Решение № 221 от 16.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Русе, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Й. при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й. Административно наказателно дело № 20234520202160 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. К. П., депозирана против наказателно постановление № 23-1085-003053 от 18.10.2023г., издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че посоченото в наказателното постановление, че жалбоподателят е управлявал посочения автомобил на дата 18.04.2023г., не отговоря на истината. Ангажират твърдения, че на посочените в АУАН и НП дата и час автомобилът е бил управляван от Д. Н. Д..

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника си, поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи и моли да бъде постановено решение, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по 1 отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с издаването, на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, на наказателно постановление № 23-1085-003053 от 18.10.2023г., с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 2819/23г. от 21.06.2023 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление от общ характер, а именно за това, че на 18.04.2023г., в 08.46 часа, в село Николово, ул. „Липник“ – до кръстовище с ул. „Ропотамо“, управлявал лек автомобил „Мазда Демон“, с рег. № *****, собственост на И. К. П. по път отворен за обществено ползване, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред – нарушение по чл.

150А, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

Преки доказателства досежно главния факт, включен в предмета на доказване, се съдържат в показанията на свидетеля Д. М. Й.. На тези доказателства противостоят показанията на свидетелите Д. Н. Д. и З. Г. П..

Косвени доказателства се съдържат в показанията на свидетеля В. Н. П..

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. М. Й., тъй като освен, че е налице възможна заинтересованост в показанията на този свидетел, предвид влошените му отношения с жалбоподателя и подавани от страна на този свидетел на други жалби срещу жалбоподателя, показанията на 2 този свидетел напълно се сугестират, както от показанията на свидетелите Д.

Н. Д. и З. Г. П., така и от показанията на свидетеля В. Н. П., който при извършване на възложената му проверка, не е установил увреждания по двата автомобила, които да подкрепят депозирания от страна на свидетеля Д. Й. сигнал за настъпило ПТП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Н. Д. и З. Г. П.. По отношение на показанията на тези двама свидетели не са налице данни за възможна заинтересованост в изнесеното от тях. Не са налице противоречия и нестабилност в изложението в депозираните от тях показания и едновременно с това, изнесеното от двамата свидетели, че не е настъпило ПТП с управлявания от свидетеля Д. Й. лек автомобил, напълно кореспондират и се подкрепят от показанията на свидетеля В. Н. П., който при изпълнение на служебните си задължения, не е установил увреждания, както по автомобила на жалбоподателя, който в него момент е бил управляван именно от свидетеля Д. Н. Д., така и по управлявания от свидетеля Д. М. Й. лек автомобил, които да кореспондират с депозирания от последния свидетел сигнал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

При издаването на наказателното постановление е допуснато нарушение, по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В наказателното постановление липсват ангажирани фактически твърдения във връзка с обстоятелството въз основа на какъв акт жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС, а единствено е възпроизведен законовия текст на административното нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП, без да бъдат изложени конкретните факти, които наказващия орган е субсумирал под състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

3

Това е накърнило правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, същото да бъде запознато въз основа на какъв акт е прието, че е лишен от право да управлява МПС.

Отделно от това съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка, напълно се опровергава, приетото за установено от страна на наказващия орган, че на посочените в НП дата и час жалбоподателят е управлявал посоченото МПС.

Видно от показанията на свидетелите Д. Н. Д. и З. Г. П., именно свидетелят Д. е управлявал моторното превозно средство, като изнесеното от тези двама свидетели, че не е настъпило ПТП с управлявания от свидетеля Д.

М. Й. лек автомобил, напълно се подкрепя и от показанията на свидетеля В.

Н. П..

Съгласно нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния случай от ангажираните по делото доказателства и извършената им оценка не може да бъде изведен единственият извод, че именно жалбоподателят е бил водач на автомобила на посочените в АУАН и НП дата и час и по този начин да е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.

Нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, по своята същност представлява развитие на един от основните принципи, на които се гради наказателния процес, а именно принципа за невиновност, залегнал в чл. 16 НПК и съдът може да признае едно лице за виновно единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН означава, че колкото и висока да е степента на вероятност едно лице да е автор на административно нарушение, това си остава вероятност и не може да създаде твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

По изложените мотиви съдът намира, по същество

4 административнонаказателното обвинение за недоказано и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като постановено и в нарушение на материалния закон.

Във връзка с искането за присъждане на разноски, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 36, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й след изм. в бр. 88 от 2022 г. на ДВ, ОДМВР – Русе следва да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката оказал безплатна адвокатска помощ, в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т.

1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1085-003053 от 18.10.2023г., издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на Т. К. П. , ЕГН:**********, живущ в *****, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на адв. МИГЛЕНА

АНГЕЛОВА – АК Русе , с адрес ****, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 36, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й след 5 изм. в бр. 88 от 2022 г. на ДВ, СУМАТА в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6