Решение № 260045 от 12.03.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 260045 гр.Пловдив, 12.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА при секретаря Нели Кирилова и прокурора Албена Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 450 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 33/03.06.2020г., постановена по НОХД №

665/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият Б.С.Б. е признат за виновен в това, че на 16.09.2019г. в с.Р., област П., е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице - Р.Г.Г. и Л.Й.Л. ***, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини и същото е извършено предумишлено, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК вр. чл.57, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнението им е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 16.09.2019г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените доказателства.

Подсъдимият Б. е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 1 038,88 лв.

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Н.М., служебен защитник на подсъдимия, с оплакване за неправилност и несправедливост. Излагат се доводи, че наложеното наказание на неговия подзащитен е завишено. Прави се искане за изменение на присъдата, като се намали размерът на санкцията лишаване от свобода.

Съдебният акт на Окръжен съд гр.Пловдив се обжалва и от адв.В.И., повереник на частните обвинители Р.Г.Г. и Л.Й.Л., като несправедлив.

Намират, че определеното наказание на подсъдимия е занижено, като законосъобразно би било такова в размер на двадесет години.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбите са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение, а присъдата на първоинстанционния съд да се потвърди.

Частният обвинител Р.Г. не се яви и не упражни лично правото си на защита. Чрез повереника си излага съображения за несправедливост на наложеното наказание и, че не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК при неговата индивидуализация. Моли да се завиши неговият размер.

Алтернативно предлага обжалваният съдебен акт да се потвърди.

Частният обвинител Л.Л. пледира да се увеличи определената санкция лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия Б. поддържа жалбата с изложените в нея съображения и моли за снизхождение.

Подсъдимият Б. се присъединява към казаното от адвоката си, изразява съжаление за стореното и иска да се намали наказанието му.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБИТЕ са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б. ***. Той е българин, български гражданин, със средно образование.

Не е женен. Работи като охрана в ЗК „Р.“ с.Р..

От години живеел сам в наследена къща в горното село. Родителите му починали. Роднините му не контактували с него.

Първоначално работел като козар в селото, но животните намалели. Свидетелят К.К., трогнат от нерадостната му съдба и воден от желанието да му помогне, го поканил да започне работа в земеделската кооперация. През 2015г. подсъдимият постъпил като пазач в ЗК „Р.“ с.Р.. Според свидетеля К., председател на кооперацията към онзи момент и негов съселянин, подсъдимият Б. бил кротък и услужлив, но злоупотребявал с алкохол.

Жител *** и свидетелят Л.Л., който се занимавал със строително-ремонтни дейности. И той бил ерген. Двамата с подсъдимия били в добри взаимоотношения. При нужда последният помагал на частния обвинител в строителни дейности.

През 2016г. свидетелката Р.Г. се преместила да живее от гр.Г. в с.Р.. Закупената от нея къща била в съседство с тази на подсъдимия Б., който бил с 13 години по-млад от нея. Тя живеела сама, била трудно подвижна, пенсионер.

Дъщеря й К. помолила подсъдимия да помага на майка й в къщната работа. Той с готовност се отзовавал на молбата. Цепел дърва и вършел друга мъжка работа, хранел кучетата на съседката си при отсъствието й от селото. Получил от нея и ключ от катинара на входната врата на двора, за да храни животните, когато тя била на гости при дъщерите си. Частната обвинителка му се отблагодарявала, като готвела и понякога канела подсъдимия Б. да се хранят заедно. Двамата се разбирали добре. Подсъдимият често й помагал и материално - давал пари на заем, когато му поискат, носел й брашно и олио от кооперацията. За нея това били нормални междусъседски отношения. Първоначално за него също. Подсъдимият Б. започнал да се чувства емоционално обвързан и да очаква същото от свидетелката Г., макар тя да не му давала повод за подобни мисли.

Последната се познавала и общувала и със свидетеля Л.,*** селото. В последните седмици преди инкриминираното деяние двамата често били заедно. Частният обвинител притежавал автомобил и помагал на придвижващата се с бастун съседка да си купува продукти.

Подсъдимият не одобрявал това, че свидетелката

Г. все по-често търси услугите и компанията на свидетеля Л. и се дразнел от него. Чувствал се унизен и пренебрегнат. Започнал да я ревнува, а натрупващото се разочарование и озлобление удавял в алкохол. Постепенно изпитваните негативни емоции се увеличавали.

На 15.09.2019г. вечерта частната обвинителка се чула по телефона със свидетеля Л.. Двамата се разбрали на следващия ден той да я вземе от дома й, за да отидат с лекия му автомобил да пазаруват. Същата вечер подсъдимият Б. употребил голямо количество алкохол.

На 16.09.2019г. свидетелката Г. се събудила към 09,00 часа. Отишла до тоалетната. Забелязала, че там е паднала една патица. Извикала подсъдимия, за да я извади. Последният се отзовал. Докато той се занимавал с това, около 10,00 часа пред дома й пристигнал с колата си частният обвинител. Частната обвинителка казала на подсъдимия Б., че отива със свидетеля Л. да пазарува и го попитала дали ще си тръгва. Подсъдимият отговорил, че ще поостане малко. Двамата частни обвинители потеглили с автомобила. Натрупаният у подсъдимия Б. гняв ескалирал в желание да ги убие. Той се прибрал в дома си, където употребил още алкохол. След това взел предварително приготвен от него нов катинар и заключил входната врата на имота на свидетелката Г., за да не може тя да влезне. После отишъл в дома си, приготвил кухненския нож и зачакал частните обвинители да се върнат.

Междувременно те отишли до с.К., област

П.. Там купили строителни материали и ги закарали на клиент в с.Р. К.. После минали през хранителен магазин, от който свидетелката Г. напазарувала за седмицата. Към обяд двамата се върнали в с.Р.. Свидетелят Л. спрял автомобила до дома на съседката си, свалил две торби с покупки и ги оставил пред входната врата на двора. В този момент частната обвинителка установила, че не може да влезе в имота си, тъй като катинарът на вратата е сменен. Решила, че това е дело на подсъдимия, който напоследък се държал необяснимо грубо с нея. Споделила подозренията си с частния обвинител. Започнала да набира телефона на подсъдимия Б.. Последният не отговорил на обажданията.

Двамата частни обвинители предположили, че е пиян. Свидетелката Г. помолила свидетеля Л. да прескочи оградата и да намери в двора й резервния ключ за другата пътна врата, което той и сторил. Докато търсел ключа и се опитвал да отвори голямата порта, частната обвинителка видяла, че отвън, от ъгъла на къщата се задава подсъдимият. Попитала го „Къде ми е катинарът, на какво прилича това да не мога да вляза в собствената си къща“. Без да каже и дума, подсъдимият Б. хванал дясната й ръка, извадил носения от него метален кухненски нож с 13-сантиметрово острие и замахнал към главата й. Ударът попаднал в лявата част на лицето й, като ножът пробил бузата й. Свидетелката Г. изпитала силна болка и се разпищяла. Това накарало частният обвинител да предположи какво се случва навън. Окървавена и изплашена, свидетелката Г. се опитала да се отскубне, но подсъдимият я държал здраво и замахвал към нея. Един от ударите попаднал в гърба й, като острието на ножа навлязло в гръдната кухина и разрязало белия й дроб. Тя почувствала, че губи сили, изпуснала на земята ключовете и червения си мобилен телефон.

С треперещи ръце свидетелят Л. успял да отвори портата. Видял, че подсъдимият Б. държи нож, а частната обвинителка е цялата в кръв. В този момент подсъдимият изкрещял „Тебе те убих, сега ще довърша и тоя“ и се насочил с окървавения нож към свидетеля Л.. Последният побягнал по улицата, но тъй като бил с чехли, се спънал и паднал. Едната чехла и раираната му шапка паднали на земята. Частният обвинител станал. Побягвайки отново, се обърнал назад. Видял, че свидетелката

Г. е успяла да се добере до голямата порта и да се скрие зад нея. Подсъдимият Б. бил спрял на мястото, където паднали чехлата и шапката, взел ги и ги захвърлил към един изоставен двор. Свидетелят Л. се опитвал да се освободи от другата чехла, за да бяга бос. Точно до къщата на кмета на селото отново се спънал и паднал. Подсъдимият го настигнал. Частният обвинител се обърнал по гръб и видял, че подсъдимият Б. замахва с ножа към корема му. За да се защити, свидетелят Л. вдигнал десния си крак и ударът попаднал в него. Опитал се да вземе ножа, но не успял. Подсъдимият отново вдигнал ножа. Стискайки го здраво, замахнал към гръдния кош и корема на частния обвинител. Последният отново свил краката си, при което ударът попаднал в левия му крак. Подсъдимият Б. продължил да замахва с ножа. Следващите удари попаднали в десния крак на свидетеля Л.. С последни сили той успял да се извърти настрани и да хване ръката на подсъдимия така, че той също да падне на земята. При падането синята му шапка отхвръкнала от главата. И в това положение частният обвинител не могъл да му отнеме ножа.

Случайно в този момент в близост се появила свидетелката К.Б., която си тръгвала от гостуване в близка къща. За да привлече вниманието й, свидетелят Л., извикал „Помощ“, а след това й казал да звъни на полицията и за линейка, защото свидетелката Г. е много ранена и й изтича кръвта. Свидетелката Б. не смеела да приближи двамата мъже. Тя веднага звъннала на свидетеля А.С., с когото живеела на съпружески начала, на кмета на селото свидетеля Н. Ш., който тъкмо се прибирал, на телефон 112. След това отишла на близкото кръстовище, за да чака пристигането на линейка и полиция. В този момент видяла свидетеля Н.Н.. Говорейки на пресекулки, успяла да му съобщи, че „Б.“ /подсъдимия Б./ и „Л.“ /свидетеля Л./ се „изпоклали“. Свидетелят Н. се втурнал да ги разтървава. Забелязал, че краката на частния обвинител са целите в кръв, подсъдимият държи нож, насочен към корема му, а свидетелят Л. бил хванал китката на подсъдимия Б., опитвайки се да му попречи да го намушка. Като видял свидетеля Н., частният обвинител му извикал да вземе ножа, тъй като подсъдимият ще ги заколи. Свидетелят Н. се опитал да вземе ножа от подсъдимия Б., но не успял. В този момент се появил и свидетелят С.. И той се включил в борбата за отнемането на ножа от ръцете на подсъдимия.

Хванал същия и го повдигнал през раменете и така освободил от хватката му свидетеля Л.. След няколко опита свидетелят Н. успял да вземе ножа от подсъдимия Б..

Подал го на частния обвинител, който го пъхнал в пролука под вратата на дома на кмета, за да не може подсъдимият да го достигне. През това време свидетелката Г. успяла да се добере до стълб на улицата и да се облегне на него. Присъстващите я чули да казва „Закла ме, викайте линейка, кръвта ми изтича, умирам“.