Решение № 170 от 12.10.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 276/2023
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 12.10.2023
- В сила
- 14.10.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 148, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 153, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 157, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1, т. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1, т. 4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1, т. 8 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 5, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 73, ал. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 170 гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. П. Славов
Членове:
Петя Ив. П.
М. Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от М. П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500276 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на КПКОНПИ, гр. София, против решение № 260002/21.03.23г., по гр.д. № 600/16г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлен иска й против П. Д. П., Р. Д. П., и двамата от *, и „Рос Експорт“ ЕООД със седалище гр. *, иск по чл. 74, ал. 1 от отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/ за отнемане на основанията по този закон и по реда на ЗПКОНПИ с оглед правилото на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 342 662.53 лева /след допуснато изменение/, а именно:
- от ответника П. Д. П. на осн.чл.63 ал.2 т.1 от ЗОПДНПИ – суми, представляващи равностойност на погасен кредит; лични вноски по разплащателна сметка; вноски от трети лица по банкови сметки; равностойността на отчуждени дружествени дялове от капитала на търговски дружества;
- от ответницата Р. Д. П. на осн.чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗОПДНПИ– недвижим имот, придобит на възмездно правно основание по време на брака й с първия ответник, и в нейна изключителна собственост след прекратяване на брака помежду им, а именно: ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на с. Кр., община Кр., с обща площ от 126.075 дка, представляващ имот І от летище с. Кр. – земя, прилежаща площ към сгради в стопанския 1 двор, ведно с построените в нея сгради: склад – ПМС със ЗП от 15 кв.м., склад – ПМС със ЗП от 9 кв.м., административна сграда със ЗП от 68 кв.м., самолетна писта, представляваща асфалтова настилка на площ от 10.300 дка, сграда – МЖ със ЗП 37 кв.м., сграда – МС със ЗП от 935 кв.м., открит навес на площ от 529 кв.м., писоар със ЗП 4 кв.м., трансформатор със ЗП 18 кв.м., ХМС – служба на площ от 41 кв.м., заедно с направените към тях подобрения: асфалтова настилка с площ 7 002 кв.м., каменна настилка на площ от 135 кв.м., бетонна настилка на площ от 480 кв.м., паркови площи на площ от 6 364 кв.м., тревни площи – резервна писта на площ от 99 805 кв.м. по парцеларен план на „Стопански двор – летище” в землището на с. Кр., общ Кр., придобит с нотариален акт № 152, том ІІІ рег.№ 5393, дело № 545/21.12.2006г., на стойност 120 000 лева;
- солидарно от ответниците П. Д. П. и Р. Д. П. на осн. чл.63, ал. 2, т. 2 във вр. с чл.72 от ЗОПДНПИ паричната равностойност на отчуждено семейно имущество (недвижим имот, находящ се в с. Ст. К., община Д., с ЕКАТТЕ 69198, представляващ нива на площ от 40.000 дка, както и на отчужден лек автомобил;
- от ответника „Рос Експорт“ ЕООД, на осн. чл. 66, ал. 2 от ЗОПДНПИ движими вещи, придобити от дружеството, като контролирано от първия ответник, а именно: полуремарке „К. С. 343” с рег.№ *; полуремарке „Шм. С.
24” с рег. № *.
В изпълнение на указанията, дадени на ищеца КПКОНПИ, гр. София (въззивник в настоящото производство), да направи уточнение дали претендираните за отнемане парични суми, за които е посочено в исковата молба, че представляват: равностойност на погасен кредит, съответно вноски по банкови сметки на ответника П.; вноски от трети лица по банкова сметка на ответника П.; равностойност на отчуждени дружествени дялове в капитала на различни търговски дружества; пазарни стойности на отчуждени недвижим имот и МПС, са налични в патримониума на съответния ответник в края на проверявания период, с молба от 31.07.23г. представител на КПКОНПИ е уточнил, че претендираните за отнемане парични суми не са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период.
С молба от 29.08.23г. ищецът е направил пред съда изявление за частичен отказ от иска, по който настоящият съд е постановил определение № 444/31.08.2023г., с което частично е прекратено исковото, респективно и въззивното производство, на осн. чл. 233 от ГПК. Поради това предмет на въззивното производство е въззивната жалба на Комисията срещу решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска й в частта му за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците в размер на 144 800 лв., формиран, както следва:
1. На осн. чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ от Р. Д. П. – ½ (една втора) идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на с.
Кр., община Кр., с обща площ от 126.075 дка, представляващ имот І от 2 летище с. Кр. – земя, прилежаща площ към сгради в стопанския двор, ведно с построените в нея сгради, подробно описан по-горе;
2. На осн. чл. 142, ал. 2, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ от „Рос Експорт“ ЕООД - полуремарке „К. К. 343” с рег.№ * и полуремарке „Шм. С. 24” с рег.
№ *.
Поради необжалването му, определението е влязло в сила.
Във въззивната се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита се, че съдът неправилно е приложил материалния закон при преценката на обхвата и начина на определяне на придобитото от ответниците през проверявания период имущество, за да достигне до извода, че установеното несъответствие е в размер под 150 000 лв. Не се възприема извода на съда, че паричните средства, преминали през банковите сметки, които не са налични в края на изследвания период, не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което и не подлежат на отнемане. Изложени са съображения относно съдържанието на понятията, въведени с приложимия ЗПКОНПИ – „имущество“ и „незаконно придобито имущество“, както и предпоставките за отнемане на имущество, определено като незаконно придобито. Поддържа се становището, че внесените по банкови сметки парични средства, за които няма данни да са трансформирани в друг вид имущество, следва да се определят като „имущество“, придобито в проверявания период и да участват при преценка относно наличието на „значително несъответствие“ между „имущество“ и „нетни доходи“. Оспорва се и приетият от съда размер от 32 000 лв., вместо посочения от вещото лице по СИЕ от 153 000 лв. като стойност на ½ ид.ч. от придобития от Р. Д. П. недвижим имот в с. Кр. на 21.12.06г. с НА № 152 при равни части с В. Д. Т.. В тази връзка се сочи, че вписаната в този НА данъчна оценка на имота е в размер на 305 953.80 лв. и поради това сделката се счита за симулативна в частта относно вписаната покупна цена. Оспорва се и извода на съда, че поради вписването на апорт за този недвижим имот в търговския регистър на 08.10.13г., то отнемането му в полза на държавата е невъзможно. В тази връзка е посочено, че след като апортът не е вписан в имотния регистър преди вписване на възбрана върху имота като обезпечителна мярка в полза на КПКОНПИ и към момента на вписване на исковата молба по делото, то същият е непротивопоставим на държавата в лицето на Комисията по арг. от чл. 73, ал. 5 от ТЗ. Наред с горното въззивникът се позовава и на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение чрез непроизнасяне по искането на ищеца за предоставяне на по-дълъг срок за предприемане на действия по изменение на иска относно апортирания имот в с. Кр., обусловен от необходимостта от вземане на решение на самата КПКОНПИ в тази насока. Счита се, че неправилно съдът е намалил разходите за издръжка на домакинството, определени от вещото лице, което рефлектира на определянето на размера на нетния доход и оттам върху несъответствието 3 между имуществото и нетния доход на ответниците. По същия начин, неправилно са били изключени и разходите за задгранични пътувания, поддържайки, че размерът им следва да се определи именно по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Поради всичко изложено се поддържа, че ищецът е доказал наличието на значително несъответствие в пъти над установения в закона размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. По тези съображения се претендира отмяна на решението и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноски по делото.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни П. Д. П. и Р. Д. П., и двамата, представлявани от адвокатско дружество „Я. и съдружници“, гр. Д., последното – чрез адв. З.. Жалбата се счита за неоснователна, а обжалваното решение – за правилно, обосновано и законосъобразно. Сочи се, че от доказателствата по делото е установено, че пазарната стойност на придобитите от ответниците в периода на проверката недвижими и движими вещи възлиза на общо 75 275 лв., което определя и стойността на придобитото имущество. Счита се, че в последното не следва да се включват получените от ответника от трети лица суми в общ размер на 605 098.68 лв., нито пък внесените от него общо 91 683.49 лв. по банкови сметки, тъй като в имуществото следва да се включват, само ако същите са в наличност към края на проверявания период. В тежест на ищеца е да докаже, че имуществото съществува в края на периода, а не е в тежест на ответника да доказва, че влязло в патримониума имущество е напуснало този патримониум и по какъв начин. След като такова доказване ищецът не е провел, то и неналичните в края на периода суми са престанали да бъдат част от имуществото и да бъдат използвани при определяне размера на несъответствието. Поради това крайният извод за липсата на значително по смисъла на закона несъответствие в имуществото, е обоснован и законосъобразен. Претендира се решението да бъде потвърдено.
В указания срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от „Рос Експорт“ ЕООД.
За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по подадената на 16.11.16г. искова молба, с която Комисията е предявила на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) иск за отнемане на имущество на обща стойност от 422 276.53 лв. от ответниците П. Д. П., Р. Д. П. и „Рос Експорт“ ЕООД, гр. Д., за което се твърди, че е незаконно придобито през периода на извършената против П. проверка от 23.09.2004г. до 23.09.2014г. В исковата молба Комисията е посочила, че е образувала проверката (видно и от протокол за започване на проверка в т. І, л. 87) въз основа на постъпило уведомление от органите на прокуратурата (същото е в т. І, л. 44) за привличане на П. П. като 4 обвиняем по ДП № 69/12г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич, за това, че на 13.12.06г. като управител на „П-П“ ООД е избегнал плащане на данъчни задължения по реда на ЗДДС в особено големи размери – 28 016 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, съставил и използвал документ с невярно съдържание и по този начин приспаднал данъчен кредит в посочения по-горе размер – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6, пр. 1 и 2 и т. 7 от НК. Същото попада в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 8 от ЗОПДНПИ.
С решение № 327/13.07.16г. на Комисията е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а с решение № 487/19.10.16г. на Комисията е прието да се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците (в т. І, л. 23-42).
За да обоснове основателността на предявения иск Комисията е посочила, че: ответниците са били в граждански брак за периода от *г. до *г., от който са родени и децата им Д. П. Д. (р. на *г.) и Н. П. Д. (р. *г.) - в тази връзка са представени извлеченията за гражданското състояние на лицата от НБД „Население“ – т. І, л. 83-86, както и решението за развод – т. ІV, л. 10971098; през проверявания период ответниците са имали доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 44 719.80лв., обичайните им и извънредни разходи са възлизали в общ размер на 99 192.51 лв. (установен нетен доход в отрицателен размер от 54 472.62 лв.), но са придобили имущество на обща стойност от 710 731.32 лв., изразяващо се в следното: