Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5070 от 18.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9728/2024
Вид
Решение № 5070
Подписан
18.11.2024
В сила
19.12.2024
Състав
СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 212, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 354а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5070 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110209728 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Л.Чандърова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 9728 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. Х. С. срещу Заповед за задържане на лице № 1

3384зз-644/22.04.2024 г. на полицейски орган в 09-РУ СДВР.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, като се оспорват изложените в него основания за издаването му, поради което се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото прие за установено следното:

Със заповед № 230зд-412/16.04.2024 г. на Т. И. М. – командир на отделение в 09-РУ СДВР, В. Х. С. е задържана на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в 21:15 ч. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 00 РУ на СДВР. Като фактическо основание за задържането му е посочено „чл. 354а от НК“. Заповедта за задържане е връчена на жалбоподателя, за което свидетелства разписката към заповедта.

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.

Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски орган, който е компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1, видно и от представено от СДВР Удостоверение.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му; - да обжалва пред съда законността на задържането; - на адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

- да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

2

В случая в оспорената заповед като фактическо основание, което според издалия заповедта орган обосновава прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е посочено единствено разпоредба на НК без описание на конкретни обстоятелства, свързани с нея.

Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква към момента на задържането като елемент от съдържанието на заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. Това изискване е проявление на установеното в разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл.

74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В Решение от 24.06.2014 г. по делото П. и П. срещу България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В случая след задържането е бил извършен обиск на жалбоподателя, а ответната страна твърди, че във връзка със заповедта е образувано и досъдебно производство. Посочената прокурорска преписка е изискана от съда и е установено, че действително има образувано досъдебно производство, но спрямо друго лице, във връзка с чието поведение и са събрани доказателства в ДП.

Жалбоподателката единствено е присъствала на мястото на задържането и е познавала лицето, във връзка, с чието поведение и е образувано досъдебно производство, като нейното присъствие явно е станало повод и самата тя да бъде задържана.

Задържането от полицейските органи на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на „лице, за което има данни, че е извършило престъпление“ за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка.

Тя има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление.

Действително за прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по 3 смисъла на НК, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Понятието „данни“ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК, но все пак е необходимо наличието на данни, обосноваващи предположението, че лицето, което се задържа, е извършител на престъпление, което не е оборено към момента на взимане на ПАМ и именно това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретното деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на наказателното производство.

Необходимо е данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението да са установени преди извършване на задържането.

Противното би породило риск от произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта . Установяването на данните е в тежест на административния орган.

В настоящия случай не се установи наличието на подобни данни по смисъла на закона, като посоченото от ответната страна досъдебно производство, както вече бе отбелязано, касае различно от жалбоподателката лице, във връзка с което са били и наличните данни за противоправно поведение и същият е привлечен като обвиняем.

От това обаче не може да се направи и извод, че със задържането на жалбоподателката е предотвратено или преустановено евентуалното извършване на престъпление от нейна страна. Не може да бъде прието за оправдано задържането на всички познати и близки на лице, за което има конкретни данни, че извършва престъпление, без да са налице конкретни данни и за тяхната съпричастност към него.

Във всеки конкретен случай следва да се държи сметка за целта на закона, за конкретните фактически и правни действия, извършени от лицето и за степента на обществената им опасност, в противен случай предоставените със ЗМВР правомощия на полицейските органи биха се превърнали в произвол и злоупотреба с власт.

Въпреки предоставената от закона възможност да действа при условията на оперативна самостоятелност, в случая се установи по категоричен начин, че административният орган при издаване на оспорената заповед не е приложил правилно материалния закон, издавайки заповед за задържането й.

По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 5 от АПК.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но не доказва извършването на такива, поради което и не следва да му се присъждат разноски.

Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице на лице № 3384зз-644/22.04.2024 г. на полицейски орган в 09-РУ СДВР, с която В. Х. С., ЕГН ********** е задържана за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

4

Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5