Решение № 1356 от 21.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. Пловдив, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330119123 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът *** - гр. ***моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 11 289, 53 лева – главница, представляваща стойността на консумираната от ответника електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 28.08.2018 г. - 27.09.2018 г. по партида на ответника за обект на потребление с ИТН: *** - цех, находящ се в с. ***, *** обл., с клиентски номер ***, по фактура № ***г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 11.10.2018 г. до 30.11.2021 г. в размер на 3 512, 30 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Д. М. С. от с. ***, чрез особения си представител ***. В. К., оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в писмен отговор на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в приложеното гр. дело № *** г. по описа на ПРС – **гр. състав, заключението от 11.03.2022 г. на ***по ССЕ И.С. и показанията на разпитаната по делото свидетелка М. С.а – съпруга на ответника (като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът 1 кредитира показанията й като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства), ответникът действително е собственик на цех, находящ се в с. ***, *** обл., където е доставяна електрическа енергия от ищеца – но със сключен на 01.08.2018 г. в гр. *** Договор за наем, ответникът, в качеството му на наемодател, е предоставил на „*** – гр. ***, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване, посоченият имот, за срок от една година, считано от 01.08.2018 г., срещу месечен наем в размер на 700 лева с ДДС, като освен това партидата по посочения клиентски номер и ИТН е била прехвърлена със съгласието на ответника на дружествотонаемател.

Поради това, доколкото през процесният период ответникът е отдал имота си под наем, съдът намира, че задълженията към ищеца следва да отговора именно наемателят на този имот, а оттук – че за ответника липсва пасивна процесуална легитимация по предявените искове, което само по себе си е достатъчно основание исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Дори да се приеме, че ответникът следва да отговаря за задълженията на наемателя на имота му, както вече бе посочено, фактурата за задълженията за консумираната от ответника електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 28.08.2018 г. - 27.09.2018 г., е била издадена на 30.09.2018 г. и крайната дата за заплащане на сумите по нея е била 10.10.2018 г., а исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело, е била подадена на 01.12.2021 г. – тоест, след изтичане на приложимия в конкретния случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.В от ЗЗД по отношение на главницата, а предвид погасяване по давност на главницата – с оглед разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, погасени се явяват и акцесорните претенции на ищеца за присъждане на мораторна и законна лихви върху главницата – поради което съдът намира, че обективно съединените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива и на това основание.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер 1 400 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, против Д. М. СП., ЕГН **********, от с. ***. *** обл., , ул. „***, със съдебен адрес:***– *** ***, **. М.Ч., обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 11 289, 53 лева – главница, представляваща стойността на консумираната от ответника електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 28.08.2018 г. - 27.09.2018 г. по партида на ответника за обект на потребление с ИТН: *** - цех, находящ се в с. ***, *** обл., с клиентски номер ***, по фактура № ***г., заедно с мораторна лихва върху тази 2 сума за периода от 11.10.2018 г. до 30.11.2021 г. в размер на 3 512, 30 лева, заедно със законната лихва върху главницата, както и направените разноски за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА „***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.

М. СП., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 400 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3