Решение № 103 от 22.11.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Видин, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Л.Л.

Членове:

В.Д. С.

Н. Д. Н. при участието на секретаря Н. ЦВ. К. като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221300600198 по описа за 2022 година

С присъда № 8/11.07.2022г. по НЧХД № 98/2021г. по описа на Районен съд Белоградчик, подсъдимата Ц. И. Й. с ЕГН **********, е призната за ВИНОВНА в това, че на 02.04.2021г., в с. Боровица, обл.Видин, нанесла публично обида на Я. Г. Я. - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимата е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

На основание чл.304 от НПК, подсъдимата Ц. И. Й. е призната за невинна, за това че на 31.03.2021г. и на 15.04.2021г., в условията на продължавано престъпление, в с. Боровица, обл.Видин, е нанесла публично обида на Я. Г. Я. - престъпление по чл. 148, ал.1 от НК във вр. чл.146, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, като подсъдимата е оправдана за деянието, в тази част на повдигнатото обвинение с тъжбата.

Подсъдимата Ц. И. Й. е осъдена да заплати на Я. Г. Я. с ЕГН **********, на основание чл.45 от ЗЗД сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, нанесени с деянието, за което Й. е призната за виновна, като иска в останалата му част до пълния му размер от 7000 лева, е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимата Ц. И. Й. е осъдена да заплати по сметка на ВСС, на основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски от частния тъжител разноски в размер на 12 лева- такса за завеждане на делото и 750 лева за възнаграждение на адвокат.

Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимата Ц. И. Й.. В жалбата са направени оплаквания, че присъдата в осъдителната й част е необоснована и незаконосъобразна. Иска се присъдата, в посочената част, да бъде отменена и подсъдимата 1 да бъде призната за невинна за престъплението за което е осъдена, като гражданския иск бъде отхвърлен изцяло.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от НПК, намира, че присъдата в обжалваната част е неправилна.

БРС е допуснал в последователност две процесуални нарушения, като предходното е във връзка с последвалото и го задълбочава.

Първоинстанционния съд, разгледал делото, не е изпълнил задължението си да квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено още с разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, съобразно чл.252, ал.4 от НПК. По делата от частен характер фактическите параметри за произнасЯ.то на съда по повдигнатото с тъжбата обвинение се очертават с обстоятелствената и част.

Тъжбата трябва да отговаря на предвидените в чл. 81 от НПК предпоставки, едната от които е да съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да посочи, уточни или поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата. Това в случая не е сторено. Посочената в тъжбата квалификация не обвързва Съда и не го освобождава от задължението да направи правилна такава, съобразно посочените погоре критерии, което следва да стори още в началото на съдебния процес, респ. с разпореждането за насрочване на делото. Независимо, че квалификацията в тъжбата е по 146, ал.1 от НК, БРС е следвало да прецени дали това е правилната квалификация, като се има предвид описанието в тъжбата на инкриминираното поведение на подсъдимата. Видно от разпореждане №119/28.04.2022г. по първоинстанционното дело /л.88/, в него липсва правна квалификация на деянието, а още по малко е обсъдена и поправена квалификацията визирана в тъжбата. Това е съществено процесуално нарушение по чл.55, ал.1, предложение първо от НПК, тъй като нарушава правото на привлечения към наказателна отговорност да се запознае в пълнота с обвинението във фактически и правен аспект, което следва да му бъде гарантирано на всеки етап от процеса. БРС не е визирал правна квалификация на обвинението в тъжбата и след направени възражения от защитата в първото по делото с.з. на 26.05.2022г., свързани с неяснота относно обвинението. При това положение БРС е разгледал делото и след последното с.з. на 11.07.2022г. е постановил обжалваната присъда, като за пръв път в нея е квалифицирал деянието на подсъдимата, като я е осъдил по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК. Това е друго съществено процесуално нарушение, което задълбочава предходното. От една страна, защото правната квалификация на съда е направена за пръв път с крайния акт на първоинстанционния съд, а от другаподсъдимата е осъдена за по-тежко престъпление, респ. за квалифициран състав на обида, за разлика от чл. 146, ал.1 от НК, т.е. основния състав визиран в тъжбата, който не е коригиран от БРС. Това е недопустимо и е в разрез с правото на защита на подсъдимата.

Посочените процесуални нарушения са съществени, с оглед чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

Те са отстраними, но не могат да бъдат отстранени във въззивното производство.

2

С оглед горните съображения, присъдата на ВРС е неправилна в нейната осъдителна част и следва да бъде отменена. При това положение следва да бъде отменена присъдата и в нейната гражданска част /основателността на гражданския иск, с оглед чл.45 от ЗЗД, е в зависимост от преЦ.та на съставомерността на деянието на подсъдимия/ и в частта относно разноските /присъждането на разноските по чл.189, ал.3 и 4 от НПК и на държавната такса е свързан и е след решаване на въпроса за виновността на подсъдимата/.

Делото следва да бъде върнато на първата съдебна инстанция за ново разглеждане в отменената част, от друг състав.

На основание чл. 304 от НПК, БРС е признал за невинна подсъдимата Ц. И. Й. по повдигнатото ѝ обвинение в останалата м у част, респ. за това че на 31.03.2021г. и на 15.04.2021г., в условията на продължавано престъпление, в с. Боровица, обл.Видин, е нанесла публично обида на Я. Г. Я. - престъпление по чл. 148, ал.1 от НК във вр. чл.146, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, като подсъдимата е оправдана за деянието, в тази част на повдигнатото обвинение с тъжбата. Оправдателната присъда обхваща случаите на посочените дати, описани в тъжбата във фактически аспект.

По същество ВОС е съгласен със съображенията на БРС, които касаят липса на съставомерност от обективна страна, а освен това е необходимо да се има предвид следното:

Делото е образувано само по жалба на подсъдимата, срещу присъдата на РС, единствено в осъдителната част. При това положение и доколкото оправдателната присъда е реализация на правото на защита на подсъдимата в пълнота, и тъй като липсва съответна жалбата от тъжителя срещу присъдата в тази и част, и съобразно чл.335, ал.4 и 336, ал.2 от НПК, ВОС няма друга алтернатива, освен да потвърди присъдата в нейната оправдателна част.

Предвид горното и на основание чл.335, ал.2 и чл.338 от НПК, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 8/11.07.2022г. по НЧХД № 98/2021г. по описа на Районен съд Белоградчик, В ОСЪДИТЕЛНАТА Й ЧАСТ, в която: подсъдимата Ц. И. Й. с ЕГН **********, е призната за ВИНОВНА в това, че на 02.04.2021г., в с. Боровица, обл.Видин, нанесла публично обида на Я. Г. Я. - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимата е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева; подсъдимата Ц. И. Й. е осъдена да заплати на Я. Г. Я. с ЕГН **********, на основание чл.45 от ЗЗД сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, нанесени с деянието, за което Й. е призната за виновна, като иска в останалата му част до пълния му размер от 7000 лева, е отхвърлен като неоснователен; подсъдимата Ц. И.

Й. е осъдена да заплати по сметка на ВСС, на основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски от частния тъжител разноски в размер на 12 лева- такса за завеждане на делото и 750 лева за възнаграждение на адвокат.

ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на Районен съд Белоградчик, в отменената част, за отстраняване на посоченото процесуално нарушение.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата /оправдателната/ ѝ част.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4