Определение № 194 от 20.01.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. П., 20.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З като разгледа докладваното от Б.П.Б.З Гражданско дело № 20261720100277 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от “***“ ЕАД чрез пълномощника адв. Г., срещу С. К. А.-С. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществуват вземания против ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2256/2025 г. по описа на Районен съд - П..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От ч.гр.д. № 2256/2025г. по описа на Районен съд П. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 1137/17.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на Районен съд – П. срещу С. К. А.-С. за сумата 1317,65 лв. /хиляда триста и седемнадесет лева и 65 ст./ – представляваща главница, формирана от неизпълнение на задължения по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 17.12.2022 г.; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 18.01.2023 г. и договор за лизинг от 20.12.2021 г. за устройство *** ; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 17.12.2022 г., договор за лизинг от 17.12.2022 г. за устройство *** и договор за лизинг от 17.12.2022 г. за Базови аксесоари; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 21.02.2023 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1317,65 лв., считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 26,35 лв. /двадесет и шест лева и 35ст./ – държавна такса, както и сумата 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ – адвокатско възнаграждение.

Съобщението с препис от заповедта за изпълнение, изпратено до длъжника на посочения в заявлението адрес: гр. П., жилища ЦОФ Бараки бл. 70, е върнато с 1 удостоверяване на извършените посещения, както и събрани данни, че „по информация на Ц.П. търсеното лице е напуснало адреса. Живее в ***, точен номер не знае“. На 18.07.2025 г. е залепено уведомление на жилищната врата и е удостоверено, че няма достъп до пощенската кутия.

Съобщението, изпратено на адрес: ***, е върнато с удостоверяване, че „адресът е посетен на 20.07.2025 г. – неделя, 18.08.2025 г. и 26.08.2025 г. лицето не е намерено, на известия не се отзовава никой“. На 11.09.2025 г. е залепено уведомление на дворната порта и е удостоверено, че няма пощенска кутия на адреса.

В 14-дневен срок от залепването на уведомленията длъжникът не е получил съобщението си от канцеларията на съда, поради което е извършена справка за регистрираните му трудови договори и заповедта за изпълнение е изпратена по актуалната му месторабота. Съобщението, изпратено по местоработата му - "Резиденция за възрастни Сердика" ЕООД, е върнато с удостоверяване, че адресът е посетен на 24.07, 06.08, 23.08, 28.08., но не е намерен никой, на оставени съобщения никой не се отзовава.

На 05.11.2025 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съобщението за което му е връчено на 19.12.2025 г.

На 08.01.2026 г., видно от датата на пощенското клеймо, заявителят е подал искова молба за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, по следните съображения:

Според разясненията, дадени в т.10а от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, в сила на 24.12.2019 г., съдът указва на заявителя да предяви иск, когато връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса с посочване на източника на информация в съобщението. Т.е. искът за установяване на вземането е допустим, когато връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, на който е връчена заповедта по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК.

В случая по делото са събрани данни с посочване на източника на информация, че длъжникът не живее на посочения в заявлението адрес. Съгласно чл. 47, ал. 3 ГПК, ако лицето не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява адресната му регистрация и ако адресът не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, разпорежда връчване по постоянния и настоящ адрес. Т.е. залепването на уведомление на адрес, който не съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес, е ирелевантно за прилагане на предвидения в 2 чл. 47, ал. 5 ГПК начин на фингирано връчване. Съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда, когато залепването на уведомлението е извършено на регистрирания постоянен и настоящ адрес на лицето. Следователно, когато посоченият в заявлението адрес не съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника, релевантно е дали връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес, на който е връчена заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В случая видно от справката в НБД „Население“, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на длъжника е: ***, по отношение на който по делото не са събрани данни, че не живее. При това положение с изтичане на срока за възражение от залепване на уведомлението на регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника заповедта за изпълнение влиза в сила.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв не се констатира, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Настоящото производство се явява недопустимо, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Съгласно т. 13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

В конкретния случай, въпреки че настоящото производство следва да се прекрати и исковата молба да се върне като недопустима, заповедта за изпълнение не следва да се обезсилва, тъй като с оглед липсата на възражение в срока по чл. 414 ГПК е влязла в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 1030/14.01.2026 г. от „***“ ЕАД, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 00277 по описа за 2026 г. на Районен съд - П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд П., в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3