Решение № 992 от 30.05.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 917/2023
- Вид
- Решение № 992
- Подписан
- 30.05.2023
- В сила
- 30.01.2024
- Състав
- ЛЮБОМИРА КИРИЛОВА НЕСТОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал.4, т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 992
30.05.2023 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, трети състав, в публично заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г. като разгледа докладваното АД № 917 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Ц.А.“ ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес: ***, представлявано от К.Д.А., депозирана чрез адвокат Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №ФК-65-0115143/08.02.2023г., издадена от Д.Р.-Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-73/02.03.2023 г. на Директор на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП.
Претендира се отмяна на оспорената
Заповед за налагане на принудителна административна мярка. Жалбоподателят възразява срещу констатациите в заповедта, като счита същите за неоснователни и недоказани. Изтъква, че не е издадено наказателно постановление, а този факт лишава дружеството от възможността, предоставена му от чл. 187, ал.4 от ЗДДС. Излага още подробни съображения относно незаконосъобразността на оспорената заповед. В съдебно заседание адвокат Т. претендира разноски. Представя и подробни писмени бележки.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К., поддържа писменото становище, че следва да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира разноски по представения списък на разноските.
Административен съд Пловдив намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, потвърдена с Решение на Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния преклузивен срок.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна административна мярка – запечатване на обект, която съгласно изричната разпоредба на чл.186, ал.4 от ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Така изложеното налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
От представената административна преписка се установява, че на 02.02.2023 г. е извършена проверка с начален час в 11:00 ч. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни стоки, находящ се в ***, стопанисван от „Ц.А." ЕООД, ЕИК *********. Проверяващите са констатирали, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н -18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата Наредба.
Проверката е извършена чрез контролна покупка на 1бр. газирана вода /1.5 л./ на стойност 1,30 лв., заплатени в брой на И.Б.А./продавач-консултант/, от Л.Н.П./проверяващ/, преди легитимация, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „ELTRADE A3 KL" с ИН на ФУ ED344448 и ИН на ФП 44344448, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Нарушението се доказва и от приложения по преписката КЛЕН от 02.02.2023г. Извършеното нарушение се доказва и от установените в повече средства в касата в размер на 36.08лв.
Съставен е протокол за извършена проверка сер. АА № 0115143/02.02.2023 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съставен от Л.И.К., на длъжност инспектор по приходите в дирекция "Оперативни дейности" - Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол" при Централно управление на НАП.
Протоколът е подписан от проверяващите и от Ц.А.-продавач консултант и от управителя К.А..Няма възражения.
По време на проверката, И.А.- магазинер консултант в обекта е попълнила опис на паричните средства към ПИП (лист 31 по делото), където същата е дала обяснения, че разликата между фактическата наличност на парични средства и разчетената касова наличност от ФУ се дължи на това, че е продадена стока без издадена касова бележка.
Прието е от проверяващите, че извършеното нарушение води до неотразяване на приходи.
В административната преписка, представена по настоящото дело е наличен и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице; декларация от лице, работещо на трудово правоотношение; фискални бонове; дневен отчет; съкратен отчет на фискална памет.
За установеното нарушение е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ на „Ц.А.“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от К.Д.А., а именно запечатване на търговски обект запечатване на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в ***, стопанисван от „Ц.А." ЕООД с ЕИК на ЮЛ ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет дни/ на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон.
Заповедта е обжалвана пред
Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, който със свое Решение № ГДФК - 73 от 02.03.2023г. я потвърждава.
В заповедта за налагане на ПАМ са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект-/обектът се намира на главен път в гр.
Брезово/; значителната големина на обекта, с обща площ около 150 кв.м.; видът на обекта, в който се предлагат разнообразни стоки и продукти:месни продукти, цигари, зеленчуци, плодове, млечни изделия, алкохолни и безалкохолни напитки, почистващи препарати и др. с възможност за реализиране на значителни обороти, предвид търсенето на предлаганите стоки и обстоятелството, че работното време е от 07:00 часа до 19:00 часа от понеделник до петък и от 09:00 часа до 17:00 часа в неделя.
При справка по ЕИК на дружеството в ИС на НАП, ПП Регистър „АНП", е установено, че за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е издадено Наказателно постановление № 473294-F500363/28.10.2019 г., влязло в сила на 20.11.2019 г.
В мотивите органът е приел, че извършеното нарушение показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство
Определил е и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането на ПАМ, а именно да се гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.
Прието е, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози.
В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципът за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.
При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
Оспорената заповед съдържа както фактическите основания, изложени и в Протокола за извършена проверка, така и правните основания с посочване и описание на нарушението-дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, като е нарушен състава на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Оспорената заповед съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителната административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. При определяне на срока не се констатира нарушаване на принципа за съразмерност, установен с чл.6, ал.2 АПК. При проверката е установено нарушение на данъчното законодателство, установена е положителна касова разлика в размер на 36.08 лв. между фактическата наличност на паричните средства в касата и разчетената касова наличност към момента на проверката от наличното в обекта фискално устройство модел ELTRADE A3 KL" с ИН на ФУ ED344448 и ИН на ФП 44344448.
Съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, като при тази преценка е съобразил и големината на търговския обект, неговото местонахождение, характера на дейността, разнообразен асортимент на предлаганите стоки, посещаемост, възможност за реализиране на значителни обороти, предвид търсенето на предлаганите стоки и работното време от 07:00 часа до 19:00 часа от понеделник до петък и от 09:00 часа до 17:00 часа в неделя.
Срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска. Т. е. в оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната административна мярка.
Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.