Определение № 21985 от 15.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21985 гр. София, 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110150518 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадено е искане от ответника, съдържащо се в частна жалба от 5.05.2026 г., за изменение на постановеното по делото определение № 14959 от 20.04.2026 г. в частта за разноските.

Подаден е отговор на искането по чл. 248 ГПК от ищеца извън указания му срок, с който искането е оспорено като неоснователно.

По направеното искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е редовна и допустима, но по същество неоснователна.

С определението за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на исковете, съдът е присъдил разноски в полза на ищеца, като е съобразил, че оттеглянето на исковете е направено с оглед извършено от ответника плащане на претендираните суми след подаване на исковата молба.

В искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, обективирано в документ, озаглавен „частна жалба“, са изложени съображения, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за превоз, както и че ответникът е задържал заплащането на сумата до изтичане на срока, в който трети лица могат да претендират вреди във връзка с договора за превоз. Твърди, че не бил отрекъл наличието на задължение към ищеца, което да е мотив за образуване на делото. Счита, че доколкото ищецът е оттеглил иска си, разноските следва да останат в негова тежест. Оспорва и размера на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съдът намира искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за допустимо, но неоснователно.

С определение № 388 от 11.07.2017 г. по ч. т. д. № 831/2017 г. на ВКС, II т.о., и цитираната в него трайна съдебна практика на ВКС, се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при 1 прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните.

В случая ответникът е дал повод за завеждане на делото – същият не отрича, че дължи процесните и заплатени от него след подаване на исковата молба суми. Доколкото те са заплатени именно след образуване на делото и след подаване на исковата молба, като ищецът е завел делото с оглед изпадане на ответника в забава за заплащане на задължението, съдът намира, че на ищеца се дължат направените по делото разноски, въпреки оттеглянето на исковете – причина за оттеглянето е направеното от ответника плащане след образуване на делото.

Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, е неоснователно – действително спорът не се отличава с висока фактическа и правна сложност, но и претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не е на висока стойност, а в размер, който е установен като минимален по този вид дела.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, обективирано в частна жалба вх. № 142568 от 5.05.2026 г., подадена от „Гив Спед“ ООД за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 14959 от 20.04.2026 г. по гр.д. № 50518/2025 г. на Софийски районен съд, 56 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на глава ХХI от Гражданския процесуален кодекс в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2