Решение № 29 от 10.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава И.

Величка Цанова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ан. Хр. М. като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600396 по описа за 2021 година

Атакувана е присъдата по н.о.х.д. № 809/2016 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 19. първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимият М. К. П. е признат за виновен в това, че на 3.10.2014 г. , около 3:40 часа в гр. София, ж.к. „Младост 4“, пред блок 454, в съучастие като съизвършител с Д. Т. С., отнел чужди движими вещи на обща стойност 1690.10 лева от владението на Е. В. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха, като деянието било извършено в условията на опасен рецидив, след като бил осъждан по н.о.х.д. № 7970/2011 г. по описа на СРС, влязла в сила на 1.7.2014 г. на наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.

26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на 5 години, което на основание чл. 57, ал. 1, т.

2, б. „б“ ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата е отхвърлен предявеният граждански иск от Е. В. М. срещу М.П. и Д. С. в размер на 1690.10 лева, представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди.

М.П. и Д. С. са осъдени да заплатят на Е.М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието от 3.10.2014 г. в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от същата дата до окончателното плащане на сумата, като за разликата до 20 000 лева, искът е отхвърлен.

Настоящата въззивна проверка на присъдата на СГС, НО, 19. състав № 260036 от 29.10.2020 г. следва да обсъди доводите на защитника на подсъдимия П., залегнали във въззивната жалба и възраженията на повереника на частния обвинител и граждански ищец, залегнали в жалбата и допълнението към нея. В жалбата на защитника на подсъдимия П. се твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна; изразява се несъгласие с възприетата фактическа обстановка и правните изводи на съда и се отправя молба за 1 отмяната на осъдителната присъда. В жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец и допълнението към нея се сочи, че: определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е несправедливо занижено; че съдът не е обсъдил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и липсват мотиви за определяне на наказанието към предвидения в закона минимум; че следва да се вземе предвид при определяне на наказанието, че деянието по настоящото дело е извършено в относително кратък срок след предходното осъждане на подсъдимия за деянието, което служи за по-тежката квалификация като опасен рецидив; не е съобразено от съда, че деянието е извършено в тъмната част от денонощието, в съучастие с друго лице, при упражнена значителна по интензитет физическа и психическа принуда, стойността на отнетото, безпомощността на пострадалата, болничният й престой, вследствие от деянието, изявената упоритост и безцеремонност на извършителите, които обстоятелства завишават обществената му опасност; че присъденият размер от 5000 лева на обезщетението за неимуществени вреди също е занижен, като съдът не е съобразил действително претърпените от пострадалата болки и страдания. В жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец се отправя искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода около предвидения в закона среден размер към максимума, а предявеният граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 20 000 лева.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец в съответствие с подадената срещу присъдата жалба отправя искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание, както и за присъждане на целия претендиран размер на предявения граждански иск за неимуществени вреди за разликата до 20 000 лева. Изразяват се съображение за това, че първият съд не е обсъдил изобщо отегчаващите отговорността обстоятелства при определяне на наказанието. Представителят на частното обвинение поддържа, че при определяне на наказанието следва да се отчетат обстоятелствата, че деянието е извършено в тъмната част от денонощието, в съучастие с друго лице, използвана е както психическа, така и физическа принуда, характеризираща се със силен интензитет, невъзможността на пострадалата да окаже съпротива, трайното укоримо поведение на дееца, доколкото в кратък период е извършил няколко престъпления.

Подсъдимият П., лично и чрез своя защитник, поддържа депозираната срещу присъдата жалба и настоява за нейното уважаване. Защитникът адвокат П. развива аргументи: че не е съгласна с възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, тъй като подсъдимият не е автор на деянието, за което е осъден; че процесуално-следственото действие по разпознаване е опорочено, тъй като описанието на подсъдимия в протоколите за разпит на пострадалата от 16.10.2014 г. и 12.3.2015 г. съществено се различава от данните, които е посочила в протокола за разпознаване, като основно акцентира върху казаното от свидетелката по отношение на възможността й да възприеме и опише косата на подсъдимия и противоречията по този въпрос; че представените за разпознаване лица съществено са се различавали по външност, височина, форма на лицето и по възраст, поради което разпознаването е опорочено и протоколът следва да се изключи от доказателствения материал. Защитата изразява становище за неоснователност на жалбата на частния обвинител и граждански ищец. Счита, че при определяне на наказанието съдът е съобразил дългия период от извършване на деянието до постановяване на присъдата, който е неразумен и поради това наказанието е правилно определено. По отношение на гражданския иск защитникът поддържа, че не са налице основания за уважаването му, поради което в тази част жалбата следва да бъде оставена без уважение.

В лична защита подсъдимият заявява, че делото не се гледа обективно; че при разпознаването са допуснати нарушения, които го опорочават – пострадалата е била насочвана от полицаите да бъде посочен именно тай като извършител на деянието; че не са разпитани свидетелите, пред които неговия съучастник е признал, че е извършил сам престъплението; че не е участвал в извършване на деянието.

2

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП изразява становище, че жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец е основателна, а жалбата на защитника на подсъдимия да се приеме за неоснователна. Според представителя на държавното обвинение в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и при извършване на процесуалното действие по разпознаване; въпросът за законосъобразността на разпознаването е бил поставян и пред първата инстанция и е получил обоснован отговор в мотивите на присъдата; фактите по делото са установени от решаващия съд в пълнота, на чиято основа законосъобразно е прието, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е наложено наказание без да се отчетат множеството отегчаващи обстоятелства, визирани в жалбата на повереника на частния обвинител. Прокурорът отправя искане за увеличаване на размера на наказанието и за уважаване на претендирания размер на граждански иск.

Подсъдимият П. в последната си дума моли съда за справедливост.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец е основателна, а жалбата на защитника на подсъдимия П. е неоснователна.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от състава на Софийския градски съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Доказателствените материали по делото, събрани в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, проверени от съда и приобщени по надлежния ред:

- гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката Е. В. М., дадени в хода на съдебното следствие – л. 522 гръб – л . 526 от от том 2 на съдебното дело по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 7, вр с ал. 5 вр с ал. 1, т. 2 НПК – л. 62 и л. 66 от досъдебното производство; показанията на свидетеля Д. Т. С. , дадени в хода на съдебното следствие – л.

526 – л. 527 от том 2 на съдебното дело по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС; показанията на свидетеля Б. М. Д. , дадени в хода на съдебното следствие – л. 527 гръб – л. л. 528 гръб от том 2 на съдебното дело по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, ал. 1, т. 2 НПК – л. 55 – л. 56 от досъдебното производство; показанията на свидетеля Р. С. В. , дадени в хода на съдебното следствие – л. 528 гръб – л. 529 гръб от том 2 на съдебното дело по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.

281, ал. 7, вр. ал. 5, вр с ал. 1, т. 2 НПК – л. 61 от досъдебното производство; показанията на свидетеля Г. Б. И. , дадени в хода на съдебното следствие – л. 583 гръб – л. 585 от том 2 на съдебното дело по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2 НПК – л. 60 от досъдебното производство; показанията на свидетеля С. П. В., дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени на основания чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК – л. 65 от досъдебното производство; показанията на свидетеля П. Х. Я., дадени в хода на съдебното следствие – л.

712 гръб – л. 714 от том 2 на съдебното дело по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС.

- писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК: справка за съдимост на подсъдимия П. – л. 37 – л. 42 от съдебното производство; протоколи за разпознаване на лица – л. 63, л. л. 67 – л. 68 от досъдебното производство; писмо и справки от мобилни оператори – л. 100 – л. 119, 132 – л. 133, л. 138 – л. 142 от досъдебното производство; медицински документи за Е. М. – Г. – л. 87 – л. 90 от досъдебното производство;

- заключенията на назначените и изготвени по делото съдебномедицинска 3 експертиза – л. 80 – л. 81 от досъдебното производство; съдебно-оценителна експертиза – л.

72 – л. 75 от досъдебното производство.

Изброените по-горе доказателствени материали, анализирани от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност, изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото – извършено ли е деянието, неговото авторство, механизма на осъществяването му, субективната му страна, личността на подсъдимия, степента на неговата обществена опасност.

Описаните доказателства и доказателствени средства позволяват да се приеме за безспорно установено, че на 3.10.2014 г., свидетелката Г. се прибирала към дома си, след като паркирала автомобила си в офис сграда в близост до дома й в гр.***, в ж.к. „***”, бл.*** , вх. *. Тя се движила по осветен булевард, а след това и улица, като забелязала след себе си две лица, облечени с черни дрехи с качулки на главите. Приближавайки до входа на жилищния си блок, където също имало осветление, тя извадила ключовете от дамската си чанта, но докато отваряла усетила, че лицата я следват, обърнала се, видяла ги, като подсъдимият П. с няколко големи крачки я приближил и й казал „Дай чантата“.