Решение № 1124 от 25.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1124 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100506789 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Софийска вода“ АД срещу решение № 17563 от 27.10.2023 г., постановено по гр. дело № 67934/2022 г. по описа на СРС, 151 състав, с което са отхвърлени предявените срещу М. С. М. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 203 ЗВ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2048,19 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 03.01.2013 г. до 05.05.2022 г., както и за сумата от 1,84 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.02.2013 г. до 05.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, претендирани за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 48097/2022 г. по описа на СРС, 151 състав.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че от приетите по делото доказателства несъмнено се установява правото на собственост върху водоснабдения имот в полза на ответника и наличието на облигационно правоотношение между страните.

Въззивникът счита, че представената и неоспорена от ответната страна справка от имотния 1 регистър несъмнено представлява доказателство за вещното право на ответницата върху процесното жилище. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемата М. С. М. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.

Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

По делото са постъпили и частна жалба с вх. № 48421/14.02.2024 г. от ответницата М. С. М., чрез адв. С.Д. и частна жалба с вх. № 48467/14.02.2024 г. на ответницата М. С. М., чрез адв.

В.С., срещу определение № 3930/25.01.2024 г., постановено по същото дело, в частта, с която са оставени без уважение молбите на ответницата за изменение на решението в частта за разноските. В частна жалба с вх. № 48421/14.02.2024 г. са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се поддържа, че съдът следва да присъди в цялост претендирания хонорар за заповедното производство съобразно отхвърлените искове и обема положен труд от процесуалния представител, поради което се претендира присъждане в полза на адв. С.Д. на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв в размер на още 550 лв. за заповедното производство. В частна жалба с вх. № 48467/14.02.2024 г. са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се поддържа, че съдът следва да присъди претендирания хонорар за исковото производство за всеки иск поотделно, поради което се претендира присъждане в полза на адв. В.С. на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв в размер на още 200 лв. за исковото производство.

Ответникът по частните жалби „Софийска вода“ АД не подава отговор по частните жалби и не изразява становище по тях.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно, но частично недопустимо. По делото е представено влязло в сила решение от 21.07.2021 г. по гр.д. № 5359/2021 г. по описа на СРС, 2

36 състав, с което по предявен от М. С. М. срещу „Софийска вода“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е признато за установено, че ищцата на дължи на водоснабдителното дружество сумата от 236,25 лв., представляваща стойност на начислена и претендирана главница за доставени В и К услуги през периода 06.03.2014 г. – 04.02.2015 г. в обект, находящ се в гр. София, ж.к. ****, партида с абонатен № 1003051649.

Решението е постановено при признание на иска от ответника и формира сила на присъдено нещо между страните, че за посочения период М. С. М. не дължи на „Софийска вода“ АД стойност за потребени ВиК услуги в процесния имот на посочената стойност. Оспореното по това дело вземане представлява част от претендираните в настоящото производство вземания и предвид отричането му със сила на пресъдено нещо, е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за разглеждане на иска по чл.

422 ГПК в тази част. Съгласно разпоредбите на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Ето защо, решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 236,25 лв., стойност на потребени В и К услуги за периода 06.03.2014 г. – 04.02.2015 г., е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

По делото е представено и решение № 4487/23.03.2023 г., постановено по гр.д. № 61066/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, с което е уважен отрицателен установителен иск на М. С. М. срещу „Софийска вода“ АД за сумата от 172,95 лв., представляваща стойност на ВиК услуги в процесния имот през периода м. 01.2013 г. – м. 02.2014 г., но на въззивния съд е служебно известно, че това решение е обезсилено с окончателно решение от 23.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 6421/2023 г. по описа на СГС, IV-Г състав, и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, поради което в тази част исковете по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото производство, са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Обжалваното решение е частично неправилно поради следните съображения:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, както и че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 3

ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.

София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г.

Настоящият въззивен състав намира, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата М. С. М. е била собственик на водоснабдения имот през процесния имот. Приложената към исковата молба справка от имотния регистър представлява възпроизведен на хартиен носител електронен документ по смисъл на чл. 3 ЗЕДЕУУ, от който е видно, че на 25.03.2004 г. ответницата е придобила водоснабдения имот, представляващ ап. 13, находящ се в гр. София, ж.к. ****, по договор, сключен със Столична община, ТОА Подуяне, и след посочената дата липсват данни за извършени разпоредителни сделки с имота. Отразено е единствено, че през 2016 г. е наложена възбрана върху жилището заради задължения на ответницата, което несъмнено се явява допълнителна индиция, че именно М. С. М. е собственик на апартамента. Въззивният съд не споделя доводите на СРС, че справката от имотния регистър не представлява годно доказателство за правото на собственост – съгласно разпоредбата на чл. 58б, ал. 1, т. 4 ЗКИР Агенцията по вписванията създава и поддържа обща електронна база данни, съдържаща електронните партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела на вписаните актове с приложените към тях документи, като по силата на чл. 8 ЗКИР имотният регистър е публичен (в този смисъл съдържащите се в него факти са общоизвестни, респ. служебно известни) и може да се извършват справки и по електронен начин. Такава справка представлява и приложеният по делото електронен документ (който по своята правна същност е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК), обективиран върху заверен от ищеца хартиен носител, който по същество не е оспорен от ответника – с отговора на исковата молба е оспорена доказателствената му стойност, но съобразно изложените по-горе мотиви въззивният съд намира, че същият е годно доказателство за установяване на правото на собственост.

Ето защо, при удостовереното от Агенция по вписванията прехвърляне на процесния имот в полза на ответницата през 2006 г. и липсата на данни и изложени твърдения за последващо разпореждане с него, настоящият въззивен състав намира за доказано, че М. С. М. е била 4 собственик на жилището през процесния период 2013 г. – 2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, ответницата е била потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот през целия отчетен период в качеството й на собственик на жилището.