Определение № 1836 от 15.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1836 гр. София, 13.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20238002103529 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв.

Б. Я., против Решение №142 от 10.04.2023г. по в. гр. д. №684/2022г. по описа на Окръжен съд- Плевен, с което е било обезсилено като процесуално недопустимо /постановено по непредявен иск/ Решение №439 от 06.12.2019г. по гр. д. №104/2017г. на Районен съдЧервен бряг и делото е върнато на РС- Червен бряг за ново разглеждане от друг състав.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решениекасационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените от жалбоподателката искове да бъдат изцяло уважени. Към касационната жалба е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответната страна по касационна жалба- Застрахователно акционерно дружество „ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК 121265177, не е подала отговор на същата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.294 от ГПК след като с Решение №37/15.08.2022г., постановено по т.д. № 496/2021 г., ВКС, първо т.о., е отменил Решение №481/23.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 307/2020г. на Окръжен съд- Плевен, в частта му, с която е отменено Решение № 439/06.12.2019г. на Районен съд– гр. Червен 1 бряг, постановено по гр.д. № 104/2018г., и е отхвърлен предявеният от М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 10000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Плевен. В отменителното решение на ВКС е прието, че при постановяване на решението си въззивният съд е игнорирал задълженията си за изясняване на делото от фактическа страна, с което е нарушил разпоредбите на чл.10, чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК. Дадени са указания за допускане на допълнителна експертиза с посочени в решението задачи.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е допуснал и приел заключение на допълнителна авто- техническа експертиза съобразно дадените в отменителното решение на ВКС указания.

При постановяване на решението си съдът е приел от фактическа страна, че на

30.10.2014г. ищцата М. Н. пътувала като пътник в автобус с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на „Алекс ОК“ЕООД- гр. Велико Търново, управляван от св. И. Т. И., движещ се по маршрута Велико Търново- Горна Оряховица. След слизане на пътниците в Горна Оряховица в превозното средство останала само ищцата, която пътувала за ж.п. гарата. След потегляне на автобуса тя станала, за да се придвижи по-напред в превозното средство. В същото време водачът рязко спрял движението на автобуса, тъй като пред него в близост до пешеходна пътека се гонели деца. В резултат на рязкото спиране ищцата паднала между седалките и получила счупване на дясната ръка. С първоинстанционното решение Решение № 439/06.12.2019 г. на Районен съд – гр. Червен бряг, постановено по гр.д. № 104/2018 г., предявените от ищцата искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ против ответника

ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автобуса, в който като пътник е пътувала ищцата, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1532,50 лв. и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. са били уважени. Това решение е било отменено с Решение № 481/23.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 307/2020г. на Окръжен съд- Плевен, като със същото исковете са били отхвърлени. С Решение № 37/15.08.2022г., постановено по т.д. № 496/2021 г., ВКС, първо т.о., е прекратил производството по т. д. № 496/2021 г. на ВКС в частта по претенцията с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявена от М. Н. Н. срещу„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД за заплащане на сума в размер 1532,50 лв.обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 30.10.2014г., и е отменил в останалата част Решение № 481/23.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 307/2020г. на Окръжен съд- Плевен, с което е отменено Решение № 439/06.12.2019 г. на Районен съд – гр. Червен бряг, постановено по гр.д. № 104/2018 г., и е отхвърлен предявеният от М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 10000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Плевен с указания за допускане на допълнителна експертиза за изясняване на делото от фактическа страна.

2

При постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че при разглеждането на делото първоинстанционният РС- Червен бряг е допуснал процесуални нарушения, които са довели до постановяване на недопустимо решение по непредявен иск и при нередовна искова молба. Изложил е съображения, че по делото било установено, че за процесния автобус с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на „Алекс ОК“ ЕООД, към датата на събитието е имало сключена и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт, каквото качество е имала ищцата М. Н.. Приел е, че при изложените от нея твърдения за получено нараняване в това й качество и в средство, извършващо обществен транспорт, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт по реда на чл.279, ал.2 от КЗ /отм./, който е действал към датата на събитието, като това е и правната квалификация на предявения от нея иск. Посочил е, че това обстоятелство и разминаването във фактическите твърдения в ИМ не са били отчетени от първоинстанционния съд, в резултат на което последният е дал неправилна правна квалификация на исковете. Правилната квалификация на иска обаче следвало да бъде определена от първоинстанционния съд въз основа на ясна и конкретна искова молба, като при несъответствие между изложените факти и искания същата следва да се остави без движение за конкретизирането им. Посочено е, че при наличие на нередовна искова молба въззивният съд не може да се произнесе по съществото на спора. По така изложените съображения Окръжен съд- Плевен е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено по непредявен иск, поради което е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото- върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторката поставя следните въпроси:

1.Може ли въззивният съд при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294 от ГПК да се отклони от приетата от касационната инстанция правна квалификация на предявения иск?

2.Може ли въззивният съд при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294 от ГПК да се отклони от приетата от касационната инстанция допустимост на първоинстанционното решение?

3.Може ли въззивният съд при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294 от ГПК да се отклони от приетата от касационната инстанция редовност на исковата молба?

Твърди се, че въззивният съд е разрешил така поставените въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС. обективирана в т.5 от Тълкувателно решение № 1/2013г.. по тълк. д, № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.7.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и в противоречие с практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 60152/27.4.2022 г. по т. д. № 49/2021 г. на I т. о.; Решение № 822/30.12.2003 г. по гр. д. № 372/2003 г. на I г. о.;Решение № 300/10.4.2009г. по гр. д. №1701/2008 г. на IV г. о.; Решение №273/10.9.2010 г. по гр. д. № 3

382/2009 г. на IV г.о.; Решение № 217/03.7.2012 г. по гр. д. № 579/2011 г. на IV г. о.;

Решение № 201/13.3.2003г. по гр. д. № 854/2002 г. на IV г. о.; Решение № 193/04.7.2011 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на IV г. о.; Решение № 164/01.7.2013г. по гр.д. № 1238/2012г. на III г. о.; Решение № 163/25.5.2010г. по гр. д. № 676/2009 г. на I г. о.; Решение № 83/26.3.2013 г. по гр. д. № 632/2011 г. на I г. о./.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, когато недопустимостта и нищожността на въззивното решение, не са подведени от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване, но съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен служебно да го допусне до касационен контрол. В случая настоящият състав на съда намира, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо в частта му, с която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по предявения от ищцата иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1532,50 лв.

С Решение № 37/15.08.2022г., постановено по т.д. № 496/2021 г., ВКС, първо т.о., е прекратил производството по т. д. № 496/2021 г. на ВКС в частта по претенцията с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявена от М. Н. Н. срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД за заплащане на сума в размер 1532,50 лв.- обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 30.10.2014г., а в останалата му част е отменил Решение № 481/23.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 307/2020г. на Окръжен съд- Плевен, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Плевен. Предвид горното обжалваното въззивно решение в посочената му част, отнасяща се до иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК за проверка на допустимостта му.

Според настоящия състав на съда е налице соченото от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в останалата му част /по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди/ по въпросите от изложението, уточнени от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: задължителни ли са 4 за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, дадени в касационното решение по чл.293 от ГПК, с което делото се връща за ново разглеждане? Посоченият процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда в обжалваното решение, като същият е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК- Решение №193/04.07.2011г. по гр. д. № 1649/2009г., IV г. о.; Решение №83/26.03.2013г. по гр. д. №799/2012г., II г. о.;