Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 12.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2697/2023
Вид
Решение № 66
Подписан
12.01.2024
В сила
12.01.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Пловдив, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300502697 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София, ЕИК 200299615; против решение № 3566/02,08,2023 г., постановено по гр. д. № 15756/2021 г. на РС Пловдив В ЧАСТТА с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на

Д. И. К., ЕГН

**********; обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, стрес и дискомфорт от травматични увреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на *** г. в гр. Пловдив, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 3000 лв. до присъдения размер от 5000 лв. С оплакване за незаконосъобразност на решението в обжалваната част поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят претендира същото да бъде отменено и вместо това предявеният иск да се отхвърли за разликата над 3000 лв. до претендирания размер от 5000 лв. Предявяват се оплаквания за недоказаност на претендираните вреди и за прекомерност на присъденото обезщетение и несъответствието му с критериите за справедлив размер.

Ответникът по жалбата Д. И. К., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

1

Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 432 ал. 1 от КЗ. Предявен от Д. И. К., ЕГН **********; против „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София, ЕИК 200299615. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, стрес и дискомфорт от травматични увреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на *** г. в гр. Пловдив, причинено виновно от водач на МПС с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество; ведно със законната лихва върху посочената главница.

Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Предявява възражение за съпричиняване, което РС е приел за неоснователно и пред настоящата инстанция този извод не е оспорен.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивните жалби оплаквания, съдът приема следното:

Обстоятелствата във връзка с повдигнатия спор са изяснени в първоинстанционното производство, пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства. РС е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност и е достигнал до фактически изводи, които изцяло се споделят от въззивната инстанция:

Не се спори, че към 19,12,2020 г. гражданската отговорност на водача на МПС с рег. № *** е валидно застрахована при ответното дружество.

Не се спори, установява се и от събраните пред РС доказателства, че на 19,12,2020 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. *** и ул. ***, настъпило ПТП, при което ищцата – като пътник в МТП, управлявано от нейния съпруг, претърпяла травматични увреждания. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. 4), АУАН и Наказателно постановление. От същите се установява, че водачът на лек автомобил с рег. № *** навлязъл в кръстовището при забраняващ (червен) сигнал на светофарната уредба и ударил преминаващия през кръстовището автомобил, в който пътувала ищцата. Описаният механизъм на настъпване на процесното ПТП се потвърждава и от показанията на св. К. (съпруг на ищцата, управлявал автомобила, в който тя е пътувала).

Изложеното обосновава извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на застрахования при ответника водач на лекия автомобил с рег. № ***.

В резултат от настъпилото ПТП на ищцата са причинени травматични увреждания: контузии в областта на дясното рамо, гръдния кош, дясното 2 коляно, както и в областта на шията. Несъмнено травмите са предизвикали у нея негативни преживявания, представляващи неимуществени вреди.

Следователно установени са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - застраховател: наличие на валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от застрахования делинквент, вреди и причинно-следствена връзка между същите и застрахователното събитие.

Спорен пред настоящата инстанция е дължимият размер на обезщетението. Същият следва да се определи по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). При определянето му следва да се съобрази вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания.

Размерът на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

От заключението на изготвената пред РС СМЕ се установява, че вследствие травмите от произшествието ищцата търпяла интензивни болки и страдания в продължение на около месец, които след това постепенно затихвали. Наред с физическите болки и дискомфорт, в продължителен период от време тя търпяла и емоционални страдания поради преживяното, изпитвала страх да пътува в автомобил, не можела да спи. Като отчита изложените по-горе обстоятелства и съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване на деликта, въззивният съд приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи размер на 7 000 лв. С първоинстанционното решение е формиран същият извод по отношение на справедливия размер на обезщетението.

Изложените от първостепенния съд съображения в тази насока са обосновани, съответстват на събраните по делото доказателства, както и на материалния закон, и напълно се споделят от настоящата инстанция.

Така, като се отчете извършеното от ответното дружество заплащане на сумата от 1500 лв. в полза на ищцата, следва да се приеме, че претендираното в настоящото производство обезщетение от още 5000 лв. е дължимо и следва да й се присъди изцяло. Следователно първоинстанционното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

3

На процесуалния представител на въззиваемата следва да бъде присъдено възнаграждение за осъщественото от него безплатно представителство по реда на чл. 38 от ЗА, което следва да се определи в размер на 600 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3566/02,08,2023 г., постановено по гр. д.

№ 15756/2021 г. на РС Пловдив В ЧАСТТА, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София, ЕИК 200299615; е осъдено да заплати на Д. И. К., ЕГН **********; обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, стрес и дискомфорт от травматични увреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на *** г. в гр. Пловдив, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 3000 лв. до присъдения размер от 5000 лв..

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София, ЕИК 200299615; да заплати на адвокат Т. П. А., ЕГН **********; личен адвокатски № ***; адрес: гр. ***; сумата от 600 лв. (шестотин лева), представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4