При това положение гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита е настъпил на 30.09.2021 г. (чл. 3 от договора). На същата дата е издаден от ищеца и погасителния план по чл. 5 от договора за кредит (л. 15-16). Според същия ответникът е следвало да издължи получения кредит с начислената му лихва на 120 месечни анюитетни вноски, всяка по 127.68 лева, първата от които с падеж на 28.10.2021 г., а последната – на 28.09.2031 г. (л. 15-16).

От т. 3 на ЗСИЕ се установява още, че ответникът не е извършвал плащания за погасяване на този кредит, като единствено е направено намаление на дължимата за периода от 28.09.2021 г. до 28.10.2021 г. лихва (л.

261). Към датата 10.04.2024 г. на подаване на исковата молба на ищеца в съда по делото, ответникът не е платил тридесет погасителни вноски по същия кредит с падежи от 28.10.2021 г. до 28.03.2024 г. на обща стойност 3830.22 лева (т. 4 от ЗСИЕ, л. 262). Поради забава на ответника в плащането им, ищецът е заявил в исковата си молба, че с предявяването й обявява този кредит за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл. 17.2 от общите му 5 условия, според които, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява в договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като тези последици настъпват автоматично, а ако законът изисква – след уведомление до клиента (л. 12). От т. 4 на ЗСИЕ е видно още, че ищецът не е предоставил на вещото лице данни да е връчвал такова свое волеизявление на ответника, за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем на това основание, преди подаване исковата му молба в съда (л. 266). Такива данни няма и по делото. А в т. 18 от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на банков кредит настъпва само при получаване от длъжника – кредитополучател на такова волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и не поражда действие, ако това й волеизявление не е достигнало до него, дори и в случаите, като процесния, на постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащане в срок на определен брой вноски или други условия, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. В случая волеизявлението на ищеца в исковата му молба за обявяване на процесния кредит за изцяло и предсрочно изискуем на това основание по чл.