Решение № 19 от 24.01.2025, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Разлог, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20211240101490 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по депозираната от Ш.А.В., ИМ с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с която се твърди, че същият е собственик на основание давностно владение от 1999 г. до настоящия момент на реална част с площ от 1780 кв. м. от ПИ с идентификатор №*** по КК на с.Б.К., стар №033041, която ползвал, владял, облагородявал и засадил с многогодишни растения, както и че никой не му е оспорвал владението и ползването на имота. Понастоящем процесният имот е възстановен от ОСЗ-Я. с решение №*/31.08.1999 г. на н-ци на М.М.Д., които оспорват правото му на собственост.

Наведени са твърдения, че неправилно е възстановено правото на собственост на н-ците на М.М.Д. в/у недвижимия имот, досежно спорната реална част.

С депозирания по делото писмен отговор ответниците са оспорват допустимостта и основателността на иска. Не оспорват, че с решение №*/31.08.1999 г. на н-ци на М.М.Д. е възстановено правото на собственост в/у ПИ с идентификатор №***, но оспорват, че ищецът е собственик на реална част от него по изложените в ИМ фактически твърдения.

В подкрепа на оспорванията си навеждат твърдения, че са н-ци на М.М.Д., б. ж. на с.Б.К., който преди образуването на ТКЗС бил собственик на земеделски имот - Ливада в м. „К.“, землището на с.Б.к., с площ от 3.293 дка., че описаната ливада е заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ пред ОСЗ-Я. и със свое решение същата е признала и възстановила правото на собственост, че след възстановяването на имота ползват съвместно същия, както и че са го отдавали под наем на ищеца Ш.В., а впоследствие на сина му докато през м.10.2021 г. са констатирали поставена ограда на част от имота, която се ползва от него.

В срока по чл.131 от ГПК, част от ответниците предявяват насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който искат от съда да признае за установено по отношение на Ш.А.В., че в качеството си на н-ци на М.М.Д. са собственици на 3/4 ид. ч. от ПИ с идентификатор №*** по КК на с.Б.К., одобрена със Заповед №*/15.10.2019 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 3293.00 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; категория на земята: 10, при съседи: ПИ с идентификатор №***, поземлен имот с идентификатор №03561.3 7.316, поземлен имот с идентификатор №***, поземлен имот с идентификатор №*** 2, ПИ с идентификатор №***, ПИ с идентификатор №***, както и да им бъде предадено владението на 3/4 ид. ч от имота. Позовават се на придобивно основание – наследствено правоприемство от М.М.Д. и успешно приключила реституция с решение 1

№*/31.08.1999 г. на ПК-Я..

Ответникът по насрещния иск депозира писмен онеговите н-ци като отговор, с който оспорва основателността на депозирания ревандикационен иск по съображения, че реституционното решение е нищожно и материално незаконосъобразно, като прави искане за косвен съд. контрол на същото. Искът е оспорен и по съображения, че ако реституционното производство е приключило с валиден акт, с който е възстановено правото на собственост, то това право на собственост е изгубено, поради придобиването му по давност от ответника по насрещния иск.

В хода на производството, ответникът А.М.Д., с ЕГН*, от * е п. и съдът е конституирал като ответници неговите н-ци, а именно - Ф.М.Д., ЕГН*, от с.Б.к., о.Я.; Х.А.С., ЕГН*, от с.Р., о.В., А.А.Д., ЕГН*, от с.П.К., о.С., о.П., у.„Р.“№1, М.А.Д., ЕГН*, от с.Б.к., о.Я.

Съдът след преценка на събраните в производството писмените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Ответниците са н-ци по закон на М.М.Д., б.ж. на с.Б.К.

От представената и приета реституционна преписка е видно, че с Решение №*/24.09.1993 г. на н-ците на М.М.Д. са признати 9 броя имота, сред които няма признато право на собственост на имот в м. „К.“. Във пункт втори от същото решение е отказано да се възстанови правото на собственост на ливада в същата местност. Решението е посочено, че е влязло в сила на 25.10.1993 г.

На основание това Решение /посочено в титулната му част/ е постановено и окончателното реституционно решение №* от 31.08.1999 г. на ПК-Я., с което са възстановени 15 бр. имоти на н-ци на М.М.Д., сред които и Ливада в м. „К.“, землището на с.Б.к., с площ от 3.293 дка.

Същото решение е без положени подписи на членовете на комисията, която го е постановила.

От изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че процесната и претендирана от ищеца реална част попада в/у ПИ с идентификатор №***, възстановен на н-ците на М.М.Д., както и точното местоположение и граници на реалната част, като ВЛ представя комбинирана скица, на която е нанесен имота – защрихован в синьо. От изслушване на ВЛ в СЗ се установява, че целият масив е грешно нанесен и възстановен и има много грешки, че имотът, от който се претендира реална част, е заснет даже и с пътя в горния северен ъгъл.

Реалната част от имота се ползва, но без пътя. ВЛ установява, че при огледа на място е констатирала, че имотът е засаден с растения – арония, на възраст 8-10 г., както и че на място са налице материализирани граници и една ограда, която изградена от колове и опънати телове, има си материализирана граница, за да се отличи тази реална част.

По делото са събрани гласни доказателства от страна на ищеца. Въпреки допуснатите гласни доказателства на ответниците и многократното им даване на възможност и отлагане на делото, такива ня бяха доведени, респ. разпитани.

От показанията на свидетеля С.М.К. се установява, че ищецът Ш.В. има имот в с.Б.К. в м.

„К.“ около 2 декара. М. „К.“ е местност в с.Б.К. Свидетелят е съсед на този имот. В показанията си индивидуализира съседите на имота на ищеца - от една страна път, от пътя отдясно С.К., в дъното - имота на свидетеля К. и отляво - оградата на училището и ДГ на с.Б.К. Според този свидетел Ш. има имота по наследство от дядо му и баща му и го ползва от 1990-те години, като не е чул да има проблеми с имота и някой да е предявявал претенции за него. Свидетелят К. заявява, че имотът се ползва само от Ш. за ливада, добива сено и за отглеждане на арония. Твърди, че не е виждал никой друг освен Ш. да коси ливадата или да събира плодове от имота. От показанията на свидетеля се установява, че имотът е ограден от Ш. и е ползван като собствен и няма информация Ш. да е заплащал наем на А., тъй като това е негов собствен имот.

От показанията на свидетеля Д.Б.У. се установява, че ищецът Ш.В. има имот в м. „К.“, около 2 декара, като съседи са му С.К., ответниците, училището и от другата страна е банцига на С.К. Имотът се обработва от Ш.В. от около 1999 г. и от тогава друг не е виждала 2 да го обработва, включително и някой от н-ците на М.Д.. Според свидетелката имотът е обработван като ливада, а от около 10 г. е засаден с арония и е ограден с ограда. Според свидетелката други лица не са имали претенции за имота до 2021 г. и не й е известно Ш. да е заплащал наем за него.

От показанията на свидетеля Д.А.К. се установява, че ищецът има имот в м. „К.“ около 2 декара, като съседи на този имот са М.Д. и С., а от другата страна има път и училището.

Имотът се използва като ливада и има насадени храсти арония лично от Ш., който го ползва и поддържа като собствен от 1991 г. Не е виждал н-ци на М.Д. да ползват имота, не е чувал Ш. да е плащал наем, тъй като това е негов имот. Спор за имота е възникнал през 2022 г., като и към момента имота се ползва от Ш..

Ответникът по първоначалния иск не ангажира писмени или гласни доказателства за установяване на твърденията си, че имотът се е ползвал от н-ците на М.Д. или че е отдаван под наем на ищеца Ш.В., който го е ползвал с тяхното знание и съгласие.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въз основа на твърденията изложени в обстоятелствената част на ИМ и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявения от ищеца положителен установителен иск като такъв с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС, а на насрещния иск - чл.108 от ЗС. Такава е квалификацията на иска на ищеца и в изложения в хода на съд. дирене по реда на чл.146, ал.1 от ГПК, доклад по делото, неоспорен от страните по делото.

С изготвения по делото доклад по чл.140 от ГПК, съдът разпредели доказателствената тежест м/у страните, както следва: ищецът следва да докаже съществуването в негова полза на правото на собственост в/у процесния недвижим имот в твърдения обем, придобито въз основа на посочения придобивен способ - давност, начало и срок на давността; ответниците следва да докажат – съществуването на право на собственост в/у процесния недвижим имот в патримониума им, придобито въз основа на посочения придобивен способ – наследствено правоприемство и реституция, както и доказателствената тежест по насрещния иск както следва: ищците са собственици въз основа на наследствено правоприемство и реституция; неоснователното владение в/у процесния недвижим имот от страна на ответника. В подкрепа на посочените твърдения от страна на ищците са направени и съответните доказателствени искания, а ответникът по насрещния иск следва да докаже, че владее имота на правно основание, годно да го направи собственик.

Правото на собственост може да бъде придобито ч/з правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл.77 от ЗС. Съгласно чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност в/у недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

В настоящия случай от събраните по делото непротиворечиви гласни доказателства се установи и доказа по безспорен и несъмнен начин, че ищецът е собственик на процесната реална част на наведеното от него придобивно основание – давностно владение, продължило над 25 години. Дори да се приеме, че имотът е законосъобразно възстановен на н-ците на М.Д. с представеното по делото решение на ПК, то правото на собственост в/у спорната реална част е придобито от Ш.В. на основание осъществяваното от него давностно владение.

Установи се, че процесната част от имота е владяна непрекъснато от ищеца още преди възстановяването на имота от ПК. До възстановяването на имота, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, давност не тече по отношение на бившите собственици, поради което придобивната давност е започнала да тече от възстановяването на имота през 1999 г. и към 2009 г. е изтекъл изискуемия по закон 10-годишен период на давностно владение. Установи се по несъмнен начин от събраните гласни доказателства, че владението на ищеца в/у реалната част е продължило повече от 10 години. Така е изпълнено е изискването, посочено в съд. практика – Решение №68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. 603/2012 г. на ВКС и др., а 3 именно, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. От гласните доказателства се доказа, че нито ответниците, нито други лица са установявали владение в/у процесния имот, така че да прекъснат владението на ищеца.

Никога никое друго лице не е влизало в имота (частта), претендиран от ищеца. Владението на ищеца е било явно - той обработвал и обработва имота, като е демонстрирал намерението си открито пред всички, включително и ч/з ограждането му. Това владение е демонстрирано спрямо всички, в това число и спрямо ответниците. Владението му е било спокойно, без да са правени опити то да бъде прекъсвано. Всички свидетели сочат, че ищецът е владял имота като свой собствен и не е заплащал наем на други лица. В тази вр. изцяло неоснователни и недоказани останаха твърденията и защитната теза на ответниците в отговора на ИМ, че ищецът е бил държател на спорната реална част, тъй като му бил отдаден под наем и съответно я ползвал със знанието и съгласието на собствениците на имота. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани.

Предвид обстоятелството, че от 1999 г. до момента включително само и единствено ищецът е ползвал процесната реална част, то и се доказа, че същият е придобил собствеността в/у нея на основание осъществявано давностно владение още към 2009 г. С ТР №4/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, а е процесуално средство за защита, от което следва че с изтичане на давностния срок, правото на собственост се придобива автоматично дори лицето да не се е позовало на този придобивен способ, който може да релевира и по-късно. До приемане на това ТР в доктрината и съд. практика съществуваше и становище, изложено в решение №404 от 16.06.1995 г. по гр. д. №1904 от 1994 на ВС, 4-то г.о., според което „изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваване ч/з предявяване на иск за собственост, възражение с/у предявен такъв иск или ч/з снабдяване с нот. акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение”. Като последица от това второ становище, позоваването на придобивна давност след изгубване на владението на имота за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници поради прекъсване на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок. С приетото ТР №4/2012 г. на ОСГК на ВКС е възприето първото становище за автоматичното придобиване правото на собственост след изтичане на давността при наличие и на двата елемента на владението, като прекъсването след изтичане на давностния срок няма значение, защото правото на собственост вече е придобито.