Решение № 8263 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8263 гр. С., 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х.ВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.ВА Гражданско дело № 20251110119551 по описа за 2025 година

Депозирана е искова молба от Н. А. М. против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 2045,17 евро /4000 лева/, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило през месец октомври 2024 г. застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка по комбинирана застрахователна полица № *******/02.03.2022 г., което вземане е прехвърлено от застрахования В.М.Б. в полза на ищеца с договор за цесия от 21.03.2025г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.03.2022 г. между страните по делото е сключен договор за застраховка по комбинирана застрахователна полица № ******* с обект на застрахователния договор жилище, находящо се в гр. С., собственост на брата на ищеца В.М.Б.. Сочи се, че ищецът Н. М. има качеството застрахован по отношение на движимите вещи, находящи се в имота и качеството на застраховащ по отношение на недвижимия имот, съответно брат му и собственик на имота В.Б. качеството на застрахован. Сочи, че на 19.03.2025г. В.Б. е уведомил застрахователя, че е одобрил сключения договор за имуществена застраховка. Поддържа, че през октомври 2024 г. настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск, за което е уведомил застрахователя. В тази връзка при застрахователя е образувана щета № *********, като на 05.11.2024г. бил извършен оглед на жилището. С писмо с изх. № ******/28.11.2024г. ответното дружество отказва да изплати обезщетение, тъй като не е налице покрит от застраховката риск. Излага твърдения, че по силата на договор за цесия В.Б. му е прехвърлил вземането за застрахователно обезщетение по процесния 1 договор. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на сочената от ищеца застраховка „Имущество“ със застрахован В.Б.. Оспорва наличието на застрахователно събитие, което да е покрит риск. Оспорва и иска по размер, като твърди че претендираните суми са завишени. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото е отделено обстоятелство, че е сключена застраховка „Имущество“ по полица № ******* със срок на действие от 03.03.2022г. по отношение на апартамент, находящ се гр. С., ул. „А.Йор.“ № **, комплекс „С. Г.“ бл. F, ет. *, ап. *, по която застраховащ е Н. А. М..

Не е спорно по делото, а и се установява от приложения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 151 том VII, рег. № 11413, дело № 1017 от 2023 г. от 28.12.2023 г., вписан в СВ с вх. Рег. № 97684/28.12.2023г., акт № 185, т . CCXLIV, дело № 761771, че В.М.Б. е придобил правото на собственост върху процесния застрахован недвижим имот. С договор от 04.01.2024г.

В.М.Б. е отстъпил на ползвателя и ищец по делото Н. А. М. временно ползването на процесния апартамент № 3 срещу задължението ползвателя да се грижи за имота, както и да изплаща всички дължими данъци и такси към държавата и администрацията на комплекс „С. Г.“.

По делото е представен и Договор за цесия от 21.03.2025г., по силата на който В.М.Б., в качеството му на цедент, прехвърля на Н. А. М., в качеството му на цесионер, вземането си към „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, придобито на основания сключения между „ДЗИ – Общо застраховане“ и Н.

А. М. договор за застраховка – комбинирана застрахователна полица № ******* и настъпило през м. октомври 2024г. застрахователно събитие покрит риск по застраховката клауза „Д2- изтичане на вода“, във връзка с което при застрахователя е образувана щета с № *********.

С оглед заявения спорен по делото въпрос на изследване подлежи съдържанието на общите условия към процесния договор за застраховка, и поконкретно клаузите, на които се позовава ответникът.

Съгласно общите условия за Клауза Д2 „изтичане на вода“ застрахователят е дал следната дефиниция: „изтичане на вода и пара от тръбни инсталации и включените към инсталациите уреди се получава при спукване, избиване, пробиване или счупване на инсталациите или включените към тях уреди, в резултат на което се нарушава нормалната им експлоатация.“ Съгласно Част Б, раздел „Клаузи“, Клауза Д2 – „Изтичане на вода“, застрахователят не дължи обезщетение за вреди, настъпили в резултат на 2 следните изключения: а) вреди, настъпили в резултат на авария при строителни или ремонтни работи в застрахования обект; б) вреди върху необитаеми или неизползвани помещения, оставени без надзор в продължение на повече от 30 последователни дни; (В същата точка е уточнено, че не се обезщетяват вреди върху инсталации, които не са работили и не са били източени и продухани по подходящ начин ); в) вреди в резултат от авария на инсталации за напояване; г) вреди в резултат от свличане или срутване на земни пластове, освен ако са причинени от изтичане на вода;д) вреди, причинени при изпитания или изпробване на тръбни инсталации; е) вреди, причинени от умишлено задействана спринклерна инсталация; ж) вреди в резултат от замръзване на инсталацията; з) вреди, причинени от земетресение или експлозия; и) вреди в резултат от запушване на инсталация в застрахования обект.

По делото е разпитан свидетелят Х. Г., който заявява, че работи като вещо лице към пет или шест застрахователни компании, които го наемат за извършване на оглед и оценка на щети. Посочва, че представеният по делото протокол – опис на увреденото и унищожено имущество, е съставен и подписан от него. Сочи, че е присъствал на огледа на процесния апартамент в гр. С. на 05.11.2024 г., като уточнява, че изготвеният опис е на база констатациите, направени от него по време на огледа. Заявява, че при извършения от него оглед е установил, че цялото обзавеждане в жилището е било изнесено, като е бил започнат ремонт на подовата настилка и са се извършвали дейности по частично изрязване на паркета. Посочва, че не е възприел лично самата авария, тъй като към момента на огледа същата вече е била отстранена, за да се предотврати последващ теч. Излага, че заявеното събитие му е било съобщено от застрахования, който е попълнил собственоръчно причината за настъпване на щетата, а именно „изпуснала тръба“, респективно „извадена тръба с алуминиева вложка“, като свидетелят е отразил тази причина в заключението си въз основа на дадената информация, без да има възможност сам да я констатира. Свидетелят сочи още, че при огледа не е установил спукване, пробиване, избиване или счупване на инсталация или на включен към нея уред. Установил е единствено увреждания по естествения паркет, който според него подлежи на частична подмяна.

Посочва, че е изготвил експертно заключение и количествено-стойностна сметка за необходимите ремонтни дейности, както и снимков материал на констатираните увреждания. Допълва, че е получил уведомление за щетата по електронна поща на 31.10.2024 г., след което на следващия ден се е свързал със застрахования, който му е съобщил, че ремонтните дейности вече текат.

Огледът е бил извършен в рамките на няколко работни дни след това.

Свидетелят уточнява, че съществува изискване до извършване на оглед да не се предприемат ремонтни дейности, за да може да се установи причината за уврежданията, като отбелязва, че застрахованият е следвало да е запознат с 3 това от общите условия. Свидетелят заявява още, че не е служител на застрахователя, а вещо лице, и че отразява в документите това, което му е съобщено от застрахования, като последният се е подписал без възражения относно установените факти. Посочва, че според него няма съществена разлика между „изпусната“ и „извадена“ тръба, доколкото и в двата случая се касае за отделяне на тръбата от фитинга, което води до теч.

Свидетелят М. И. Х.ва заявява, че познава ищеца, тъй като работи като негова домашна помощница и посещава жилището му веднъж седмично от около три години. Посочва, че си спомня ясно за инцидента с наводнението през месец октомври 2024 г., като по време на събитието се е намирала в съседно помещение и е почиствала с прахосмукачка. Излага, че първоначално не е възприела настъпването на събитието поради шума от уреда, но след като го е изключила, е чула силен шум, който е определила като „адски“, идващ от хола. Свидетелят сочи, че при влизане в помещението е установила теч на вода от шкаф, в който се намира котел, като водата е текла силно и е заливала помещението, включително върху намиращ се там монитор. Посочва, че не е отваряла шкафа, а е предприела действия по ограничаване на щетите чрез попиване на водата с кърпи и парцали, като едновременно с това се е свързала с ищеца. След пристигането му той е отворил шкафа и е спрял водата чрез завъртане на кран. Свидетелят изрично заявява, че водата е „силно шуртяла“ и е наводнила почти цялото помещение, като е достигнала под мебелите и към вратата, като според нея при липса на човешка намеса би могла да излезе извън помещението. Посочва още, че впоследствие е констатирала значителни увреждания по паркета, който бил изцяло издут до мястото, докъдето е достигнала водата, като преминаването през помещението било затруднено.

Допълва, че не може да посочи точно кога е започнал ремонтът, но е възприела деформациите по паркета в рамките на кратък период след инцидента, съобразно посещенията в жилището. Посочва още, че към момента на инцидента помещението е било почистено непосредствено преди това, като събитието е настъпило внезапно в рамките на кратък период от време.

По делото е прието заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло. Съгласно същото причината за настъпилото изтичане на вода е „извадила се тръба с алуминиева вложка за захранването на газовия котел с вода“. Повредената тръба представлява PEX-AL-PEX тръба (с алуминиева вложка), която подава вода към газовия котел. Този тип тръби са надеждни, но имат много специфични изисквания за монтаж, и когато нещо е направено неправилно, резултатът често е точно това: извадена тръба и теч. Вещото лице посочва, че най-вероятните технически причини, подредени по реалистичност:

4 неправилно кримпване / пресоване на фитинга; прекомерно налягане в отоплителната система; тръбата не е била калибрирана и фаскирана; стареене или дефект на фитинга; Външно натоварване. Според заключението когато PEX-AL-PEX тръба се извади напълно, това почти винаги означава: монтажна грешка или неправилно пресован фитинг, която се е проявила при повишено налягане или вибрации. Тръбите сами по себе си не „изскачат“, ако връзката е направена правилно. В експертизата вещото лице прави разграничение между понятията „избиване“ и „изваждане“ на тръба. Приема се, че „избиване“ е налице при внезапно и насилствено изхвърляне на тръбата вследствие на високо налягане (хидравличен удар), съпроводено с характерни признаци като шум, деформации и силен воден напор. За разлика от това, „изваждането“ представлява постепенно или лесно измъкване на тръбата от фитинга поради неправилно изпълнена връзка, без наличие на разрушителни въздействия. В заключение се приема, че когато тръбата е излязла цяла и без следи от деформация, това е типично за „изваждане“, а не за „избиване“. Относно характера на увреждането експертизата е категорична, че не се касае за спукване, пробиване или счупване на елемент от инсталацията или на вложен към нея уред. Не е налице разрушаване на материал, а единствено механично разкачване на съединителната връзка между тръбата и фитинга. В този смисъл повредата се квалифицира като резултат от компрометирана връзка, а не като внезапна авария, свързана с разрушаване на инсталацията. Крайният извод на вещото лице е, че процесното събитие представлява механично разкачване (изваждане) на тръба от фитинг, дължащо се на неправилен или некачествен монтаж на съединението, което се е проявило при експлоатация на системата, включително при нормално или леко повишено налягане.