Решение № 4013 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4013 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20241100506627 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба с вх.№ 027895/16.04.2024 г. на ЧСИ Н.М. от длъжника по изпълнението С. И. М. срещу постановление от 21.03.2024 г. за отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело №20158410406580

В жалбата се твърди, че по изпълнителното дело в период по –дълъг от две години не са извършвани изпълнителни действия, нито длъжникът е поискал извършването на такива, поради което и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а отказът на съдебния изпълнител не е мотивиран по никакъв начин.

Взискателят И Л. ЕООД не взема становище по жалбата.

Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна тъй като поддържа, че не е изтекъл срок, в който да не са извършвани действия или правени искания за такива в период по –дълъг от две години.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното дело е образувано на 12.05.2015 г. по молба на И Л.

1

ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден за събиране на парични вземания. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е овластил съдебния изпълнител по реда на чл.18 ЗЧСИ да избира способи за изпълнение.

Съгласно чл.433 ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, като чрез тълкуване, наложено от съдебната практика, се приема че и самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането, е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок.

Съгласно указанията по т.10 от ТР 2/2015 г. не всички действия, извършени от съдебният изпълнител са относими към прекъсване на давността, респективно срока по чл.433, ал.1, т.8 ТЗ, а само тези, които са част от конкретен изпълнителен способ и в този смисъл извършването на справки, изпращането на покана за доброволно изпълнение и призовки за принудително изпълнение до длъжника не представляват изпълнителни действия, освен в хипотезата, в които призовките са част от съдържанието на определен изпълнителен способ /аргумент от чл.449, ал.2 и чл.450, ал.2 ГПК по отношение насочването на изпълнението върху движими вещи и недвижими имоти/. Не представляват изпълнително действие и издаваните от съдебния изпълнител разпореждания за предприемане на конкретни изпълнителни действия, насочени към служители и/или изразяващи намерението му да предприеме такива без реално извършване на самите действия, представляващи изпълнение на конкретния способ.

По делото се установява, че след образуване на делото са наложени запори чрез изпращане и получаване на запорни съобщение от банки в периода 19.06.2015 г. - 22.06.2015 г., като самото разпореждане за изпращане на съобщенията макар и да представлява изпълнение на задължения на съдебния изпълнител, не представлява изпълнително действие.

Следващите изпълнителни действия се изразяват в насочването на изпълнението към движими вещи чрез изпращане на съобщение до длъжника за насрочени описи на 17.05.2016 г., 30.01.2017г, 13.03.2018 г., за което са изпратени съответни съобщения, които са върнати невръчени, поради ненамирането на длъжника.

На 26.04.2018 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия чрез налагане на възбрана и запор върху вземания по банкови сметки на длъжника.

Насрочени са описи на движими вещи на 29.06.2018 г., 12.06.2019 г. и 31.08.2021 г. като на длъжника са изпратени покани за насрочен опис.На 13.08.2021 г. е вписана възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот, като са насрочени и нови описи на движими вещи в същия имот за 27.07.2022 г., 26.03.2024 г.

При тези факти и на основание чл. 432, ал.1, т.3 ГПК съдът намира, че за 2 периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г. на основание чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, прието с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците е спрял да тече и двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като при съобразяване на извършените изпълнителни действия чрез насрочване на опис на движими вещи, подаденото от взискателя искане за извършване на изпълнителни действия и вписаната възбрана в нито един момент след образуване на делото този срок не е изтекъл и не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ с вх.№ 027895/16.04.2024 г. на ЧСИ Н.М. от длъжника по изпълнението С. И. М. срещу постановление от 21.03.2024 г. за отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело №20158410406580.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3