Решение № 8324 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8324 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Г.А при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110104049 по описа за 2023 годИ.

Производството е образувано по предявени от

„************************” ЕАД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на управление: г****************************, срещу Л.

Д.

В.,

ЕГН

**********, с адрес: гр.

София,

*********************************, искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 304,53 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес гр. София, **********************************, с аб.№ ************************* за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 30.09.2022 г. до изплащане на вземането; 43,68 лв., мораторна лихва за период от 15.02.2021 г. до 19.09.2022 г., 1,71 лв. дължима сума за дялово разпределение за периода от 8.2020 г. до 12.2020 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното заплащане на вземането и 0,31 лв. представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 19.09.2022 г.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил обратен иск срещу третите лица-помагачи Я. Р. Я. с ЕГН: ********** и И. М. Я. с ЕГН:

********** за осъждането им да заплатят солидарно сумата от 304,53 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес гр.

София,

**********************************, с аб.№

************************* за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 30.09.2022 г. до изплащане на вземането; 43,68 лв., мораторна лихва за период от 15.02.2021 г. до 19.09.2022 г., 1,71 лв. дължима сума за дялово разпределение за периода от 8.2020 г. до 1

12.2020 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното заплащане на вземането и 0,31 лв. представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 19.09.2022 г., при условие, че бъдат уважени предявените от главния ищец искове срещу него. Излага твърдения, че от 2017г. не е във владение на процесния недвижим имот, доколкото 5/6-ти ид.ч. от него били прехвърлени първо на Даниел Велев, който през 2019г. ги прехвърлил на Я. Р.

Я. и И. М. Я.. Посочва, че на 07.12.2020г. В. прехвърлил своята 1/3-та ид.ч. на Я. Р. И. М. Я.. С оглед изложеното се моли да в случай, че се уважи искът срещу него, то ответниците по обратния иска да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по обратния иск присъдената сума.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК третите лица-помагачи Я. Р. И. М. Я. не депозират отговор на искова молба.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „************************ не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот № 22, том VI, рег. № 12888, от 07.12.2020г. се установява че ответникът е бил собственик на 1/6-та ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.“Стефан Киров“ № 6, ет.1, ап.2, с аб.№ ************************* както и че се е разпоредил със същата в полза на Я. Р. Я. на 07.12.2020г.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*****************************“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице Б. В. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. За процесния период се посочва, е уредите за отчет на дялово разпределение и топла вода са отчитани дистанционно. Според главните отчети в процесния имот има 2 броя отоплителни тела. Пълният отопляме обем по проект, съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице е 263 куб.м. Установило е, че сумата за топлинна енергия, която абонатът дължи за процесния период е в размер на 1654,26 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в 2 претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.

Предвид норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците като собственици на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия, съобразно притежаваната от него идеална част от имота, поради което ответникът Л. В. следва да дължи до 07.12.2020 г. до когато е притежавал 1/6-та ид.ч. от процесния имот, заплащане на доставяната до имота топлинна енергия, съобразно притежаваната от него квота.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „*****************************” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за 3 отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза беше установено, че за процесния период доставена топлинна енергия на стойност 1654,26 лв., като не е установено ищецът да е начислявал топлинна енергия в нарушение на закона. Съответно ответникът Л. В. съобразно притежаваната от него 1/6-та ид.ч. следва да дължи сумата от 273,64 лв., до който размер се явява основателна претенцията на ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 304,53 лв. искът следва да се отхвърли.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период от 8.2020 г. до 12.2020 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 1.71 лв., поради което искът се явява изцяло основателен.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва 4 само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.

2., т.е. за реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от главница, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода 15.02.2021 г. до 19.09.2022г. – 44,25 лв., поради което искът следва да се уважи до пълно предявения размер от 43.68 лв.

По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.