Решение № 277 от 18.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Варна, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900683 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Ц. Й. В., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, представлявано заедно от М.П. И. и К.С.В., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 564.59 евро /двадесет и пет хиляди петстотин шестдесет и четири евро и петдесет и девет цента/ - частичен иск от иск в пълен размер от 51 129.19 евро / след увеличение на иска, направено в осз., проведено на 18.05.2026г./, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически и емоционални болки и страдания, стрес и негативни психически изживявания вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2022г. на изхода от гр. Аксаково, посока гр. Добрич, на път II – 29,7км, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка „Пежо 308ЦЦ“ с рег.

No ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 13 293,59 евро от датата на подаване на исковата молба / 26.08.2024г./ до окончателното изплащане на задължението, а върху останалите - 12 271 евро главница от датата на увеличението /18.05.2026г./ до окончателното им изплащане.

В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се твърди, че ищцата е съпричинила настъпването на уврежданията, тъй като не била с поставен предпазен колан в нарушение на 1 правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП.

В исковата молба, ищцата излага твърдения, че на 01.09.2022г., около 18.15 часа, пътувала с лек автомобил марка „Пежо 308ЦЦ", с peг. № ******, управляван от В. В., като пътник на предната седалка до водача. Пътували за с. Кранево, като на излизане от гр. Аксаково, посока гр. Добрич, на път II - 29, 7 км. претърпели ПТП. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ******. В Протокола за ПТП, като виновен за произшествието бил посочен водачът на л.а. „Пежо 308ЦЦ", с peг. № ******, а като причина за настъпването му, било посочено, че водачът на л.а. „Пежо 308ЦЦ", с peг. № ****** при излизане от гр. Аксаково, посока гр. Добрич, на път II -29 завива наляво, като не пропуска л.а. „Мерцедес ГЛ350", с peг. № ******, движещ се направо по път с предимство и настъпва сблъсък между двата автомобила. След произшествието ищцата изпаднала в безсъзнание.

Когато се свестила била в спешния център в гр. Варна. Изпитвала силни болки по цялото тяло. След прегледа се установило, че имала счупена ключица на дясната ръка и изкълчен десен глезен. Била й поставена имобилизираща ортеза и била освободен за домашно лечение, но тъй като изпитвала силни болки в корема, й казали, че ако се почувства по-зле, отново да се върне в спешен център. През нощта два пъти й прилошавало и изгубвала съзнание, а на сутринта след поредните прилошаване и загуба на съзнание, линейка я откарала в спешния център, където след прегледите се установило, че имала контузия на далака, поради което била приет по спешност в хирургично отделение. В резултат на ПТП ищцата получила счупване на дясната ключица, контузия и субкапсулен хематом в областта на далака, кръвонасядания по лицето, гръдния кош, корема, левия горен и десния долен крайници.

Причинените травми в резултата на ПТП били основание от 02.09.2022г. до 08.12.2022г. да ползва болничен поради временна неработоспособност.

Изпитвала силни болки, сънят й бил нарушен. Инцидентът повлиял негативно на психиката й и обичайния начин на живот. Възстановяването й продължило три месеца. Освен посочените увреждания ищцата преживяла и силен стрес, като оздравителният период бил съпроводен с болки и душевен дискомфорт от преживяното. Виновният водач имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" с ответника. Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищцата за настъпилото събитие, но към настоящия момент не е изплатил обезщетение за причинените й вреди. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция заявява като частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК , по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за допустимост, но 2 неоснователност и недоказаност на предявения иск. Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и сочения като причинител на вредата по сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност", полица № ******* за процесния автомобил. Оспорва описаното в исковата молба събитие да представлява покрит застрахователен риск по полицата за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, като твърди, че в конкретния случай се касае за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО. Навежда доводи, че инцидентът представлява „трудова злополука" и не е обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. За застрахователя не възниква задължението да обезщети претърпените от ищцата вреди от трудова злополука. Твърди, че ищцата е получила обезщетение за неимуществени вреди от работодателя и/или от застрахователя по застраховка «Трудова злополука". Оспорва наличието на всеки един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, като оспорва да са налице предпоставките за ангажиране отговорността му, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. „Пежо" с peг. № *******. Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Оспорва да е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Пежо" с peг.

№ ******* - В. В.. Сочи, че по случая е образувано досъдебно производство за изясняване на обстоятелствата и причините за настъпване на произшестивето.

Спрямо водача на л.а. „Пежо" с per. № ******* не е взето административно отношение, нито е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която да има обвързваща гражданския съд сила. Твърди, че единствената причина за реализиране на произшествието е виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес" с per. № *****, който се е движил с превишена и/или несъобразена с конкретните пътни условия скорост, в нарушение на чл.

20, ал. 2 ЗДвП, не е контролирал непрекъснато превозното средство, в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и не е предприел спиране при възникнала на пътя опасност, каквато е представлявал л.а. „Пежо" с per. № *******.

Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес" към момента на настъпване на ПТП е била висока, с оглед настъпилите множество и тежки увреждания по л.а. „Пежо", довели до т.нар. „тотална щета". Оспорва твърденията в исковата молба за наличието на посочените в същата неимуществени вреди, търпени от ищцата, както и наличието на вреди, като факт от обективната действителност. Оспорва твърдението за изпадане на ищцата в безсъзнателно състояние след процесното ПТП. Оспорва наличието на пряка причинноследствена връзка между твърдените неимуществени вреди и поведението на В. В., в качеството й на водач на л.а. „Пежо" с peг. № *******. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и моли обезщетението да бъде съответно намалено, съобразно текста на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че ищцата е нарушила разпоредбите на ЗДвП, отнасящи се до поведението на пътниците в МПС, като 3 е била без поставен предпазен колан към момента на настъпване на произшествието, което е довело до настъпването на твърдените травматични увреждания или се е отразило негативно на техния вид и степен, респективно е довело до удължаване на лечебния и/или възстановителен период. Оспорва претенцията за лихва и началния момент, от който се претендира.

В рамките на насрочените открити съдебни заседания, страните поддържат исковата молба, респ. отговора на същата. Ищцата моли за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски по представен списък, а ответника моли за отхвърляне и присъждане на разноски, като отправя и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти и обстоятелства:

1/ Kъм 01.09.2022г. по отношение на лек автомобил „Пежо 308ЦЦ", с peг. № ****** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" при ответника, обективиран в полица № № ******* от 24.08.2022 год., валидна до 23.08.2023 год.;

2/ На 01.09.2022 год., се е състояло ПТП около 18:15 часа, на излизане от гр. Аксаково, посока гр. Добрич, на път II - 29, 7 км, с участието на лек автомобил марка „Пежо 308ЦЦ", peг. № ****** и лек автомобил „Мерцедес" с peг. № *****;

3/ ищцата е завела претенция при ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 08.11.2022г., който не е изплатил обезщетение;

Ангажиран по делото е констативен протокол за птп с пострадали лица No ****** / 01.09.2022г. /л. 55-56/, от който се установява, че на 01.09.2022 год., се е състояло ПТП около 18:15 часа, на излизане от гр. Аксаково, посока гр. Добрич, на път II - 29, 7 км, с участието на лек автомобил марка „Пежо 308ЦЦ", peг. № ******, управляван от В. В. и лек автомобил „Мерцедес" с peг.

№ *****, управляван от О.К.. Посочен е следният механизъм: ППС 1 /автомобилът Пежо/ завива наляво и се блъска с ППС 2 /автомобилът Мерцедес/, което се движи направо и вследствие на удара ППС 2 излиза от пътя и се блъска в гаражна врата на частен имот. Посочено е че е образувано ДП и е съставен АУАН като взето отношение спрямо водача на ППС 1. В протокола е отбелязано, че пострадала от ПТП е Ц. Й. В. с фрактура на дясна ключица, контузия на глава, контузия на глезен и контузия на корема. Изрично отбелязване на виновен за ПТП-то водач в протокола липсва.

Няма спор между страните, че ищцата Ц. Й. В. е майка на водача на 4 лекия автомобил Пежо – В. В., като автомобилът е собственост на бащата Н.В..

На л. 5 до л. 29 от папката на ВРС е ангажирана медицинска документация, от която се установяват претърпените увреждания и медицински интервенция, претърпени от ищцата.

Ангажирана е по делото претенция – заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС по застраховка „Каско“, подадена пред ЗАД „ Армеец“ за лекия автомобил Пежо. Претенцията е депозирана от В. В. на 02.09.2022г., която е направила следното изявление: „Спрях на знак „Стоп“ и се огледах дали има автомобили, движещи се по пътя с предимство и след като се уверих, че няма автомобили, тръгнах. След като навлязох в кръстовището, от лявата страна дойде участник в движението, който според мен, се движеше с несъобразена скорост. Опитах се да избегна удара, но не можах.“. Представено е и свидетелството за регистрация на лекия автомобил Пежо, в което е отбелязано, че същият е с прекратена регистрация, поради настъпила тотална щета, от 04.10.2022г.

На л. 93 от папката на ВРС е представена справка от ТП на НОИ – Варна, от която се установява, че процесното ПТП е признато за трудова злополука по чл. 55 ал. 2 от КСО с разпореждане No 5104-03-162 /19.09.2022г.