Решение № 3395 от 29.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3395 гр. Пловдив, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330105515 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от М. К. И. срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД. Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 17.01.2023г., в който в чл. 1 била уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 840 лв. Ищецът намира, че събираната такса нарушава изискването такси да се събират само за действие по усвояване и управление на кредита. Намира също че, тя накърнява добрите нрави, тъй като води до нееквивалентност на престациите, намира, че е неравноправна във връзка със задължението на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на длъжника. Счита, че с клаузата се заобикаля изискването за максимум за ГПР и тя съставлява част от дейността по управление на кредита, поради което следва да се включи в ГПР. Ето защо иска от съда да прогласи нищожността на клаузата за такса за експресно разглеждане. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок. Оспорва иска, цитира принципа за свобода на договаряне и сочи че при изчисляване на ГПР не се включват разходите за допълнителни незадължителни услуги, каквато съставлявала процесната такса. Възразява клаузата да е неравноправна и твърди, че същата е индивидуално уговорена. Възразява да са накърнени добрите нрави, доколкото услугата е незадължителна, развива становище и сочи съдебна практика във връзка с изискванията за ГПР, като счита, че таксата отговаря на тези изисквания и няма основания да се включи в стойността му. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, възразява за прекомерност на хонорара на адвоката на ищеца.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателства по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание: чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10а ЗПК; чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК; чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП.

Същите следва да се разгледат при условията на алтернативност, доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното им разглеждане, нито определена поредност.

За основателността на иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на договора и наличието на клауза за такса за експресно разглеждане, както и такива нейни характеристики, водещи до нейната нищожност.

Установява се от представения договор, че на 17.01.2023г. страните сключили договор за потребителски кредит № 3363, за предоставяне в заем на сумата от 1400 лв., както и че в чл.1, ал.2 от договора била уговорена дължимостта на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит в размер на 840 лв., която услуга била допълнителна и незадължителна, както и била предоставена на заемополучателя.

На първо място, следва да се вземе предвид размерът на таксата – 840 лв. в сравнение с другите параметри на договора, а именно – 1400 лв. заемна сума и срока на договора от 90 дни, както и договорната лихва в размер на 138,60 лв. съгласно погасителния план. Таксата за експресно разглеждане надвишава с повече от 6 пъти дължимата възнаградителна лихва и съставлява повече от половината от заетата сума. От изложеното може да се направи извод, че самият размер на таксата излиза извън рамките на добросъвестността, тъй като се дължи за услуга, която съпровожда основаната предоставяна услуга – ползването на заемната сума, а е в пъти по-висок от възнаградителната лихва.

Следва да се обсъди и предмета на самата такса. Тя е свързана с побързото взимането на решение от кредитора дали да отпусне кредита.

Възможността за бърза оценка на кредитоспособността на заемателя не е извънреден разход за кредитора, а е само и единствено в негова полза. Не би следвало разходите за тази оценка или за бързото й извършване да се възлагат на заемателя. Решението на кредитора дали да извърши тази оценка, как да я извърши и колко бързо е във връзка с негова воля дали желае да сключи договора или не, при условията, на които клиентът е съгласен.

Услугата по същество е именно във връзка с усвояване на кредита, независимо, че касае ускорена процедура за това. По-бързото отпускане на кредита не е особена услуга, която едната страна прави на другата, а изразено съгласие от кредитора да сключи договора в кратки срокове, като начин клиентът да бъде убеден да предпочете именно този кредитор. Моментът на сключване на договора е момент на съвпадане волеизявленията на страните, в случая изразено с предаването на заемната сума, доколкото договорът за заем 2 е реален. Таксата за експресно разглеждане е свързана с решението на кредитора дали да сключи договора, а той се сключва със спазването на писмената форма и с предаването на заемната сума, т.е. с усвояването на кредита, следователно, се касае именно за такса, свързана с усвояване на кредита. В такъв смисъл е и нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Освен изложеното, правилата на добросъвестността се нарушават и от гледна точка на използване нуждата на заемателя от бързо предоставяне на заемни средства, като същият е принуден да се съгласи с таксата. Посочената уговорка обаче нарушава добрите нрави в по-голяма степен от уговорките, сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като насрещна престация липсва. Кредиторът не престира нещо в повече, а взима решение дали да сключи договора по-бързо, което, впрочем, е характерно за финансовите институции, различни от банките.

Ето защо искът е основателен и следва да се прогласи нищожността на клаузата за такса експресно разглеждане като накърняваща добрите нрави.

При този изход от спора право на разноски има ищецът. Същият е поискал разноски за държавна такса в размер на 73,22 лв., но е платена държавна такса в размер на 50 лв., за които следва да бъде осъден ответникът.

Претендира се адвокатски хонорар в размер на 580 лв. с ДДС по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в полза на адв. М. М.. Не са представени доказателства за регистрация по ДДС. С оглед фактическата и правна сложност на делото, неявяването в проведените 2 съдебни заседания, ниския материален интерес и възражението за прекомерност, следва да се определи възнаграждение на адвоката от 300 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК: 200604885, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“ № 9, бл.963, ет.1, офис 11, по предявения от М. К. И., ЕГН: **********, с адрес: ***************, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.1, ал.2 от Индивидуален договор за потребителски кредит SO № ****/*****г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит в размер на 840 лв.

ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД , ЕИК:

200604885, да плати на:

М. К. И., ЕГН: **********, сумата от 50 лв. – за платена държавна такса;

****. М. В. М., от АК *********, с адрес: ***************, ап.Б, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 300 лв. за адвокатски хонорар.

3

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4