Решение № 233 от 27.04.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Силистра, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. С. при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. С. Гражданско дело № 20253420100843 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от С. В. С. с ЕГН:**********. В нея се твърди, че са отдали под наем свои недвижими имоти на ответника.

Единият имот представлява лозе в УПИ с площ от 3715 квадратни метра. За него е бил сключен договор за наем но 04.05.2020 година за стопанската 2020/2021 година. Площта която ползва ответника е била определена на 3700 кв.метра. Твърди, че ответника не му е заплатил наемната цена възлизаща на 259 лева/ по 70 лева на декар/. Също така счита, че върху тази сума ответника му дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на 113,40 лева за периода от настъпване на изискуемостта на задължението/01.11.2021 година до 27.05.2025 година/. Също така претендира и законна лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Останалите три имота, представляват ниви, в землището на с.В. Л., за които е сключен договор за наем за стопанската 2023/2024 година. Нивите са общо с площ от 52,451 декара. Твърди, че за тях му е заплатен наем от по 60 лева на декар, вместо 80 лева на декар. Претендира да му бъде заплатена разликата до 80 лева на декар, което прави 1049 лева. Върху тази сума претендира заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за периода от 01.11.2024 година до 20.05.2025 година. Също така претендира и законна лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Прилага писмени доказателства:Договор за наем от 04.05.2020 година, Нотариални актове за собственост, Скица, Договор за наем от 18.05.2023 1 година, извлечения от Търговския регистър и Удостоверение за актуални състояние на ответника.

Ответника, „С. П.“ ООД с ЕИК:..................., чрез процесуалния си представител дава отговор на исковата молба. Не оспорва, че дружеството е правоприемник на ЕТ“С П. П.-Д. П.а“ с ЕИК.................. Не оспорва сключването на договорите за наем между неговия праводател и ищеца за посочените в исковата молба имоти. Не оспорва, че за имотите, представляващи ниви, е изплатена наемна цена на ищеца в размер на 60 лева на декар.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по иска за заплащане на наем за лозе в размер на 259 лева.

Оспорва втория иск, като твърди, че е изпълнил точно задълженията си по договора за наем, тъй като е заплатил наемна цена в размер на 60 лева за декар, а в договора е предвидено, тя да не е по малка от 30 лева на декар.

По исковете за обезщетение за забавено изпълнение твърди, че те са акцесорни и след като не дължи по главните искове, то не дължи и обезщетение за забавено изпълнение.

Също така твърди, че на 28.01.2025 година е превел на ищеца сумата от 491 лева, която е недължимо платена и при евентуално уважаване на иска прави възражение за прихващане с нея.

Представя писмени доказателства:Потвърждение за плащане, Протокол, Потвърждение за плащане на сумата от 491 лева и Заявление от ищеца.

Предявени са искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.228 от ЗЗД.

От събраните писмени доказателства, от твърденията на страните и признатите факти, съдът прие, че между тях е бил сключен договор за наем на лозе с площ от 3700 квадратни метра за стопанската 2020/2021 година. Срокът е бил за една година. Плащането на наемната цена също е било договорено еднократно. Сключването на този договор не е оспорено от ответника. Не е оспорена и наемната цена, поради което съдът приема, че тя е в претендирания от ищеца размер от 259 лева.

Съдът не споделя възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност. Срокът на договора е изтекъл на 01.10.2021 година. От тази дата е започнала да тече погасителната давност за вземането на ищеца. Тази давност е определена на пет години съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД и изтича на 01.10.2026 година. Тоест към момента на предявяване на иска тя не е била изтекла. Съдът не споделя възражението на 2 ответника, че давността в случая следва да отредели по правилото на чл.111,б.“в“ от ЗЗД, тоест тя да е три години. Такава кратка, тригодишна давност законът е предвидел за периодичните вземания, сред които и вземанията за наем. В настоящия случай наемът не е периодично вземане, а еднократно уговорен и платим за цялата стопанска година. Освен това в Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 година на ВКС пот.д.№3/2011 година на ОСГК е дадено разяснение на понятието „Периодични плащания“.

Съгласно това решение, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.

111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Сключения между ищеца и ответника договор за наем не разкрива никаква периодичност на плащанията и на наемните вноски, тъй като такива няма. Както стана ясно наемната цена е била уговорена да бъде заплатена еднократно за цялата година. Тоест няма никаква повторяемост на задълженията. По тази причина съдът приема, че в случая за вземането на ищеца следва да се приложи дългата пет годишна давност. След изтичането на стопанската 2020/2021 година /на 01.10.2021 година/ ответника е изпаднал в забава. С изпадането в забава той дължи и обезщетение в размер на законната лихва. Размера на тази лихва остана недоказан, поради което съдът приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК и я прие за основателна в претендирания от ищеца размер. Той е предявил и претенция за присъждане на законна лихва от подаването на исковата молба.

Тази негова претенция също следва да бъде уважена.

Не стоят така нещата за втория предявен от ищеца иск.

Съгласно сключения договор за наем на 12.05.2023 година, ищеца е предоставил под наем на ответника земеделска земя с площ от 52,451 декара.

Било е договорено, наемът за нея да се изплати в срок до 31.04.2024 година.

Същият е бил определен в размер не по-малък от 30 лева на декар. Както стана ясно от твърденията на ищеца, на него му е бил заплатен наем за земята по този договор в размер от 60 лева на декар.

От назначената експертиза се установи, че дружеството ответник е 3 заплащало наемна цена по едногодишни договори с същото землище на трети лица в размер от 80 лева на декар. Тези лица са били сключили договори за наем и за следващата стопанска година. Този факт обаче не дава право на ищеца да претендира по-висок наем от получения. Дружеството ответник е самостоятелен стопански субект, сам определя условията по сключените договори със съответните наемодатели и определя цените за наема по договореност с тях. В конкретния случай, съдът намира, че дружеството ответник е изпълнило точно договора за наем с ищеца, след като е заплатил наемна цена от 60 лева на декар, при договорена не по-малко от 30 лева на декар. Казаното води до извода за неоснователност на претенцията на ищеца.

След като претенцията за наем е неоснователна, то иска за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение също следва да бъде отхвърлен.

От изложеното по-горе се налага се извода, че ищеца доказа своите твърдения по първия предявен от него иск, който следва да бъде уважен, а втория следва да бъде отхврълен като неоснователен.

С оглед на изхода от процеса поради уважаването на единия иск и отхвърлянето на други, съдът намира, че страните не следва да си дължат разноски.

Мотивиран от гореизложеното, СРС,

РЕШИ:

Осъжда „С. П.“ ООД с ЕИК:.................., да заплати на С. В. С. с ЕГН:**********, сумата от 259/Двеста петдесет и девет лева/ с равностойност 132,42/Сто тридесет и две евро и четиридесет и два цента/евро, представляваща наемна цена по договор за наем от 04.05.2020 година, в едно със законната лихва върху нея, считан от 08.01.2025 година до окончателното и изплащане.

Осъжда „С. П.“ ООД с ЕИК:................., да заплати на С. В. С. с ЕГН:**********, сумата от 113,40/Сто и тринадесет лева и четиридесет стотинки/ с равностойност 57,98/Петдесет и седем евро и деветдесет и осем цента/ евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 01.11.2021 година до 27.05.2025 година.

Отхвърля предявения иск от С. В. С. с ЕГН:**********, срещу „С.

П.“ ООД с ЕИК:......................, за заплащане на сумата от 1049/Хиляда и четиридесет и девет/ лева, представляваща разлика в наемната цена по договор за наем от 12.05.2023 година.

4

Отхвърля предявения иск от С. В. С. с ЕГН:**********, срещу „С.

П.“ ООД с ЕИК:........................, за заплащане на сумата от 79,83/Седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 01.11.2024 година до 27.05.2025 година.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5