Решение № 94 от 17.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Разлог, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200664 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по повод депозирана жалба от „ККМ.“ООД, ЕИК*, с адрес: *, с управителите Е.Г.П. и К.Г.К., ч/з пълномощника адв.

Р.В.Х.-САК, против НП №*/03.06.2025 г. на Н-к о-л „ОД“-С., Д“ОД" в ГД„ФК", с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и на основание чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция от 1`000.00 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП. Сочи се, че АУАН №“ от 25.03.2025 г. и НП, не са надлежно връчени на нарушителя. Твърди се, че същите са връчени на К.Г.К., ЕГН*,в качеството му на Управител на „ККМ.“ООД., заявява че „ККМ.“ООД има двама управители - Е.Г.П. и К.Г.К., които считано от 05.10.2017 г. и към момента представляват дружеството само заедно. Сочи се, че по преписката не са налице док-ства другият управител на дружеството - Е.П., изобщо да е взел участие в Адм. производство, тъй като всички процесуални действия в производството и всички актове, са извършени/издадени с участието само на управителя К.К.. Твърди, че АУАН е съставен в нарушение на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН - в него не са посочени дата и място на извършване на нарушението. АНО обаче не е установил хар-ра и произхода на установената в повече фактическа наличност. В нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, АНО не е изпълнил задължението си да извърши изследване и да разбере дали тази сума е формирана в резултат на оборот от дейността на търговеца или е с друг произход. Излага доводи, че в НП - НО се е произнесъл че „не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, без да изложи абсолютно никакви мотиви за този свой извод, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че това обстоятелство само по себе си води до незаконосъобразност на НП. Излага доводи, че в конкретния случай е приложим чл.28 от ЗАНН, и следва да бъде разгледан от гледна точка на възможността за отправяне на предупреждение по чл.28 от ЗАНН, като подходяща мярка.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения му процесуален представител – адв. Р.В.Х.. Депозира писмена молба, с която изразява становище по хода на делото и моли НП да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище по хода на делото ч/з гл. юрк. Е.М., с което оспорва жалбата и моли НП 1 да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение, в случай, че същото е в размер над минимално предвидения. Претендира присъждане на разноски.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не ангажира представител и не взема становище по жалбата.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото док-ства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт. НП е връчено на един от представляващите дружеството на 27.11.2025 г., а жалбата е подадена по пощата на 09.12.2025 г. /видно от пощенското клеймо/, т.е. в законоустановения срок за обжалване, считано от датата на връчване на НП. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни док-ства се установява следната фактическа обстановка:

Адм. нак. производство е образувано със съставяне на АУАН, Серия * на 25.03.2025 г. от компетентно длъжностно лице – В.В.В., заемаща длъжността: „Инсп. по приходите в НАП при ЦУ, в присъствието на един свидетел - длъжностно лице от същата дирекция, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, против „ККМ.“ООД за това, че на 10.03.2025 г. в 12:00 ч. при извършена проверка на търг. обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - пицария, в *, и стопанисван от „ККМ.“ООД, с ЕИК*, е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП модел „ELTRADE AZ KL", per. №* в НАП от дата 19.08.2022 г., с ИН на ФУ ED293116 и ИН на ФП №*, съгласно междинен финансов отчет №*/10.03.2025 г. е от 420.10 лв. Фактическата наличност в касата на обекта е от 446,50 лв., съгласно опис на паричните средства, изготвен от М.Д.Б., в качеството и на сервитьор.

Установената промяна в касовата наличност е от 26.40 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на ФУ в момента на извършването и с точност до минута.

Установено е, че „ККМ.“ООД, с ЕИК*, не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ ч/з операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, с което е нарушил разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба №* от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане ч/з ФУ на продажбите в търг. обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби ч/з ел. магазин, издадена от МФ, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

АУАН е връчен и предявен на датата на неговото съставяне - 25.03.2025 г., с/у подпис на лицето К.Г.К., в качеството му управител представляващ дружеството, който е написал, че има възражения и ще ги подаде в писмен вид в законоустановения срок. В предоставения на дружеството срок, последното депозирало и своите писмени възражения с/у акта.

Санкционният орган разгледал възраженията на жалбоподателя с/у акта, но счел същите за неоснователни. На основание направените констатации в АУАН, компетентното длъжностно лице - Н-к о-л „ОД“-С., Д“ОД" в ГД„ФК", преценил, че същият е законосъобразен и обоснован, както и че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, и е издал процесното НП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и на основание чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, наложил на дружествотожалбоподател имуществена санкция от 1`000.00 лева.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни док-ства - показанията на свидетелите В.В.В. и И.Д.Ч., които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от длъжностни лица, излагащи личните си възприятия при изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни по делото за негова пряка 2 или косвена заинтересованост от изхода на делото, както и от приобщените по делото писмени док-ства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и е насочена с/у обжалваем адм. нак. акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от представената Заповед №* от 27.02.2024 г. на ИД на НАП.

АУАН е съставен в 3 месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Спазени са също и сроковете по издаване и на НП по арг. на чл.52, ал.1 от ЗАНН.

Настоящият съд. състав намира обаче, че в хода на адм. нак. производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на посоченото като нарушител лице. Съдът намира за основателно направеното възражение в жалбата, че АУАН и НП, не са надлежно връчени на нарушителя, с което е допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1, пр. 2 от ЗАНН. АУАН е връчен само на К.Г.К., ЕГН*, в качеството му на Управител на „ККМ.“ООД. От приложената към жалбата разпечатка от търг. регистър се установява, че „ККМ.“ООД има двама управители - Е.Г.П. и К.Г.К., които считано от 05.10.2017 г. и към момента на връчване на АУАН и НП представляват дружеството заедно, но не и поотделно.

Със съставянето на АУАН се повдига "адм. обвинение" с/у лицето, посочено като нарушител и се ангажира отговорността му за осъществен състав на адм. нарушение. Поради това и от момента на съставяне на акта за лицето, посочено, като нарушител, възниква признатото му от Конституцията на Р.Б. и законите на Р.Б. право на защита по обвинението, което кореспондира със задължението на актосъставителя да обезпечи възможността за ефективното и пълноценното му упражняване.

Трайната съд. практика приема, че когато АУАН е съставен с/у ЮЛ следва да бъде предявен на всички представляващи го ФЛ, ако е предвидено, че те го представляват пред трети лица заедно. След справка в търг. регистър се установява, че жалбоподателят е дружество с ограничена отговорност. Съгласно чл.141, ал.2 от ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя. При няколко управители, всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружествения договор предвижда друго.

В настоящия случай е предвидено, че дружеството се представлява от двамата управители заедно. Не е предвидено, всеки един от тях да може да представлява самостоятелно дружество, независимо от това за какво правно действие става въпрос. Актосъставителят би следвало да е запознат кои са управителите на посоченото дружество (още повече, че информацията за търг. дружества в ТР е публична и общодостъпна, като съобразно чл.23, ал.4 от ЗТР, ако е посочен ЕИК, съдът, държ. органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търг. регистър и представянето на актове, обявени в търг. регистър) и е следвало да изпълни задълженията си по чл.43 и 44 от ЗАНН, като връчи акта и на двамата управители на дружеството, доколкото за да е налице валидно правно действие от страна на дружеството е необходимо да е налице ясно изразена воля и от страна на двамата управители. В конкретния случай, като АУАН е съставен и връчен в присъствието само на единия управител, не може да се приеме, че е осигурено надлежното участие на търг. дружество в адм. нак. производство.

В ЗАНН са уредени правилата за предявяване и връчване на АУАН - лично при ФЛ или ч/з 3 законния представител при юридическите лица и отклонение от това правило може да се допусне само при изрично упълномощаване от лицето, сочено за нарушител, за извършването на тези процесуални действия и само при изрично такова упълномощаване може да се приеме, че това лице се е съгласило тези процесуални действия да бъде извършено в негово отсъствие, каквото в случая не е налице.

НО не е извършил надлежна проверка за законосъобразност на вече съставения АУАН по реда на чл.52, ал.2 от ЗАНН, и е издал процесното НП, без да върне АУАН на актосъставителя за надлежното му предявяване на нарушителя-ЮЛ, представлявано заедно от двама управители.

Допуснатите по-горе съществени по тежест процесуални нарушения на чл.40, ал.1 от ЗАНН, предвиждащ АУАН да се състави в присъствие на нарушителя, на чл.43, ал.1 от ЗАНН, предвиждащ предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със задължение да уведоми НО, когато промени адреса си, на чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, предвиждащи като задължителен реквизит на АУАН и НП всички данни за нарушителя, в случая ЮЛ, включително и от ФЛ, които го представляват, навеждат на несъмнен извод, че адм. нак. обвинение не е надлежно предявено на дружеството жалбоподател, още в най-ранната фаза на производството - съставяне, предявяване и връчване на АУАН, което е опорочило и издаденото НП, което от своя страна е попречило на санкционираното дружество да организира адекватно защитата си. Така допуснатите съществени процесуални нарушения съставляват формално основание за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество. Поради наличието на посочените по-горе формални предпоставки, съдът намира че обжалваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.