Решение № 3001 от 30.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3001 гр. Бургас, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20212120108574 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД (с настоящо наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД) против Н.

Х. Б. и П. Н. Б. иск за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца суми по Договор за банков кредит от ***** г., изменен и допълнен с Анекс № */*** г. и Анекс № */**** г. към него, а именно: 9 603,24 лв. - главница, от която 1 246,29 лв. – редовно падежирали главници през периода 25.12.2020 г. – 25.04.2021 г. вкл. и 8 356,95 лв. – предсрочно изискуема главница с дата на настъпване 10.05.2021 г., 312,80 лв. - редовна възнаградителна лихва, начислена за периода 25.11.2020 г. - 09.05.2021 г. вкл., 89,79 лв. – обезщетение за забава върху редовно падежирали главници, дължимо за периода 25.12.2020 г. - 09.05.2021 г. вкл., 171,78 лв. - обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница, дължимо за периода 10.05.2021 г. - 22.07.2021 г. вкл., 879,40 лв. – лихва по чл. 8, вр. чл. 1, б. „б“ от Анекс № */**** г., начислена за периода 25.01.2013 г. – 05.06.2013 г. вкл., както и законната лихва върху главницата за периода от 26.07.2021 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 1909/27.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5367/2021 г. по описа на БРС. Претендира се и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца направените от него разноски в настоящото и в заповедното производство. Твърди се, че на **** г. между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, Н. Х. Б. (кредитополучател) 1 и П. Н. Б. (солидарен длъжник) е бил сключен договор за банков кредит, с който на кредитополучателя е бил предоставен кредит в размер на 30 000 лв. за потребителски нужди, с краен срок на погасяване – 25.10.2021 г., като в чл. 4 на договора е уговорено възнаграждение за кредитора – редовна лихва в размер на 12 % годишно, а при забава в плащането на дължими суми по кредита е уговорено, че кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 12 пункта годишно. Твърди се също така, че договорът за кредит е изменен с Анекс № */*** г. и Анекс № */*** г., касаещи дължимите лихви, като е променен и крайният срок за погасяване на кредита - до 25.10.2023 г. Ищецът твърди, че ответниците са изпаднали в забава по отношение на изплащането на погасителните вноски, като не са платили 6 вноски, дължими през периода 25.11.2020 г. - 25.04.2021 г., с което са допуснали неизпълнение по смисъла на чл. 11.1 от Анекс № 2, поради което и на осн. чл. 12.2 от Анекс № 2 банката е обявила вземанията си за предсрочно изискуеми. На ответниците са били изпратени писма за обявяване на предсрочната изискуемост, които са получени от снаха им. Заявено е също така, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са постъпили частични плащания за погасяване на задължението, като на 23.07.2021 г. са платени 1 500 лв., а на 04.10.2021 г. са платени 15 лв. При условие на евентуалност, а именно ако установителният иск бъде отхвърлен изцяло или частично, поради липса на предсрочна изискуемост, е предявен иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми, дължими по горепосочения договор за банков кредит и два анекса към него: 9 109,41 лв. - главница, от която 2 564,19 лв. – редовно падежирали главници през периода 25.02.2021 г. – 25.11.2021 г. вкл. и 6 545,22 лв. - предсрочно изискуема главница на 02.12.2021 г., 492,63 лв. – просрочена редовна лихва за периода 25.01.2021 г. - 25.11.2021 г. вкл., 9,61 лв. – начислена редовна лихва върху усвоена и непогасена главница към 02.12.2021 г. за периода 25.11.2021 г. – 01.12.2021 г. вкл., 171,62 лв. – наказателна лихва обезщетение за забава върху редовно падежирали главница от 25.02.2021 г. - 01.12.2021 г. вкл., 1 257,56 лв. – изискуема лихва по чл. 8, вр. чл. 1, б. „б“ от Анекс № */***** г., начислена за периода 25.01.2013 г. – 05.06.2013 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че исковата молба има характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията на банката и служи като покана за изпълнение. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмени молби е заявено поддържане на иска, както и е направено възражение за прекомерност на платеното от ответниците адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава предвидения минимум. Ангажирани са доказателства.

Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД, а евентуално предявеният иск е с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответниците, в 2 който се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и да им бъдат присъдени направените разноски по делото. Ответниците признават сключването на процесния договор за банков кредит в размер на 30 000 лв., както и на двата анекса към него, но твърдят, че са платили всички дължими суми. Твърдят също така, че договорът за кредит съдържа нищожни клаузи, а именно тези, с които се уговаря изменението на лихвения процент, тъй като тези клаузи не са индивидуално уговорени, а по съществото си същите са неравноправни. Заявено е, че след сключването на договора банката е увеличавала едностранно лихвения процент въз основа на неравноправните клаузи в договора, с оглед на което е била увеличавана и месечната погасителна вноска, като погасителните вноски са били плащани в увеличения им размер. Поради това ответниците считат, че вследствие на незаконното увеличение на лихвения процент и увеличението на погасителните вноски през периода 25.10.2007 г. – 25.02.2010 г. са надплатили 734,29 лв. На следващо място в отговора се твърди, че анексите към договора за кредит са нищожни, тъй като същите се основават на неравноправни клаузи от първоначалния договор, поради което ответниците считат, че в отношенията между страните действа първоначалният договор за кредит - както относно размера на възнаградителната лихва, така и относно падежите на погасителните вноски. В отговора е заявено и възражение за нищожност на клаузите на договора за неустойки и наказателни лихви, поради тяхната прекомерност, както и поради противоречие с изискванията на ЗЗП. Оспорено е, че уведомленията за обявяване на предсрочна изискуемост са били получени от ответниците, като се твърди, че клаузата, предвиждаща фикцията за връчване е нищожна като неравноправна и тъй като не е била уговорена индивидуално. Заявено е също така, че не е било налице основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като дългът не би бил просрочен, ако банката не беше начислявала недължими суми. В отговора са изложени и твърдения относно друг договор за кредит между същите страни, които съдът намира за неотносими към спора по настоящото дело. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответниците, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5367/2021 г. по описа на РС-Бургас, по същото е издадена Заповед № 1909/27.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците Н. Х. Б. и П. Н. Б. да заплатят солидарно на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД сума в общ размер от 11 435,17 лв., дължима на основание Договор за банков кредит от ****** г., представляваща сбор от следните суми: 1 246,29 лв. – редовно падежирала главница за периода 25.12.2020 г. – 25.04.2021 г. вкл., 8 356,95 лв. – предсрочно изискуема главница, 312,80 лв. – редовна договорна лихва за периода 25.11.2020 г. – 09.05.2021 г. вкл., 89,79 лв. – обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница за периода 25.12.2020 г. – 09.05.2021 г. вкл., 171,78 лв. – обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата 3 главница за периода 10.05 – 22.07.2021 г. вкл., и 1 257,56 лв. – изискуема лихва по чл. 8 и чл.

1 от анекс от 06.06.2013 г. към договора за кредит за периода 25.01 – 05.06.2013 г. вкл., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от подаване на заявлението – 26.07.2021 г. до изплащането им, както и направените разноски по делото в общ размер от 278,70 лв. В законоустановения срок длъжниците са подали възражение, поради което с определение от 25.10.2021 г. съдът е указал на заявителя, че в 1-месечен срок може да предяви установителен иск относно вземанията си, в резултат на което и в указания срок е предявен настоящият иск.

По делото е представено копие на Договор за банков кредит от ***** г., сключен между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, Н. Х. Б. (кредитополучател) и П. Н. Б.

(съдлъжник при условията на солидарна отговорност), с който на кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер на 30 000 лв. за потребителски нужди, с краен срок на погасяване – 25.10.2021 г., съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.

Видно от погасителния план, дължимата по договора месечна погасителна вноска е била в размер на 360,05 лв.

В чл. 4 на договора е уговорено, че за ползвания кредит кредитополучателят ще заплаща на банката годишна лихва в размер на 12 %, представляваща СБР за лева (стойност на банковия ресурс, определен от банката) + 7,5 пункта надбавка годишно, а в чл. 4.2 е предвидено, че при промяна на пазарните условия банката може едностранно да промяна лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя, а след промяната на лихвата банката изготвя нов погасителен план, който се изпраща на кредитополучателя в 7-дневен срок от влизане в сила на променената лихва (чл. 4.3).

Съгласно чл. 4.5 на договора при забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 12 пункта годишно.

Видно от чл. 5.2 на договора, дължимите суми по кредита се издължават по банкова сметка, по която кредитополучателят/съдлъжникът са длъжни да осигуряват ежемесечно необходими средства на съответната падежна дата.

В чл. 9 на договора са дефинирани случаи на неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, а съгласно чл. 10.2 при настъпване на някой от тези случаи на неизпълнение банката има право да обяви за предсрочно и незабавно изискуеми всички усвоени и непогасени суми по договора, начислената лихва, евентуално наказателна лихва и дължимите комисиони. В чл. 10.3 е предвидено, че при настъпване на случай на неизпълнение по чл. 9 кредитът става незабавно изискуем и банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми, без да уведомява за това кредитополучателя/съдлъжника.

Съгласно чл. 11.7 на процесния договор, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от 4 кредитополучателя/съдлъжника, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с телеграма достигнат до адреса на кредитополучателя/съдлъжника, посочен в настоящия договор или в уведомление за промяна на адреса по чл. 6.2.

На 12.03.2010 г. страните са сключили Анекс № 1 към горепосочения договор за банков кредит, съгласно който към датата на подписването му са били налице просрочени вземания на банката в следните размери: 69,61 лв. – просрочена главница и 355,54 лв. – просрочена редовна лихва, както и 0,80 лв. - начислено от банката обезщетение за забава, като е уговорен и начинът на погасяването им. С анекс № 1 е променен и размерът на дължимата по договора възнаградителна лихва и същата е увеличена на 15,50 % годишно, като тази лихва се начислява от датата на подписване на анекса.