Решение № 1000 от 22.05.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Бургас, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20222120101224 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба (уточнена) на М. Л. Д., ЕГН **********, и В. И. Н., ЕГН **********, против М. Ц. Т. ЕГН **********, К. С. Д., ЕГН**********, и М. С. Т., ЕГН **********, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че ищецът М. Л.

Д., ЕГН **********, е собственик на 1/24 ид.ч. и че ищцата В. И. Н. , ЕГН ********** е собственик на 2/24 ид. ч. от следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед РД-1835/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, със заповед за изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 06.11.2018 г. на Началник СГКК Бургас, с адрес: гр. Б., с площ от 596 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), при съседи:

***, ***, ***, *** и ***, който имот съответства на УПИ XV-123 в квартал 7 по плана на гр. Б., целият с площ от 600 кв.м., при граници: изток - улица; запад - УПИ XXXVII-150; север - УПИ XIV-124; юг - УПИ XVI122, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор № ***, със застроена площ от 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: вилна сграда – еднофамилна; з а ОСЪЖДАНЕ на ответниците ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху целите гореописани имоти, които се владеят от тях без правно основание; за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят в полза на ищците сумата от общо 1 600 лева – обезщетение за ползване на гореописаните поземлен имот и сграда без правно основание за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2022 г., както следва: в полза на ищеца М. Л. Д. общо 533, 33 лева – 133, 33 лева за поземления имот, от които 88, 89 лева от ответницата М. Ц. Т., и по 22, 22 лева от всеки от ответниците К. С. Д. и М. С. Т., и 400 лева за сградата, от които 266, 66 лева от ответницата М. Ц. Т. и по 66, 67 1 лева от всеки от ответниците К. С. Д. и М. С. Т.; в полза на ищцата В. И. Н. общо 1066, 67 лева – 266, 67 лева за поземления имот, от които 177, 79 лева от ответницата М. Ц. Т. и по 44, 44 лева от всеки от ответниците К. С. Д. и М. С. Т., и 800 лева за сградата, от които 533, 34 лева от ответницата М. Ц. Т. и по 133, 33 лева от всеки от ответниците К. С. Д. и М. С. Т., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и разноски.

В искова молба са изложени твърдения, че двамата ищци, заедно с останалите наследници на Р.Ж.Р. община Бургас, починал на 12.11.1925 година, са собственици на процесния поземлен имот. Твърди се, че ищецът М. Л. Д. и останалите наследници на Р.Ж.Р. са придобили поземления имот на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ и наследяване от общия наследодател. Сочи се, че със заповед № 365/13.02.2012 година на Кмета на община Бургас, в сила от 02.03.2012 година, за признатите и възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти са отредени урегулирани поземлени имоти, един от които е процесният.

Поддържа се, че ищцата В. И. Н. е собственик на основание дарение и продажба на идеални части от процесния поземлен имот. Твърди се, че в процесния поземлен имот без отстъпено право на строеж, без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж ответниците са изградили и понастоящем владеят и ползват процесната сграда, за която е издадено удостоверение за търпимост. Излагат се доводи, че на основание чл. 92 ЗС ищците и останалите наследници на Р.Ж.Р. като собствениците на земята са придобили и собствеността на изградената в нея без надлежно учредено право на строеж страда.

Отбелязва се, че с решение № 1892/11.11.2013 година, постановено по гр. д. № 6080/2012 година по описа на БРС, потвърдено от ВКС, съдът е отхвърлил отрицателния установителен иск, предявен от ответницата М. Т. и наследодателя на останалите двама ответници - С. Т., против наследниците на Р.Ж.. Твърди се, че въпреки приключилото съдебно производство, с което са отхвърлени оспорванията на правото на собственост на наследниците на Р.Ж., ответниците продължават да владеят имота без основание. Посочва се, че с нотариална покана от 09.05.2012 г. наследниците на Р.Р. са поискали предаване на владението върху имотите в срок до 7 дни от получаване на поканата, както и обезщетение за ползването на имотите без съгласието им в размер на 6000 лева общо за период от 26.03.2002 г. до 30.04.2012 г., но до подаване на исковата молба обезщетение не е заплащано.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Ц. Т. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Излагат се доводи, че ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния поземлен имот на основание приключила процедура по възстановяване на собствеността на наследници на Р.Ж.Р..

Оспорва се решението, въз основа на което е реституиран процесният имот, тъй като не е надлежно индивидуализиран. Поддържа се, че по силата на ПМС № 76 с Удостоверение № 19/23.07.1978 г. на ГНС - Бургас на С. С. Т. било учредено право на ползване върху нива от 600 кв.м. в м. *** и след това на името на С. С. Т. е издадено второ Удостоверение № 19/06.02.1987 г. от Странджански РНС - Бургас за същото място, описано като нива от 0, 6 дка, кв. 4, парцел 39 в м., която се предоставя за земеделско ползване по ПМС № 11. Твърди се, че в предоставения на С. Т. имот за земеделско ползване през 1985 г. е извършен строеж на вилна сграда, изградена от панели и дървена конструкция. Сочи се, че със собствени средства и труд, заедно с ползвателите на съседните земеделски имоти, бил построен ел. пост, осигурено било ел. захранване, трасирани били улиците, извършено било водоснабдяване и рекултивиране на имота, предоставен на С. Т. и ползван от семейството му, който бил актуван заедно с останалите имоти на ползвателите като частна общинска собственост. Сочи се, че ответницата М. Т. и съпругът й С. Т. са подали до Община Бургас 2 молба да придобият собственост върху предоставената им земя за земеделско ползване.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. С. Д. и М. С. Т. са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявените искове и молят за отхвърлянето им. Поддържа се, че ищците не са собственици на процесния имот. Сочи се, че процесният имот не е част от възстановените такива на ищците, а служи като граница на имота, чиято собственост е възстановена. Излагат се доводи, че процедурата по възстановяване на собствеността на наследниците на Р.Р. от една страна е опорочена, а от друга не е успешно финализирана.

Твърди се, че на наследодателя на ответниците - техния баща С. С. Т., било предоставено по реда на ПМС № 76 на МС право на ползване върху земеделска земя - нива от 0.600 дка в землището на с. Б., съставляваща УПИ XV - 123 в кв. 7. Твърди се, че родителите на ответниците са извършили редица подобрения в имота - засадени са трайни насаждения, имотът бил електрифициран и водоснабден, до него са изградени пътища, построени са жилищна сграда за сезонно ползване и стопанска сграда, а за вилната сграда било издадено от Община Бургас удостоверение за търпимост. Поддържа се, че считано от предоставяне ползването на земята през 1978 г. родителите на ответниците са я владели непрекъснато, явно и необезпокоявано. След смъртта на наследодателя С. Т. през 2018 г., владението било продължено от децата му и тяхната майка – третата ответница М. Ц. Т., които и до настоящия момент полагат необходимите грижи за земята и извършените в нея подобрения, както и за засадените насаждения. Въз основа на изложеното се поддържа, че ответниците са собственици на основание давностно владение на процесния имот.

По делото е приета за съвместно разглеждане с първоначалните искове в настоящото производство евентуалната насрещна искова молба (уточнена) на М. Ц. Т. против М. Л. Д. и В. И. Н., за ОСЪЖДАНЕ на ответницата В. И. Н. да заплати на ищцата сумата от 9585, 32 лева и за ОСЪЖДАНЕ на ответника М. Л. Д. да заплати на ищцата сумата от 4792, 66 лева, които суми представляват съответна част от стойността на извършените в имота подобрения – трайни насаждения, изградени паянтова жилищна сграда, дървен навес, метален гараж, външна тоалетна, плочници и пътеки, поставена оградна мрежа, дворен водопровод и отточна шахта, електропреносна мрежа, уличен водопровод и съоръжения към него, изградени настилки на пътища, извършени от ищцата в качеството й на добросъвестен владелец. Твърди се, че подобренията са извършвани първоначално от М. и С. Т.и, а след смъртта на С. Т. на 14.02.2018 г. – и от К. Д. и С. Т., като добросъвестни владелци.

По делото е приета за съвместно разглеждане с първоначалните искове в настоящото производство евентуалната насрещна искова молба (уточнена) на К. С. Д. и М. С. Т. против М. Л. Д. и В. И. Н. за ОСЪЖДАНЕ на ответницата В. И. Н. да заплати на всеки от двамата ищци сумата от по 2396, 67 лева и за ОСЪЖДАНЕ на ответника М. Л. Д. да заплати на всеки от двамата ищци сумата от по 1198, 33 лева, които суми представляват съответна част от стойността на извършените в имота подобрения – трайни насаждения, изградени паянтова жилищна сграда, дървен навес, метален гараж, външна тоалетна, плочници и пътеки, поставена оградна мрежа, дворен водопровод и отточна шахта, електропреносна мрежа, уличен водопровод и съоръжения към него, изградени настилки на пътища, извършени от наследодателя на ищците и от ищците в качеството им на добросъвестни владелци. Твърди се, че подобренията са извършвани първоначално от М. и С. Т.и, а след смъртта на С. Т. на 14.02.2018 г. – и от К. Д. и С. Т., като добросъвестни владелци.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба на М. Ц. Т. от ответницата В. И. Н., която оспорва предявения евентуален иск за подобрения като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Поддържа се, че ищцата М. Т. не е лице с предоставено право на ползване по някой от предвидените по § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, поради което претендираните подобрения следва да бъдат уредени не по чл. 72 ЗС, а при хипотезата на чл. 59 ЗЗД, в който случай обаче претенцията е погасена по 3 давност. Направено и евентуално възражение, че претенцията е погасена по давност, тъй като правото на ползвателя да претендира обезщетяване, основано на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, чрез присъждане стойността на извършени от него подобрения в предоставената за ползване земя, възниква от момента, в който бъде отречено правото му на изкупуване на земята.

Оспорва се, че съществуването на твърдените подобрения, евентуално – трайното им прикрепване към имота. Отбелязва се, че претендираните подобрения за заплатени вноски за членство в сдружение за ел. и В и К доставки до имота и за прокарване на пътища нямат отношение към налични в имота подобрения и не подлежат на възстановяване. По отношение на постройките се отбелязва, че същите не следва да се считат за подобрения на имота, тъй като са незаконни, построени са без строителни книжа и за тях е налице издадена заповед за премахване, а представеното удостоверение за търпимост не променя тези изводи. По отношение на трайните насаждения се сочи, че са амортизирани и с изчерпан срок на плодоползване, което ги прави негодни за обичайна употреба и не следва да се считат за подобрения на имота. Оспорва се и размерът на претенцията с оглед притежавана от ответницата квота в съсобствеността.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба на М. Ц. Т. от ответника М. Л. Д., който оспорва предявения евентуален иск за подобрения като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Изложени са възражения, идентични с горепосочените оспорвания против евентуалната претенция на М. Ц. Т..

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба на К. С. Д. и М. С. Т. от ответницата В. И. Н., която оспорва предявените евентуални искове за подобрения като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Изложени са възражения, идентични с горепосочените оспорвания против евентуалната претенция на М.