Решение № 20085 от 05.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20085 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110128968 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на Р. Х. С., ЕГН **********, адрес .., съдебен адрес ... (ищца) чрез упълномощения процесуален представител адвокат Д. Ф.. Ищцата твърди, че през 2017 г. е сключила с праводателя на ответника „..“ С. А. договор за потребителски кредит, въз основа на който й била предоставена сума в размер на 9 000 лева. Освен задълженията си да възстанови сумата на 48 ежемесечни погасителни вноски ведно с възнаградителна лихва в размер на 16, 64 %, ищцата трябвало също така да сключи застрахователен договор с ответниците „..“ и „..“ и да заплаща разсрочено застрахователна премия по него в размер на общо 2 419 лева и 20 стотинки, а освен това ищцата трябвало да заплати и „такса ангажимент“ в размер на 315 лева.

Според ищцата договорът за потребителски кредит е недействителен поради липса на посочване на лихвения процент на ден, понеже е изписан с шрифт, по-малък от 12, понеже не всички приложения към него (в частност сертификат „..“ и общите условия към застраховките) не са съставени по ясен и разбираем начин, защото и техният шрифт е по-малък от 12 и защото договорът за потребителски кредит не отразява верния годишен процент на разходите (при изчисляването му са били пропуснати застрахователните премии). Освен това претендира, че в договора за потребителски кредит заблуждаващо е било посочено, че общият размер на кредита е 9 000 лева, като заявява, че предвид удържането на „такса ангажимент“ действителният общ размер на кредита е 8 685 лева. Твърди, че застрахователната премия е била уговорена за услуга, тясно свързана с договора за потребителски кредит, играе ролята на негово обезпечение и е съставлявала задължително условие, без което договорът за потребителски кредит е нямало да бъде сключен. Освен това със СЕФ кредиторът е заблудил потребителя, че възнаградителната лихва е фиксирана и непроменлива, като всъщност според текста на договора той имал правото едностранно да изменя размера на остатъчното задължение в случаите на съответна инфлация. Поддържа, че чрез заблуждаване на потребителя относно действителните параметри на договора за кредит 1 тя (ищцата) е била подтикната да сключи сделка, която в противен случай не би сключила. Предвид недействителността на договора за потребителски кредит застъпва тезата, че съобразно чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други вземания. Намира и застрахователния договор за недействителен поради липса на основание и акцесорността му спрямо договора за потребителски кредит предвид изначалната недействителност на последния, във връзка с който е бил сключен първият, а освен това и поради противоречие с добрите нрави с оглед на нееквивалентността на престациите. Позовава се на правото на Европейския съюз.

Иска от съда да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит спрямо ответника „..“ С. А. и да го осъди да възстанови сумата в размер на 2 088 лева и 84 стотинки, платена му от ищцата без правно основание; съответно иска от съда да признае за установено срещу другите двама ответници, че застрахователното съглашение е нищожно, както и да осъди всеки един от тях да й възстанови по 957 лева 60 стотинки, съставляващи платена без основание застрахователна премия.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „..“ С. А. (Société anonyme), чуждестранен търговец, регистриран в Париж с номер .., действуващ чрез „..“ С. А. – .., клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., седалище и адрес на управление .., чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Владимир Вълканов. С отговора си на исковата молба ответникът „..“ С. А. чрез клона си в България признава, че е универсален правоприемник на „..“ ЕАД, което през 2017 г. е сключило договор за потребителски кредит с ищцата. Към настоящия момент тя е заплатила общо 38 месечни вноски на стойност 11 811 лева и 1 стотинка. Признава освен това, че ищцата е сключила застрахователен договор с другите двама ответници, във връзка с който е заплатила 38 вноски за застрахователна премия в размер на общо 1 915 лева и 20 стотинки, след което през 2020 г. застрахователният договор е бил прекратен поради забава в плащанията. Намира, че договорът за потребителски кредит е валиден, като отрича да има законова изискване той да съдържа лихвения процент на ден. Заявява освен това, че правото на отказ от кредита и лихвеният процент на ден са изрично уговорени, че инфлационната индексация е допустима, защото е изрично уговорена и е обусловена от обективни фактори, които не зависят от волята на кредитора, че годишният процент на разходите е изчислен съгласно императивните изисквания на ЗПК, че действителният размер на кредита е 9 000 лева, а част от това парично задължение на ответника към ищцата е било погасено чрез прихващане на нейно изискуемо и ликвидно парично задължение спрямо него, че изискването за размер на шрифта е абсолютно неясно, защото законът не предвижда мерна единица.

Допълва, че дори и съдът да прогласи за недействителен договора за потребителски кредит, то изискуемостта за главницата би настъпила с обратно действие от датата на сключването му, поради което от тази дата ищцата би дължала законна лихва за забава до пълното погасяване на кредита. Освен това поддържа, че застрахователният договор е бил валидно сключен по избор на ищцата, че не е бил условие за сключването на договора за потребителски кредит, че той е бил сключен в интерес на ищцата, за да я предпази от негативни финансови последици, че цената му е била определена съобразно методика, съобразена с действащата нормативна уредба, както и че твърдението за нееквивалентност не е релевантно към застрахователния договор, а освен това и не е подкрепено с доказателства. Иска от съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответниците „..“ АД (Société anonyme), чуждестранен търговец, регистриран в Париж с номер .., 2 действуващ чрез „.., ..“, клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., и ответника „..“ АД (Société anonyme), чуждестранен търговец, регистриран в Париж с номер .., действуващ чрез „.., ..“, клон на чуждестранен търговец с ЕИК .., седалище и адрес на управление .., и двамата ответници действуващи чрез упълномощения процесуален представител адвокат В. Р.. С отговора на исковата молба, подаден от ответниците „..“ АД и „..“ АД чрез клоновете им в България, те намират исковата молба за нередовна, защото не е посочена платежна сметка на ищцата, по която биха могли да й преведат претендираните суми. По същество оспорват исковете като неоснователни. Излагат доводи във връзка с характеристиките на застрахователния договор. Заявяват, че ищцата не сочи коя точно правна норма е била нарушена. Освен това отричат договорът да нарушава добрите нрави. Отричат освен това застрахователният договор да съдържа неравноправни клаузи. Оспорват твърдението на ищцата, че застрахователният договор има акцесорен характер спрямо договора за потребителски кредит. Намират, че застрахователният договор не е бил лишен от основание – основанието за сключването му било застрахователите да носят риска от настъпването на застрахователно събитие, а ищцата да заплаща застрахователна премия. Допълват, че застраховката се сключва по силата на закона, поради което самият той е основание за сключването на договора. Евентуално, ако съдът приеме, че е липсвало основание и интерес от сключването на застрахователния договор, то договорът се прекратява поради отпадането на интереса по време на действието му, при което застрахователят има право да задържи частта от премията, съответстваща на изтеклия срок на застрахователния договор на основание чл. 349, ал. 5 КЗ. Искат от съда да отхвърли изцяло предявените срещу тях искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК освен това е постъпила и насрещна искова молба от „..“ С. А. С насрещния иск ответникът „..“ С. А. чрез клона си в България твърди, че ищцата не е заплатила оставащите десет броя погасителни вноски по договора за потребителски кредит в размер на общо 2 683 лева и 10 стотинки. Твърди, че на 26 октомври 2021 г. обявил предсрочна изискуемост на непогасените вноски по кредита.

От тази дата ищцата изпаднала в забава за сумата 2 683 лева и 10 стотинки (главница и възнаградителна лихва), като размерът на обезщетението за забавата за периода до предявяването на насрещния иск, начислено върху главницата, е 227 лева и 75 стотинки. Иска от съда да я осъди да му заплати тези парични задължения. Евентуално, ако съдът приеме договора за потребителски кредит за недействителен, то заявява, че недействителността му и задължението на ищцата да възстанови усвоения кредит в размер на 9 000 лева са били налице още към датата на сключването му. Затова предявява и евентуален иск ищцата да бъде осъдена да му заплати обезщетение за забава за периода 10. 04. 2017 г. – 26. 10. 2021 г. в размер на 2 249 лева и 80 стотинки.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ищцата Р. Х. С.. С него тя оспорва предявените насрещни искове. Заявява, че изпълнението на договора за потребителски кредит е било обезпечено със застрахователен договор, който кредиторът й е наложил като условие за предоставянето на сумата по кредита. Прави извод, че застрахователната премия следва да бъде сключена в годишния процент на разходите. Поддържа доводите си за заблуждаващо и неточно отразяване на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит и че договорът и неговите приложения не са съставени по ясен и разбираем начин с шрифт не по-малък от 12. Отрича да се дължи обезщетение за забава в хипотезата на чл. 23 ЗПК, като заявява, че при начална липса на основание лихвата за забава се дължи от момента на поканата. Иска от съда да отхвърли 3 насрещните искове. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Съдът намира, че първоначалната искова молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Съдът е освободил ищцата от задължението да внася държавна такса и разноски по делото по нейно искане на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. В изпълнение на указания на съда ищцата е посочила „друг начин на плащане“ по смисъла на чл. 127, ал. 4 ГПК, а именно чрез пощенски запис или чрез куриерска фирма до адреса на ищцата (л. 107, гръб). При това положение исковата молба е редовна, а първоначално предявените искове са процесуално допустими. Що се отнася до насрещната искова молба, тя е постъпила в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, подадена е от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и отговоря на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение насрещната искова молба също е редовна, а предявените с нея искове също са процесуално допустими.

Ищцата Р. Х. С. е предявила четири обективно кумулативно и субективно съединени иска. Първият иск срещу ответника „..“ С. А. е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за установяването на нищожността на договор за потребителски кредит поради противоречието му с повелителните правила на ЗПК.

По този иск в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдените от нея пороци, а именно, че текстът на договора и на съответните му приложение е неясен, неразбираем и с шрифт по-малък от 12, че не е посочена възнаградителната лихва, изчислена на ден, че не е посочен действителният годишен процент на разходите, че не отразява действителния размер на усвоения кредит и че съдържа неравноправна уговорка за едностранно изменение на лихвения процент.