Решение № 389 от 01.07.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Враца, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 31/05.03.2024г., постановено по гр. дело № 714/2023г. по описа на Районен съд – Оряхово, на основание чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, Районен съд – Козлодуй, БУЛСТАТ ***, п.к. 3320 , ***, е осъден да заплати на И. И. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 950,00 лв. (деветстотин и петдесет лева) обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 870/2022 г. по описа на РС -Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата . В останалата част за разликата над уважения размер от 950,00 лева до пълния претендиран размер от 5001,00 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Със същия съдебен акт е осъден РС-Козлодуй на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на И. И. Р. деловодни разноски за внесена държавна такса в размер на 15,00 лв., както и на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т. от Закона за адвокатурата /ЗА/ да заплати на адв.Г. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

Ответникът Районен съд-Козлодуй, чрез Галя Петрешкова Ставарова, в качеството й на административен ръководител -председател, е подал въззивна жалба вх. № 1 184/25.03.2024 г. против първоинстанционното решение в осъдителната му част.

В жалбата си твърди, че в атакуваната част решението е неправилно и 1 е постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Въззивникът счита за безспорно установено, видно от приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС, че гр.дело № 870/2022 г. по описа на PC-Козлодуй е образувано на 2 0.07.2022 г. и в същия ден е разпределено на съдия Жаклин Димитрова; че на 19.09.2023 г. е проведено първото открито съдебно заседание, в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване, както и че съдът се е произнесъл по спора с Решение № 473/07.11.2023 г., като след това са последвали молби по чл.248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.

В жалбата се навеждат доводи, че в периода до насрочване на делото с определение от 09.08.2023 г., респ. до произнасяне на съдебното решение от 07.11.2023 г., съдията -докладчик е бил в отпуск поради временна неработоспособност общо 85 дни, видно приложените 7 броя болнични листове. Твърди се, че общата продължителност на гр. дело № 859/2022 г. по описа на PC-Козлодуй е била около една година и четири месеца - от образуването му до датата на постановяване на съдебното решение.

Въззивникът счита, че не е налице неоснователно бездействие на съдията-докладчик по движението и насрочването на делото, както и че срокът за разглеждане на делото не е неразумен с оглед правната и фактическата му сложност. Изтъква, че делото има за предмет общо три обективно съединени иска, конституирани са три страни - включително трето лице-помагач и ответник по обратния иск против него. Освен това делото се отличава с изключителен обем на доказателствения материал, ко йто изисква период от време за запознаване, проучване и изготвяне на доклад по чл.146 ГПК, разпределяне на доказателствената тежест и произнасяне по направените от страните доказателствени искания.

В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че делото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание, като от датата на насрочването му на 11.09.2023г. до датата на постановяване на решението на 20.11.2023г. е изминал разумен срок, т.е. взети са мерки за своевременното приключване на делото.

Акцентира се, че следва да бъде съобразена и общата продължителност на делото от образуването му до постановяване на решението.

Според изложеното в жалбата, РС-Оряхово не е отчел фактът, че в периода от 18.07.2022 г. до 26.07.2022 г. на същия докладчик са разпределени още 58 броя гр.дела с идентичен предмет и искове, както и други граждански и наказателни дела – общо 403 броя. Освен това в този период съдиятадокладчик е изпълнявал функциите административен ръководител на PCКозлодуй, което включва допълнителни административни дейности извън правораздавателната дейност.

Въззивникът счита за неправилен извода, че Районен съд -Козлодуй не бил високо натоварен. Изтъква, че видно от отчетите за движението на делата в съдилищата за 2021, 2022 и 2023 година, публикувани на страницата на ВСС, РС-Козлодуй за 2022 г. е с действителна натовареност по разгледани дела месечно на един съдия – 46,50 дела и по свършени дела – 36,98, а за първото полугодие на 2023 г. е с действителна натовареност по разгледани дела месечно на един съдия – 69.25 дела и по свършени дела – 56.50. Посочва, че не е било отчетено обстоятелството, че от 19.01.2021 г. съдът е работил с 2 незапълнен съдийски щат, което е довело до повишаване действителната натовареност на съдиите.

В жалбата се сочи, че не се установява наличие на причинноследствена връзка между твърдяното забавяне на делото при негово насрочване и претърпени вреди от ищеца. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд за нанесени на ищеца вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени му от нарушаване правото на разглеждане делото в разумен срок.

Посочва се, че предметът на спора няма пряко отношение към оставането на ищеца без работа и доходи, а касае евентуално бъдещо получаване на допълнително трудово възнаграждение. В тази насока се извършва позоваване на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и постановена съдебна практика по прилагането му.

Въззивникът твърди, че делото на ищеца е образувано заедно с още около 200 бр.дела с идентичен предмет и петитум, като към датата на предявяване на иска по ЗОДОВ няма постановено по нито едно от тях влязло в законна сила решение. Счита, че не е ясно в какво се изразява тревогата, безпокойството, стреса и най-вече неувереността на ищеца в съда и държавата вследствие процесуалните действия по размяна книжата по делото.

Посочва, че районният съд неправилно е дал вяра и е кредитирал показанията на разпитания свидетел на ищеца за понесените неимуществени вреди, без да съобрази нормата на чл.172 ГПК и да вземе предвид, че свидетелят е колега на ищеца, който има висящо идентично дело по ЗОДОВ в PC- Оряхово и в този смисъл е заинтересован от изхода на спора.

Въззивникът счита за неправилен и изводът на първоинстанционния съд, че притесненията на ищеца за развитието на делото и о т неговия евентуален неблагоприятен изход , са накърнили чувството на ищеца за справедливост. Изтъква, че цитираната практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ и Върховния касационен съд на РБ /ВКС/ е неотносима, тъй като ищецът сам е инициирал процеса пред PC-Козлодуй , допускайки, че същият може да има неблагоприятен изход за него, което изключва отговорността на държавата за евентуални негови субективни преживявания, който той би могъл да има от самото завеждане на исковата молба и не са в пряка причинна връзка с продължителността на производството. Цитираните вреди в първоинстанционното решение причинени на ищеца са обичайните такива, които всяка една страна преживява във всеки един процес от неговото образуване до приключването му.

Моли въззивната жалба да бъде уважена и с ъ д ъ т д а отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска на ищеца по чл.2б ЗОДОВ против PC-Козлодуй, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност моли да се намали размерът на присъденото обезщетение, като прекомерен. Претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваем ия И. И. Р., чрез пълномощника 3 му адв.Г. Г. е постъпил отговор вх.№ 1532/11.04.2024г., в който о спорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение като постановено при спазване на всички законови изисквания.

Посочва, че първоинстанционният съд е разгледал подробно всички факти, обстоятелства и доказателства по делото и е мотивирал подробно своето решение. Твърди, че ищецът не е претендирал обезщетение за решаване на заведеното от него дело в PC - Козлодуй в разумен срок, поради което изложените във въззивната жалба доводите са неотносими към предмета на настоящия правен спор. Счита, че ответникът прави опит да обоснове продължителното бездействие с обективни обстоятелства, свързани с работата на съдията, разгледал делото в PC-Козлодуй. Въззиваем ият счита, че е налице обективна вина на Районен съд-Козлодуй, който като представител на държавата не е направил необходимото, за да може производството да приключи в разумен срок, поради което и предявеният иск не е насочен към съдията-докладчик, а към районния съд по смисъла на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.

В отговора се сочи, че ответникът е следвало да докаже вземането на всички мерки за законосъобразно приключване на делото, което не е сторено от негова страна. В тази насока се извършва позоваване на практика на ЕСПЧ.

Въззиваемият счита, че единствено относима към правния спор е фактическата и правна сложност на делото, като изтъква, че от подаване на исковата молба до приключване на процедурата по чл. 131 и сл. от ГПК са минали поне четири месеца. Освен това акцентира, че възложените на същия съдия 59 бр. дела, са абсолютно идентични по своето съдържание, което обезсмисля четенето и анализирането на всяко дело поотделно.

В отговора се сочи, че съдът е изложил мотиви защо приема, че са налице негативни изживявания от страна на ищеца и защо е налице връзка между тези вреди и забавянето на делото, както и относно размера на обезщетението. Изтъква се, че ответникът не е оспорил в рамките на съдебното дирене годността и валидността на свидетелските показания, от които безспорно се установява наличието на такива изживявания.

Въззиваемият твърди, че тези изживявания не са в резултат на заведената от него искова молба и свързаните с нея очаквания, а с нарушаване на изискването за разглеждане на делото му в PC - Козлодуй в разумен срок.

Процесуалният представител на въззивника желае съдът да му присъди разноски пред въззивната инстанция в размер на 400,00 лв. на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

Участващият в производството на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ представител на Окръжна прокуратура-Враца изразява становище за основателност на въззивната жалба. Счита, че с оглед настъпилото отклонение във връзка със страните и задължението на районния съд да събере всички необходими доказателства за изясняването на спора, делото е разгледано и решено в разумен срок.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и 4 допустимо.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано въз основа на искова молба на И. И. Р. , подадена чрез пълномощника му адв. Г. Г. , с която е предявен осъдителен иск против Районен съд–Козлодуй за заплащане на сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 870/2022 г. по описа на РС Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.