Решение № 2142 от 07.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2142 гр. Бургас, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20222120104509 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от Н. Велинов Т. против ОДМВР – Бургас и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 330 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 33 лева, мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 14.07.2022 г.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира исковете за неоснователни. Положеният от ищеца нощен труд е заплатен по действащите тогава правила. За преизчисляването на нощния труд към дневен труд важат Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г. Тези актове уреждат по специфичен начин заплащането на нощния труд. В наредбите няма текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент. Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1, в който смисъл е изменен и ЗМВР през 2020г. В случая не е налице непълнота на законовата уредба, поради което не следва да се прилага по аналогия Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В проведеното на 28.09.2022 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214 от ГПК изменение на размера на иска за главница чрез неговото увеличаване от 330 лева за положен извънреден труд на 555,39 лева за положен извънреден труд в размер на 66,35 часа.

В същото съдебно заседание съдът прие на основание чл.214 от ГПК изменение на размера на иска за мораторна лихва чрез неговото увеличаване от 33 лева на 133,62 лева за периода от 01.11.2019 г. до 14.07.2022 г., като прекрати производството по акцесорния иск за периода 01.07.2019 г. – 31.10.2019 г. поради оттеглянето му в тази част.

В това съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните не спорят относно: ищецът е държавен служител и в служебно правоотношение с ОДМВРБургас, като за процесния период е изпълнявал длъжността „***“ в група 02 на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Бургас; ищецът е полагал нощен труд в процесния период.

Спорен е следният факт: в процесния период ищецът е полагал нощен труд, който не му е правилно заплатен, т.е. дължи му се по-голяма сума от изплатената, която следва да му се присъди като извънреден труд.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява следното:

Според приетите по делото платежни бележки за периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г. ищецът е положил общо 464 часа нощен труд, за който му е заплатена сума от 206 лева (по 0,25 лева на час за периода юли 2019 г. – януари 2020 г. и по 1 лев на час за периода февруари 2020 г. – юли 2020 г.). Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 530,35 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 66,35 часа. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 66,35 часа възлиза на 555,39 лева.

Според вещото лице, лихвата за забава върху сумата от 555,39 лева, изчислена за периода 01.11.2019 г. до 14.07.2022 г., възлиза на 133,62 лева.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Според чл.187, ал.1 от ЗМВР (в редакцията ДВ, бр. 81/2016 г.) н ормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г.) като са добавени две нови изречения, според които нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.

Според чл.187, ал.3 от ЗМВР (в действащата до 10.07.2020 г. редакция) работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период от три месеца. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г.), като отпадат последните две изречения.

В ал. 10 (предишна ал.9) на чл.187 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

На основание тази разпоредба, относими към процесния период, са издадени:

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016 г. действаща до 10.01.2020 г. (за краткост Наредбата). С нея се отменя Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи;

2

Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 10.01.2020 г. (за краткост Наредба 2).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредбата, респективно на чл.3, ал.2 от Наредба 2 гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч . и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. И в двете наредби липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно ко ето при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143.

Според решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С262/20 за тълкуване на чл.12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО (за краткост Решението на СЕС) няма задължение нормалната продължителност на нощния труд за полицаите и пожарникарите да е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи обаче в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.

Следва да се отбележи, че допълнително възнаграждение за прослужено време, което е в по-висок размер от това на служителите по трудово правоотношение, по-висок размер на платения годишен отпуск, обезщетение в по-висок размер при прекратяване на служебното правоотношение, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, получаване на безплатна храна или левовата й равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд, работно и униформено облекло, пенсиониране при условията на първа категория труд са мерки, които отчитат цялостната специфика на работата на полицаите и пожарникарите, която предполага особени рискове (включително за здравето и живота им), физическо и умствено натоварване, защото е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението (чл.2 от ЗМВР). В този смисъл, полицаите и пожарникарите са изложени на повишен риск при изпълнение на задълженията си 24 часа в денонощието и цитираните мерки не са относими към „компенсиране“ на нощния труд.

Според мотивите на Решението на СЕС (т.76 и т.77 от същото) тезата, че след като нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква, т.е. съотношението между дневен и нощен труд е 1, и не се налага преобразуване, сама по себе си не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на полицейските служители спрямо тези, за които се прилага КТ. Аргументът, че запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства, също не може да се приеме.

Липсва обосновка защо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 отпада в Наредбата и в Наредба 2. Ето защо следва да се приеме, че не съществува обективен и разумен критерий защо липсва механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни по отношение на полицейските служители. Поради тази причина съдът има задължение да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел – т. 79 от Решението на СЕС.

Предвид изложеното следва да се приеме, че за периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г. няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР 3 часове нощен труд в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 3), за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд, подчертана и в Директива 2003/88.

Според чл.8 от Наредба 3 (преди изменението ДВ, бр. 66/2020 г.) за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредба 3 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време (както е в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда чл.9, ал.2 от Наредба 3), са извънреден труд – аргумент от Решение № 540 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.