Решение № 1314 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1314 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110123867 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искове на „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК: *** срещу Д. А. С. с ЕГН **********, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми: сумата о т 1800 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума по Договор за потребителски кредит № 2144902 на 16.12.2019 г., ведно със законната лихва от 11.02.2025 г. до погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 8168/2025 г.

Ищецът - „АПС ББ“ ЕООД твърди, че между „К-о“ АД и ответника Д. А. С. е сключен договор за потребителски кредит № 2144902 на 16.12.2019 г. по електронен път по силата на ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя посредством отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация от разстояние. Заявява, че по силата на договора за кредит на ответника била отпусната сумата в общ размер от 1800 лева, като последният се е задължил да върне същата на 9 броя вноски, всяка в размер на 234,79 лева в срок до 31.08.2020 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 40,00 %, както и ГПР в размер на 48,21 %. В чл. 2, раздел X от общите условия към договора страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителната вноска, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с разноските за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на действащата нормативна уредба и на кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона информация в т. ч. и Общите условия при спазване на изискванията на ЗПК. Ответникът избрал да обезпечи кредита чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство, като между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД и между последния и ищеца е сключен договор за поръчителство, според 1 който „Ай Тръст“ ЕООД се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови задължения по кредита. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договора за потребителски кредит, сключен с „К-о“ АД, и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си процесуална легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора по силата на договор за цесия от 02.03.2021 г. и приложение № 1 към него, за която цесия длъжникът бил уведомен на посочения от самия него електронен адрес в договора за кредит. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8168/2025 г. на СРС, 53 състав, срещу която длъжникът е възразил. Представя доказателства. Претендира разноски.

Ответникът с отговора на исковата молба, подаден в законоустановения едномесечен срок, оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда твърдения, че действителният размер на ГПР надхвърля законоустановения максимален праг. Твърди, че договорът за кредит е нищожен и в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави. Поддържа още, че договорът е нищожен поради заобикаляне на закона, тъй като били нарушени изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, както и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твъдри още, че уговорената годишна възнаградителна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като същата била в размер, който надхвърля трикратния размер на законната лихва. Сочи, че договорът е недействителен и на друго основание, а именно-липсва информация за начина, по който се прилага лихвения процент. Не е ясно при какви условия се прилага договореният лихвен процент - на база целия размер на отпуснатата сума или на база остатъчната главница по кредита, с оглед на което кредитното правоотношение между „К-о“ АД и него се явява недействително на основание чл. 22 ЗПК.

Навежда твърдения, че договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Безспорно е че между „К-о“ АД и ответника Д. А. С. е сключен договор за потребителски кредит № 2144902 на 16.12.2019 г. по електронен път по силата на ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя посредством отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация от разстояние. Заявява, че по силата на договора за кредит на ответника била отпусната сумата в общ размер от 1800 лева, като последният се е задължил да върне същата на 9 броя вноски, всяка в размер на 234,79 лева в срок до 31.08.2020 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 40,00 %, както и ГПР в размер на 48,21 %. В чл. 2, раздел X от общите условия към договора страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителната вноска, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с разноските за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. Кредита е обезпечен с сключване на договор за предоставяне на поръчителство, като между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД и между последния и ищеца е сключен договор за поръчителство, според който „Ай Тръст“ ЕООД се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови задължения по кредита. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договора за потребителски кредит, сключен с „К-о“ АД, и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си процесуална 2 легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора по силата на договор за цесия от 02.03.2021 г. и приложение № 1 към него, за която цесия длъжникът бил уведомен на посочения от самия него електронен адрес в договора за кредит.

Договорът за кредит е недействителен по чл. 22 ЗПК, тъй като в ГПР не е включен разхода за поръчител. ГПР се преценява към момента на неговото сключване и е без значение дали се претендира конкретно възнаграждението за поръчител, тъй като това нищожност настъпва по право и е непоправима, поради което и по чл. 23 ЗПК се дължи само чистата главни.

В този смисъл по идентичен въпрос и договор разрешението на РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав) от 13 март 2025 г. По дело C‑337/23 на СЕС в което ясно е посочено, че 6) Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. 7) Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и 1 разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК – виж решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, както и решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., решение № 262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., решение № 262316 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г.

Следователно в настоящата хипотеза се дължи само чистата главница по силата на чл. 23 ЗПК, която е в размер на 1800 лв., до който размер договорът се запазва като се конвертира по силата на специалната разпоредба на закона в безвъзмезден, безсрочен заем.

За да изпадне длъжника в забава за чистата главница е нужно срокът на договора да е изтекъл след, което да има нарочна покана, която да се връчи на длъжника, с която се иска платените суми. Независимо от поканата ако срокътна догвора не е изтекъл то кредитора не 3 може да извлича изгодни за себе си последици от недействителността, която е причинил сам с противоправните си дейсдтвие и да претендира лихва за забава за този период на срока на договора. Това смисъла на специлната разпоредба. Единствената изгодна за него последица е предсрчно изискуемата цялостна главница, но това е следатвие на недйстивтелността на целия договор. В настоящи случай срока на договоара е изтикъл още м. 08.2020 г.

Следователно след тази дата ако кредитора отправи покана за връщане на сумата и тя достигне до длъжника, последния ще дължи лихва за забава за напред от поканата.

В случая в заповедното производство лихва не се дължи, тъй като при него заявлението на кредитора е адресирано до съда, а заповедта за изпълнение е изявление на съда и се праща на длъжника. Следователно едва исковата молба, която е изявление на кредитора насочено към длъжника е от естеството си да постави длъжника в забава и то при положение, че срока на договора е изтекъл, както е настоящия случай. В този смисъл приложение намира чл. 84, ал. 2 ЗЗД тълкувана в светлината на чл. 23 ЗПК. Забавата за чистата главница ще настъпи от деня следващ деня на поканата от тогава ще се начислява и лихва за забава.

В случая забава върху чистата главница се начислява едва от 21.06.2025 г., като на 20.06.2025 г. е върчена исковата молба до длъжника до 10.07.20025 г., когато е настъпило плащане от длъжника, видно от представената разписа на л. 123 по делото. Следователно за този период лихвата за забава е в размер на 13.63 лева , която е погасен чрез плащането, тъй като то е в размер на 1881, 95 лв. Полученото плащане се признава от кредитора с негово становище до съда от 01.10.2025 г. Следователно искът следва да се отхвърли като неоснователен, като погасен чрез плащане в хода на процеса, което погасява и възнкналата в процеса лихва за забава. Сумата над 1813,63 лв. до 1881, 95 лв. е неоснователно платена подлежи на връщане, което обаче е вземане извън предмета на настоящото дело.

С оглед на горното Софийски районен съд: