Решение № 19342 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19342 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА СТ. И.А като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110105422 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от от ***** срещу Т. В. Я. и В. М. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата 3468,91 евро /6784,60 лева/, представляваща непогасени лизингови вноски за главница по Договор за финансов лизинг № ***** г., падежирали в периода от 25.10.2024 г. до 25.02.2025 г., както и сумата 422,58 евро /826,49 лева/, представляваща неустойка за забава върху задълженията за главница, лихва и застраховки, начислена за периода от 07.04.2025 г. до 19.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2025 г. по ч.гр.д. № 620/2025 г. по описа на Районен съд – ***** Ищецът твърди, че между него и ***** е сключен Договор за финансов лизинг № ***** г., по силата на който е предоставил за ползване лек автомобил Alfa Romeo Stelvio, а ответниците Т. К. и В. К. са поели солидарна отговорност за всички задължения на лизингополучателя по договора.

Поддържа, че лизинговият обект е предаден за ползване, но впоследствие лизингополучателят е преустановил изпълнението на задълженията си. Сочи, че поради неизпълнението е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 620/2025 г. по описа на Районен съд – *****и е издадена заповед за изпълнение срещу лизингополучателя и солидарните длъжници. Твърди, че след извършени плащания и прихващане на получено застрахователно обезщетение непогасените задължения по договора възлизат на общо 7 611,09 лева, от 1 които 6 784,60 лева главница и 826,49 лева неустойка, които суми претендира с настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Т. В. Я. и В. М. К., с който предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално неоснователни. Ответниците не оспорват сключването на Договор за финансов лизинг № ***** г., качеството си на солидарни длъжници по него, настъпването на застрахователно събитие – кражба на лизинговия обект, както и изплащането от ***** на застрахователно обезщетение в размер на 21 805,58 евро. Поддържат, че след изплащането на застрахователното обезщетение между страните е било подписано споразумение от 26.02.2026 г., с което е установен размерът на остатъчните задължения по договора след приспадане на полученото обезщетение, а именно сумата 4 378,02 евро, и е договорено разсрочено изплащане на същата на седем месечни вноски с падежи в периода 15.03.2026 г. – 15.09.2026 г. Излагат доводи, че със сключването на споразумението страните са уредили отношенията си относно остатъка от задълженията по договора за финансов лизинг, поради което считат, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото производство. При условията на евентуалност поддържат, че претендираните суми не се дължат в заявения размер с оглед извършените плащания и постигнатото между страните споразумение. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С подаденото становище ищецът ***** излага, че между дружеството и ***** е сключено споразумение, с което лизингополучателят е признал оставащите дължими суми и се е задължил да ги заплаща на вноски съобразно одобрен погасителен план.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за финансов лизинг между него и лизингополучателя, предоставянето на лизинговия обект за ползване, поемането от ответниците на солидарна отговорност за задълженията на лизингополучателя, настъпването на падежа на претендираните задължения, размера на дължимите суми, както и размера на непогасения остатък от задълженията след извършените плащания и след приспадане на полученото застрахователно обезщетение. По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на валидна неустоечна клауза, настъпването на предпоставките за ангажиране на неустоечната отговорност, периода на забавата и размера на претендираната 2 неустойка.

В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

С доклада по делото, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства: че между ***** и ***** е бил сключен Договор за финансов лизинг № ***** г., по силата на който ищецът е предоставил за ползване лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „Стелвио“, с рама № *****; че ответниците Т. В. Я. и В. М. К. са поели солидарна отговорност за задълженията на лизингополучателя по договора за финансов лизинг; че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – противозаконно отнемане на лизинговия обект; че по повод настъпилото застрахователно събитие ***** е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 21 805,58 евро (42 648 лева); че на 26.02.2026 г. между ***** и ***** е било сключено споразумение към Договор за финансов лизинг № ***** г., с което страните са приели, че след приспадане на полученото застрахователно обезщетение остатъчните задължения по договора възлизат на сумата 4 378,02 евро и са уговорили разсрочено изплащане на същата. Безспорно е също, че след издаването на заповедта за изпълнение са извършени плащания по задълженията по договора за финансов лизинг.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че след издаването на заповедта за изпълнение между ***** и ***** е сключено споразумение от 26.02.2026 г., с което страните са определили остатъчните задължения по договора за финансов лизинг след приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер на 4 378,02 евро. В тази сума са включени просрочена главница в размер на 3 468,89 евро, просрочени неустойки в размер на 422,58 евро, фактурирани неустойки в размер на 428,23 евро и нефактурирани неустойки в размер на 58,32 евро. Със споразумението лизингополучателят е признал задължението и се е задължил да го погаси разсрочено чрез седем месечни вноски.

От представените по делото платежни документи се установява, че във връзка със споразумението, сключено между ***** и *****, са извършени няколко плащания по посочената в документите сметка на *****. Видно от платежното нареждане от 11.03.2026 г., е преведена сумата от 650 евро, с основание „По споразумение с ***** ЕИК *****“. Със същото основание са извършени и плащания на 13.04.2026 г., 22.05.2026 г., 21.06.2026 г. и 20.07.2026 г., всяко в размер на 650 евро. От платежното нареждане от 12.09.2026 г. се установява превод на сумата от 1 128,02 евро, като в основанието е посочено, че плащането е по споразумението с ***** и се отнася за дължима сума за месец септември. Така общият размер на сумите, за 3 чието плащане са представени доказателства, възлиза на 4 378,02 евро.

Съдът намира, че с извършените плащания са погасени задълженията, предмет на настоящото производство. Обстоятелството, че със споразумението са включени и други задължения за неустойки, не променя този извод, доколкото общата сума по споразумението е изплатена изцяло, а в същата изрично са включени просрочената главница и просрочената неустойка, за които са предявени настоящите искове. Ето защо последващото погасяване на задълженията следва да бъде съобразено при постановяване на решението съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.

При това положение съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на производството.

По отношение разноските.

При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени ищецът има право на разноски, тъй като ответниците са станали повод за завеждане на производството.

Ищецът е сторил следните разноски: сумата от 194,53 евро /380,47 лева/ държавна такса заплатена в заповедното производство, както и 767,66 евро /1 501,42 лева/, адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Ответникът е направи възражение на основание чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по част І от ГПК, в това число и за отговорността за разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да намали възнаграждението до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния процесуален представител /адвокат/, съдът следва да изхожда отново от посочените критерии, за да определи дали заплатеното възнаграждение за представителство от адвокат пред съда, съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Правната и фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса.

С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е “съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото” преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело.

Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда. Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според правната и фактическа 4 сложност на делото, защитавания материален интерес, обем на извършената от адвоката работа.

С оглед спецификата на заповедното производство обаче, както и реално извършената от адвоката дейност по подаване на мотивирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, съдът намира, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за заповедното производство на представителя на заявителя следва да бъде определен на сумата от 200 евро.

Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени общо 394,53 евро, разноски в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като погасени в хода на производството, предявените от *****, ЕИК *****, срещу Т. В. Я., ЕГН **********, и В. М. К., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ и чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 3 468,91 евро, представляваща непогасени лизингови вноски за главница по Договор за финансов лизинг № ***** г., с падежи в периода от 25.10.2024 г. до 25.02.2025 г., както и сумата от 422,58 евро, представляваща неустойка за забава върху задълженията за главница, лихва и застраховки, начислена за периода от 07.04.2025 г. до 19.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2025 г. по ч.гр.д. № 620/2025 г. по описа на Районен съд – ***** ОСЪЖДА Т. В. Я., ЕГН **********, и В. М. К., ЕГН **********, да заплатят на *****, ЕИК *****, сумата от 344,53 евро, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 620/2025 г. по описа на Районен съд – *****