Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 975 от 15.10.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2105/2026
Вид
Решение № 975
Подписан
15.10.2026
Състав
АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. Бургас, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря ТЕОДОРА С. СЕВЕВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120202105 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0769-006207/06.03.2026 г., издадено от началник на група в сектор Пътна полиция към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в проведеното последно съдебно заседание.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р.

Ж****, която моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 16.05.2026 г., а жалбата е депозирана на 01.06.2026 г.), срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.10.2025 г., около 20:47 часа, в гр. Бургас, по ул. Х*** Б***, в посока от ул. Ц*** към бул. *****, жалбоподателят К. В. К. управлявал лек автомобил М** с рег. № ****, като на кръстовището с ул. К****, регулирано с работеща в нормален режим светофарна уредба, 1 преминал на неразрешаващ преминаването светлинен червен сигнал.

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от 17.10.2025 г., а на 06.03.2026 г. е издадено обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Настоящият състав цени писмените доказателства по делото, доколкото те са приобщени по предвидения ред, не са оспорени от страните и напълно хармонират с останалите материали.

Показанията на актосъставителя са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните в преписката доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице, съгласно представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

По делото се установи по безспорен начин, че на въпросната дата и място, жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, като е преминал на червено през регулираното със светофарна уредба кръстовище. Разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел Н. К. установи с категоричност, че автомобилът на жалбоподателя е бил първа кола на светофара, а служителите на МВР били след него и същият преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение фактите, установени с акта.

Твърденията на жалбоподателя не се подкрепят от събраните доказателства. Поради което и съдът намира, че описаното нарушение е безспорно установено.

2

С оглед изложеното, съдът счита, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и правилно е била ангажирана отговорността му. За извършеното нарушение чл.

183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 150 лв. (76,69 евро), като на жалбоподателя правилно е наложено именно това наказание.

Въпросното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.

28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, а и предвид справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е санкционират за множество нарушения на правилата за движение по пътищата (преимуществено извършени през 2025 г.), поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на водача наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63, ал. 4 и 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, предвижда, че в полза на учреждението, чиито орган е издал акта, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 130 до 190 лв. Предвид извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното юрисконсултско възнаграждение се явява сумата в минимален размер от 66,47 евро (130 лв.).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0769-006207/06.03.2026 г., издадено от началник на група в сектор Пътна полиция към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя К. В. К., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.

3

ОСЪЖДА жалбоподателя К. В. К., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Бургас сумата в размер на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4