Решение № 899 от 03.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Пловдив, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330115546 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД срещу Т.Д.Т.. Иска се от съда да признае за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи сумата от 1202,09 лв. главница, от които 1187,09 лв., представляваща застрахователно обезщетение, и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане, както и сумата 546,92 лв. лихва за забава върху главницата за периода 13.02.2019 – 10.07.2023 г. Претендират се и разноски. Твърди се, че ответникът имал сключена с ищеца застраховка „Гражданска отговорност“, че на 20.01.2019 г. ответникът като водач на влекач марка „Мерцедес“ с рег. № ***, при необезопасена маневра движение назад реализира ПТП с метална ограда и принадлежностите към нея, собственост на „Камаз Балкан“ ЕООД. За същото ПТП водачът отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта.

В следствие на ПТП настъпили имуществени щети, които били заплатени от ищеца, поради което същият счита, че е възникнало за него регресно право да претендира обезщетение, ведно с ликвидационни разноски спрямо ответника. Счита също, че длъжникът изпаднал в забава, поради което дължи законна лихва от датата на възстановяване на вредите, а имено 13.02.2019 г. – моли да се установи дължимостта и на вземането за обезщетение за забава.

В срок е подаден отговор на исковата молба от името на ответника, с който се поддържа становище за неоснователност на иска. Оспорва се дължимостта на претендираните суми, твърди се, че е налице разлика между твърденията и 1 констативния протокол за оглед на щета, поради което не може да се установи какви са точно материалните щети. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете.

Като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът намира следното от фактическа и от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав на иска по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ включва установяването на следните юридически факти: наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищеца, по отношение на процесното МПС, в срока на покритие на която настъпило процесното ПТП; плащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на повредената ограда, противоправно поведение на водача на застрахованото МПС, в причинна връзка с което са настъпили вреди по оградата, отказ на водача да му бъде извършена проверка за алкохол в кръвта, вина на водача, изразена в неполагане на дължимата грижа.

По иска по чл.86 ЗЗД следва да са настъпили следните юридически факти: изпадане в забава на ответника в посочения от ищеца начален момент.

Между страните са безспорни фактите за наличието на застрахователно правоотношение и плащането на застрахователното обезщетение. Установяват се още противоправното поведение на водача на процесното МПС – необезопасена маневра назад, причинените вреди – повреда на предпазната ограда на „Камаз Балкан“ ЕООД, както и отказът на водача да направи кръвна проба за алкохол. Тези факти се установяват въз основа на протокола за ПТП, който се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства, тъй като ПТП е посетено на място от органите на реда. Констатациите в протокола, освен това, са подписания от самия водач. Протоколът за ПТП се подкрепя от писмените доказателства по застрахователната преписка и от свидетелските показания относно конкретно причинените щети по оградата. Установява се и причинната връзка между противоправното поведение и вредите, въз основа на заключението на АТЕ, на което съдът дава вяра в тази част, като подкрепено от останалите доказателства по делото.

Неоснователни са доводите на особения представител, че между ПТП и идването на свидетеля е имало време, в което е можело някой друг да е причинил щетите по оградата. Още в самия протокол за ПТП е описано, че водачът е причинил щети по оградата. Няма никакви сведения по делото на същото място и в същия период от време да е реализирано друго ПТП. Освен това свидетелят е получил информация за инцидента не само непосредствено, а и от други лице, които са присъствали в момента на ПТП. То се е реализирано в срока на покритие на застраховката, което личи от описания период на покритие в полицата. Съдът не дава вяра на заключението на АТЕ по отношение стойността на вредите по оградата, тъй като крайните пресмятания на вещото лице са неправилни. Като се вземат предвид дадените отделно стойности за 2 материали и труд в таблицата в заключението на вещото лице се получава общ сбор 1187,09 лв., а не както вещото лице е посочило 1178,22 лв. В останалата част заключението съответства на доказателствената съвкупност. Съдът приема, че правилният сбор на цената на материали и труд за ремонта на повредената ограда, изхождайки от заключението на вещото лице, е 1187,09 лв. Вината на водача се предполага и не е оборена.

Въз основа на всичко изложено се прави извод за доказаност на основанието и размера на регресното вземане за платено застрахователно обезщетение.

По отношение на исканите ликвидационни разноски, съдът намира искът за неоснователен. За разлика от суброгационните права по имущественото застраховане, уредени в чл.410 КЗ, регресът по чл.500, ал.1 КЗ не включва обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение. Ищецът твърди, че претендираните ликвидационни разноски се отнасят до обработка на документи по ликвидационната преписка и извършване на застрахователно плащане. Касае се за разноски, които застрахователят извършва като част от застрахователната дейност, в изпълнение на застрахователния договор и които законът не е предвидил да подлежат на възстановяване от застрахования, дори в случаи, когато той дължи възстановяване на платеното застрахователно обезщетение. Ето защо в тази част искът подлежи на отхвърляне.

По иска за обезщетение за забава в плащането на регресното вземане и ликвидационните разноски, съдът намира следното.

Върху ликвидационните разноски не се дължи обезщетение за забава поради недължимост на самите разноски.

По обезщетението върху регресното задължение - законът не определя конкретен момент, в който застрахованият следва да плати регресното си задължение за платеното застрахователно обезщетение. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато задължението няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след поканата. Застрахователят е изпратил покана до длъжника, но тя не е получена. Ето защо ответникът не е изпаднал в забава преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Искът за обезщетение за забава преди тази дата се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора, разноските следва да се присъдят по съразмерност.

Ищецът е поискал присъждане на разноските. Същият е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение общо за исковото и заповедното производство в размер на 100 лв., респективно 250 лв.(200 лв. за исковото с оглед сложността на делото и 50 лв. за заповедното производство). Сторените са също разноски за особен представител в размер на 400 лв. От тези разноски в полза на ищеца следва да се присъдят 50 лв. за държавна такса, 125 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. за особен представител с оглед отхвърления иск по чл.86 ЗЗД и отхвърлената част 3 от иска по чл.500, ал.1, т.1 КЗ. Разноските за свидетел в размер на 40 лв. следва да се присъдят в цялост, тъй като се отнасят само до претенцията за платеното застрахователно обезщетение, която е изцяло уважена. Разноските за експертиза касаят само иска по чл.500, ал.1, т.1 КЗ както за регресното вземане, така и за ликвидационните разноски, поради което следва да се присъдят съразмерно на уважената сума от 1187,09 лв. и отхвърлената сума от 15 лв. Така, на присъждане подлежи сумата от 197,50 лв. за АТЕ.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, че Т. Д. Т., ЕГН:

**********, с адрес: ***, дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1, следната сума, за която е издадена ЗАПОВЕД № 5217/01.08.2023 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10124/2023 г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 1187,09 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, въз основа на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № *** със срок на валидност от 10.01.2019 г. до 09.01.2020 г., по която била застрахована отговорността на водача на влекач *** с рег. № ***, по повод ПТП, реализирало се на 20.01.2019г. в ***, когато при движение на заден ход, водачът на описаното МПС – Т. Т., поврежда метална ограда и принадлежностите към нея, собственост на „Камаз-Балкан" ЕООД, като отказва да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда - 11.07.2023 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 15 лева – ликвидационни разноски.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Т. Д. Т., ЕГН:

**********, дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК 200299615, сумата в размер на 546.92 лв. - обезщетение за забава върху общата стойност на регресното вземане (1187,09 лв.) и ликвидационните разноски (15 лв.), за периода от 13.02.2019 г. до 10.07.2023 г., за която сума е издадена ЗАПОВЕД № 5217/01.08.2023 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10124/2023 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН: **********, да плати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК

200299615, разноски общо за исковото и заповедното производство, както следва:

50 лв. за държавна такса, 125 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 200 лв. за особен 4 представител и 237,50 лв. за свидетел и експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5