Определение № 480 от 17.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Бургас, 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500920 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.274, вр. чл.220 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, подадена чрез адв.Великова, против определение № 2225 от 14.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 8088/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без уважение молбата на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по чл.219, ал.1 ГПК за конституиране в производството на „ЛТК Груп“ ЕООД, ЕИК 147168721, като трето лице-помагач на негова страна.

В частната жалба се изразява несъгласие с атакуваното определение, като същото се счита за неправилно. Изложени са съображения, че в случая е налице правен интерес от участието на третото лице-помагач на страната на ответника, тъй като „ЛТК Груп“И ЕООД е собственик на Вила „Флоранс“ в гр.Несебър, както и е възложител на процесните СМР и е платил същите. В тази връзка се сочи, че третото лице като собственик на имота, възложител и платец на СМР има правен интерес от получаване на застрахователно обезщетение по щета № **********************, следователно и право на иск към застрахователя, като има правен интерес от установяване със сила на присъдено нещо, че застрахователят не дължи обезщетение на ищеца-наемател, който не се явява собственик на имота. Според жалбоподателя, собственикът на имота има пряк интерес от изхода на настоящото дело, като наличието на бъдещ регресен иск или друга правна последица от решението е напълно достатъчно за допустимост на встъпването. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да допусне конституирането на „ЛТК Груп“ ЕООД като трето лице-помагач на застрахователя.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Ал Ге Инвест“ ООД, с който се взема становище за неоснователност на частната жалба, като са изложени съображения и се моли за нейното отхвърляне.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, 1 данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 8088/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на искова молба на „Ал Ге Инвест“ ООД против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, с която се иска от съда да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от 13 077.12 лв., представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за застраховка „индустриален пожар“ по застрахователна полица № ***********, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 27.11.2024 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът владее и експлоатира хотел-вила „*******“, находящ се в гр.******, кв.“******“ № ** по силата на договор за наем от 21.01.2021 г., сключен с „ЛТК Груп“ ЕООД. Твърди се, че обектът е бил застрахован при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по застраховка „Индустриален пожар“ с полица 110123011000047, за срок от 12 месеца, считано от 21.03.2023 г., като в обхвата на застраховката се включвали и „дълготрайни материални активи“, в това число сгради, оборудване, инвентар и др. Изложени са твърдения, че на 31.08.2023 г. в резултат на проливен дъжд сградата се наводнила, за което застрахователят бил надлежно уведомен и на 08.09.2023 г. бил извършен оглед на обекта от служители на ответника, за което бил съставен протокол на увреденото имущество. По случая било заведена при ответника щета № ************, по която застрахователят изплатил на ищеца застрахователно обезщетение от 6193.98 лв., което не съответствало на необходимите за ремонта средства. В тази връзка се твърди, че за ремонт на увреденото имущество се наложило ищецът да заплати сумата от 19 271.10 лв., което значително превишавало изплатената от застрахователя сума, поради което се предявява настоящия иск за заплащане на сумата от 13 077.12 лв., представляваща дължимо и неизплатено от ответника застрахователно обезщетение.

С депозирания отговор ответникът е направил възражения срещу допустимостта и основателността на предявения иск, за което са изложени подробни съображения. С писмения отговор направено искане по чл.219, ал.1 ГПК за привличане на „ЛТК Груп“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ответния застраховател, като искането е обосновано с твърдения, че това дружество е собственик на застрахования обект, възложител и заплатил СМР и доколкото в процеса ще се установяват размер на щетата, възлагане и извършване на ремонта, както и неговото плащане, за ответника и за третото лице е налице правен интерес от привличането му като подпомагаща страна на застрахователя.

2

С обжалваното определение № 2225/14.04.2025 г. районният съд е приел, че искането по чл.219, ал.1 ГПК е неоснователно, тъй като липсва правен интерес от привличането на „ЛТК Груп“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ответника.

Прието е, че обстоятелството, че според ответното дружество това лице е правоимащо по застрахователния договор, не обуславя правен интерес от привличането му, тъй като няма как да бъдат реализирани последиците по чл.223, ал.2 ГПК, при все, че ответникът не заявява наличието на някакви регресни права спрямо това дружество, като ответната страна се стреми към отхвърляне на иска и този резултат няма как да се отрази на правното положение на третото лице, което би могло да заяви самостоятелен иск срещу ответника, ако намира, че има право да получи търсеното застрахователно обезщетение. По тези мотиви, районният съд е оставил без уважение искането на застрахователя за конституирането на „ЛТК Груп“ ЕООД като трето лицепомагач на негова страна.

Въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция за липса на предпоставките по чл.219, ал.1 ГПК, като намира обжалваното определение за правилно, а подадената против него частна жалба за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.219, ал.1 ГПК, привличане на трето лице е допустимо, ако това лице има право да встъпи, за да помага, а нормата на чл.218 ГПК сочи, че третото лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Следователно, правният интерес от привличане на трето лице-помагач се обуславя от правния интерес на привличаното лице да бъде постановено решение в полза на страната, на която ще помага за благоприятен изход по делото и от възможността на главната страна да предяви свои регресни права срещу третото лице при неблагоприятен изход от делото.

Интересът на третото лице трябва да е конкретен, което предполага твърдение относно това, по какви искове третото лице ще бъде ангажирано да отговаря спрямо лицето, което е поискало привличането му. Тези искове трябва да са обусловени от обстоятелства, които ще бъдат установени в процеса, в който се иска привличането, тъй като съгласно чл.223, ал.2 ГПК това, което съдът ще установи в мотивите на решението, ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла. В конкретния случай ответникът не е обосновал правния интерес от привличането на третото лице, липсват и твърдения какви регресни права ще има спрямо третото лице, чието привличане е поискал, за да може да го обвърже с установителната сила на мотивите. В молбата си за привличане на трето лице-помагач ответникът е изложили единствено твърдения, че „ЛТК Груп“ ЕООД е собственик на процесния обект, възложил и запратил СМР за извършения ремонт и в този смисъл счита, че третото лице има правен интерес да встъпи като помагач на негова страна. С оглед така изложените твърдения, както и обстоятелството, че застрахователната полица е сключена между ищеца и ответника, с ползващо се лице по полицата 3

„Прокредитбанк България“ АД, се налага извод, че в случая липсват каквито и да било материални правоотношения между ответника-частен жалбоподател и третото лице „ЛТК Груп“ ЕООД, както и че за ответника не са налице регресни притезания спрямо третото лице, по отношение на което спорното право по основния иск да е преюдициално. При това положение, настоящият съд намира, че в случая липсват регресни права за ответника, тъй като какъвто и да бъде изходът на делото, това не би повлияло на отношенията му с третото лице, чието привличане се иска. Ето защо, изводите на БРС в този смисъл са правилни, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни. В тази връзка, въззивната инстанция намира, че изложените в частната жалба доводи също не обосновават правен интерес от исканото привличане, тъй като представляват доводи по същество на спора с оглед установяване на твърденията в исковата молба, по които решаващият съдът следва да се произнесе с постановяването на крайния съдебен акт.

Предвид горните съображения, БОС намира, че ответникът не обоснова правен интерес за привличане в процеса на „ЛТК Груп“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна и не са налице предпоставките по чл.219, ал.1 ГПК, поради което частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно т.9 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2225 от 14.04.2025 г., постановено по гр.д.

№ 8088/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без уважение молбата на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, с правно основание чл.219, ал.1 ГПК за конституиране в производството на „ЛТК Груп“ ЕООД, ЕИК 147168721, като трето лице-помагач на негова страна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4