Решение № 335 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100510916 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20045799/04.07.2022г. по гр.д. № 19214 по описа за 2021г. н а Софийски районен съд, 87-ми състав „Българска етнографска кулинарна съкровищница”ООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на Потребителна кооперация „Н.” ЕИК ******* на основание на чл. 232, ал.2 вр. с чл. 236, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2304лв. ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи неплатени наемни вноски за периода от 01.01.2018г. до 30.12.2019г. по договор за наем от 01.01.2014г; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 858лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25056537/02.08.2022г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 01.08.2022г. от ответника по исковете - „Българска етнографска кулинарна съкровищница”ООД, ЕИК *******, в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че обектът не му бил предаден при сключването на договора, процесуалният представител на ищеца признал, че протокол за такова предаване не бил съставен, събраните доказателства установявали, че такова държане не му било предадено, поради което и установено било че не бил ползвал имота, съответно че не дължи плащане на 1 наям. Договорът за наем бил нищожен защото не уговарял съществен елемент от съдържанието му – наемната цена. Разминаването на цифровото и словесното изражение неправилно било прието от СРС, че не засяга валидността на договора. Голяма част от документите, съставени от ищеца касаели 3-то лице и не можели да докажат основателността на иска срещу него. Неправилно били кредитирани показанията на разпитания свидетел, те били вътрешно противоречиви и опровергани от останалите доказателства по делото, свидетелят бил заинтересован, защото дълги години работел за ищеца, а след 2016г. бил негов наемател. Неправилно СРС не се произнесъл по направеното възражение , че е извършено незаконосъобразно прихващане между внесената от него гаранция по договора и погасената по давност наемна вноска за декември 2017г. Договорът не предвиждал такава възможност а и за това прихващане не бил уведомен преди да получи препис от исковата молба и тогава своевременно възразил. Претендирал е разноски .

Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Въззиваемият- ищец Потребителна кооперация „Н.” ЕИК ******* е оспорил жалбата. Посочила е, че решението на СРС в обжалваната част било правилно. Приетият по делото договор за наем носел подписи за представители на страните, договорът сочел конкретен обект и наемна цена от 80лв. без ДДС месечно. Изписано с думи били по-голяма сума, както поголяма сума била посочена с думи и размер на гаранцията. Решението на УС обаче въз основа на което бил сключен договора за наем бил за 80лв. без ДДС. Представеният нотариален акт доказвал, че е собственик на имота.

Счетоводната експертиза установила че двете страни са осчетоводявали задължения по договора за наем от по 96лв. месечно, като непратени останали процесните суми. Разпитаният по делото свидетел установил, че ответникът ползвал имота през процесния период. Без значение за валидността на договора било дали е собственик на имота Договорът за наем можело да се сключи и устно, като плащане на наем и приемането му можело да докаже сключването му При изписването словесно на размер на месечен наем била допусната техническа грешка. Няколкократното изписване на сумата от 96лв. с думи доказвала, че това е волята на страните Предал бил имота за ползване на ответника. Договорът за наем сочел че с подписването му имотът е предаден, ответникът плащал наемни вноски, платил и гаранцията по договора, поради което и несъставянето на протокол за предаване не обосновавало извод, че държането не е предадено. Уговорения срок на договора бил 3 години, но ползването му от ответника продължило след този срок без противопоставяне на ищеца, плащал и наем, поради което и договорът бил продължен за неопределен срок Това се установявало и от показанията на разпитания по делото свидетел В отношенията между страните се била наложила съкратената редакция на наименованието на ответника – Б.”ООД, то било ползвано при издаването на фактурите, платежните документи на ответника. ЕИК на ответника във всички 2 документи бил посочван като този на ответника, което установявало че фактури и платежни документи са със страна ответника, а не друго дружество което е с име „Б.”ООД. Дори да се приемело, че решението на УС за сключване на договор с ответника не е взето, то тогава приложима била разпоредбата на чл. 301 от ТЗ , като действията на управителя по сключването на договора били потвърдени от УС. Ирелевантно било възражението срещу направеното прихващане между гаранцията и наема за декември 2017г., защото предмет на делото не била тази наемна вноска. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 260049/06.01.2021 по регистъра на РС-Карнобат, изпратена по подсъдност на Софийски районен съд , депозирана от Потребителна кооперация „Н.” ЕИК ******* срещу „Българска етнографска кулинарна съкровищница”ООД, ЕИК ******* с която е поискало от съда на основание на чл. 232, ал.2 вр. с чл. 236, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 2304лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.01.2021г., до изплащането й, представляващи неплатен наем за периода от 01.01.2018г. до 30.12.2019г. по договор за наем от 01.01.2014г. за обект, представляващ пивница в с. Аспарухово. Навело е твърдение че УС на ищеца взело решение за сключване на договора за наем и такъв бил сключен с ответника но 01.01.2014г. за срок от три години за пивницата в с. Аспарухово при месечен наем от по 96лв. с ДДС, ответникът продължил да ползва имота след изтичане на уговорения срок, ищецът не се противопоставил и така договорът се трансформирал в такъв за неопределен срок.. На 30.12.2019г. ответникът оставил ключовете за пивницата в магазин на ищеца, не потърсил председателя на кооперацията, не се извършило предаване на обета между страните, но ищецът приел, че договорът е прекратен считано от 31.12.2017г.

За периода декември 2017г. – декември 2019г. ответникът не бил платил наема по договора. Платената от ответника гаранция от 96лв. ищецът отнесъл за погасяване на месечната наемна вноска за декември 2017г. Така неплатени останали процесните наемни вноски. Във фактурите и платежните нареждания се сочело, че наем е 96лв. Без значение било дали е собственик на имота. Имотът бил предаден на ответника при подписването на договора за наем и това било посочено в договора. Претендирал е разноски.

Ответникът „Българска етнографска кулинарна съкровищница”ООД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че договорът бил нищожен поради невъзможен предмет, защото не поискал достатъчно ясно обект, за който се сключва договора, а и пивница в с. Аспарухово към момента на сключването на договора ищецът не притежавал. Договорът бил нищожен и поради липса на съгласие за наемната цена. Договорът сочел различни цени цифрово и словесно, което доказвало че съгласие за цена не е постигнато. Договорът бил сключен без представителна 3 власт за ищеца, не било доказано действително да е взето решение на УС на ищеца за сключването на договор за наем. Не било възникнало валидно наемно правоотношение, не му било предадено владението върху пивницата в с. Аспарухово, не я бил ползвал и затова не дължал плащане на наем.

Задълженията били погасени по давност. Ищецът нямал право да отнася платената гаранция за наем за декември 2017, защото той бил погасен по давност. От текста на договора не следвало че наемодателят има право да погасява задължения на наемателя с внесена гаранция, а и имало разминаване в посочването на размер на гаранцията в представения договор за наем.

Фактурите сочели наемател „Б.”, а това било име на друго лице. Решението на УС не сочело ясно взето решение за договор за наем за пивницата, а и тое по отношение на трето лице, бил антидатиран Претендирал е разноски.

По делото е приет договор за наем от 01.01.2014г., носещ подпис за представителите на страните по него, съгласно който ПК „Н.” представляван от председателя се е съгласило да предостави на „Българска етнографска кулинарна съкровищница” ООД, ЕИК ******* за временно и възмездно ползване за срок от три години собствен на кооперацията обект, представляващ пивница в с. Аспарухово за ползване като складово помещение и база за срок от три години, като те се предават в изправно състояние. Съгласно чл. 2 от договора месечният наем е в размер на сума, която без ДДС е изписана с цифри е посочена като 80лв. , а словесно е посочена като „сто и петдесет”. Съгласно чл. 5 от договора наемът от 96лв. се плаща ежемесечно до 25-то число на месеца в касата на кооперацията.

Съгласно чл. 7 от договора за предоставения му обект наемателят внася гаранция в размер на сума, която е изписана с цифри е посочена като 96лв. , а словесно е посочена като „сто и осемдесет”, която гаранция след изтичане на срока на договора се връща.

Приета е молба от 2013г. на Ж.А.А. като управител на Българска етнографска кулинарна съкровищница” ООД, ЕИК ******* с която е поискала от ПК”Н.” да му се предостави под наем пивницата в с. Аспарухово за срок от 3 години, която да ползва като служебно помощно помещение и складова база считано от 01.01.2014г.

По делото е приет Протокол № 4/28.10.2013г. констатации по оригинала на който е направена от СРС в о.с.з. от 16.02.2022г, като е установена идентичност между прието копие и оригинал, съгласно който на 28.10.2013г.

УК на ПК „Н.” по подадена от молба от Б.”ООД е дал съгласие помещението „бивша кръчма” в с. Аспарухово да се отдаде под наем на Б.”ЕООД, като то се ползва за склад при месечен наем от 80лв. без ДДС, а всички ремонти да са за сметка на наемателя. В протокола е посочено, че присъстват всички 7 члена на УС, като на последната страница са положени подписи за Б.Б., М.С., П.К., С. Г., С.К., Т.Ж.., Т.Д..

Приет е нотариален акт № 143/06.12.2017г. съставен от нотариус Н.С., рег.

№ 570 на Нот.К., съгласно който ПК „Н.” е признат за собственик на 4 основание на чл. 2, ал. 3 от ЗОС в редакция от 1996г. на масивна едноетажна търговска сграда със ЗП от 197 кв.м. съдържаща магазин за стоки с площ от 95кв.м.; пивница с площ от 102 кв.м. състояща се от търговска зала от 70 кв.м., кухненски бокс от 10 кв.м., склад от 22 кв.м. ведно с 503/690 ид.ч. от терена върху който е построена целият с площ от 690 кв.м., образуващ УПИ ІХ, кв. 9 по плана на с. Аспарухово, община Карнобат.

Приети са издадени от ищеца фактури с получател „Б.”ООД, ЕИК ******* в периода от

21.01.2014г. до 31.03.2016 г. за сумата от по 96лв. представляваща наем на ДМА, издавани ежемесечно, първата е с номер 3104, за март 2014г. е с № 3171.

Приет е приходни касови ордери от 23.01.2014г. и от 25.03.2014г, съгласно който на 23.01.2014г. ищецът е приел сумата от 96лв. от Б.”ООД като плащане по фактура № 3104/21.01.2014ги № 3171/2014г Приети са извлечения от касов апарат за извършени касови операции, съгласно които на каса на ПК”Н.” са плащани суми от по 96лв. с основание „вноска по д-р Б.”ООД „, в някои от тях е посочено името Ж.А. в периода от февруари 2014г. до ноември 2015г.

Приети са извлечения от касов апарат на ПК“Н.“ за извършени касови операции, съгласно които на каса на ПК „Н.” е платено на 25.06.2014г. 96лв. като депозит на Б.”ООД по договор.