Решение № 1867 от 23.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1867 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110208900 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. М. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. В. Б. от САК срещу Електронен фиш Серия К № 4484791 от 10.02.2021 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя, на основание чл.

189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, поради неспазване на материалноправните и процесуалноправните норми, както и несъответствие с целта на закона, при което се моли същият да бъде изцяло отменен. Излагат се съображения за отсъствие на задължителни реквизити от съдържанието на електронния фиш, нарушаване на законово регламентираната процедура по издаване на последния и неясноти относно авторството на извършеното нарушение и използваното за установяването му техническо средство. Жалбоподателят се 1 позовава на допуснати нарушения на нормативните изисквания за въвеждане в експлоатация на автоматизираните технически средства и реда на използването им. Акцентира и върху отсъствието на яснота относно мястото на извършване на нарушението. Претендира присъждането на разноски за оказаната адвокатска защита.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят А. И. М. с ЕГН ********** е правоспособен водач на МПС с категории В и АМ с издадено СУМПС № ***, валидно до 03.08.2027 г.

Към 10.02.2021 г. М. е собственик на лек автомобил марка „***” модел „***” с рег. № ***.

Срещу жалб.М., в качеството на собственик на горепосоченото моторно превозно средство, е издаден процесният Електронен фиш серия Серия К № 4484791 от 10.02.2021 г. на СДВР за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, за това, че на 10.02.2021 г., в 11:16 часа в гр. ***, по бул. „***“, до бензиностанция „***“, с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“, управлявала личния си лек автомобил марка „***” модел „***” с рег. № ***, като се движела със скорост от 71 км/ч.

(след приспаднат толеранс от 3 км/ч. в нейна полза), при ограничение на скоростта за населеното място от 50 км./ч. Скоростта на МПС била измерена с техническо средство /АТСС/ – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с идент. № 505.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 19.05.2024 г., видно от приложената по АНП справка от информационната система на МВР – АИС 2

– АНД, като жалбата срещу него е депозирана на 31.05.2024 г. пред СРС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - справка за собственост на МПС, копие от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за изменение и допълнение на заповедта за утвърждаване образец на електронен фиш на министъра на вътрешните работи, копие на протокол от метрологична проверка на АТСС, копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писмено уведомление от зам.-директора на СДВР по повод срока на валидност на одобрения тип средство за измерване, копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство, снимков материал на разположението на техническото средство за заснемане на нарушения, справка-разпечатка от АИС АНД – списък с намерени фишове, ежедневна форма на отчет, справка за нарушител/водач, протокол за извършено обучение за работа с АТСС, както и снимков материал от процесното нарушение.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което издаденият Електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е 3 извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба, електронният фиш следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане.

В конкретния случай съдът намира, че атакуваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити, както и че е спазена процедурата по неговото издаване, поради което наведените от жалбоподателя възражения в тази насока се явяват неоснователни. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на неяснота в посочването на мястото на извършване на нарушението, което се установява по безспорен начин не само от словесното съдържание на електронния фиш, но също и от приложените по делото писмени доказателства, както и от приобщения снимков материал.

Видно от приложения протокол за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на отчет в същите коректно са описани датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, използваното АТСС, датата на която същото е преминало метрологична проверка, имената на служителя, който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба не визира състав на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства. Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Цитираната норма, действаща към датата на извършване на нарушението, предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост за движение в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.

Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от 4

Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Съгласно т. 7 от същата разпоредба, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане.

В конкретния случай нарушението е било установено с преносима система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение по пътищата тип TFR1-M с идент. № 505. Техническото средство, с което е установено нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове за измерване под № 4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г. Видно от протокола за извършена проверка от 26.06.2020 г., същото е преминало успешно последваща проверка за съответствие на метрологичните си характеристики, следователно на основание чл. 30, ал. 5 от ЗИ отговаря на одобрения тип.

Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят административно е санкциониран. По делото бяха събрани безспорни доказателства за извършеното административно нарушение. Видно от съдържанието на електронния фиш, както и от приложения снимков материал, от установената скорост на МПС е приспаднат толеранс от 3 км/ч. в полза на водача. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл.

Наложеното наказание по вид и размер е определено така както е 5 разписано в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП към датата на извършване на нарушението. Доколкото размерът на глобата е строго фиксиран в закона, съдът не разполага с правомощия за нейното намаляване.

С оглед гореизложеното съдът намира, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4484791 от 10.02.2021 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя А. И. М. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

6

ОСЪЖДА жалбоподателя А. И. М. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата от 80 /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.