Протокол № 181 от 16.07.2021, Районен съд - Габрово

ПРОТОКОЛ

№ 181 гр. Габрово , 16.07.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Красимира Ат. Николова

Сложи за разглеждане докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20214210101051 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:31 часа се явиха:

МОЛИТЕЛКАТА Н. М. К. – редовно призована на 21.06.2021 г. се явява лично и с адвокат Рада-Мария Харамильо-Косева от ГАК, с пълномощно от 16.06.2021 г., приложено към молбата.

ОТВЕТНИКЪТ К. Б. К. – редовно призован на 22.06.2021 г. се явява лично.

Съдът даде възможност на страните да изразят становище по предпоставките за даване ход на делото.

АДВОКАТ Косева - Да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИКЪТ К. - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на гр.д. № 1051/2021 г. по описа на ГРС.

Съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и предоставя възможност на страните да упражнят правата си по чл.143 - 145 ГПК, а на ответника – да вземе становище по молбата.

АДВОКАТ Косева – Поддържаме молбата. Водим един свидетел – очевидец на акта на домашно насилие, който се е случил на 14.06.2021 г. Това е дъщерята на страните и моля да я допуснете до разпит.

1

ОТВЕТНИКЪТ К. – Аз не оспорвам молбата на съпругата ми. Така е сметнала, така е. Единствено възражение, което на този етап искам да се обърна към адвокатката нашата дъщеря не е присъствала на нищо, тя дойде тогава, когато бях на вратата и исках да изляза. Тя застана на вратата, помолих я да се измести за да изляза, тя застана, блъсна вратата, отворих я, тя пак я затвори, аз я хванаха за рамената и излязох. Отидох да се успокоя. Извика полиция, дойдоха момчетата, бях на работа в градинката, нищо не им казах и те не ми казаха нищо. Само ги помолих "господа полицаи, моля да отстраните две дами от входа, защото по терасите излязоха комшии и стана панаир, за да мога да дойда до колата и да подпиша протокола, който ще съставите. Отидохме, подписахме протокола. Абсолютно нищо не съм предприел против мен и закона. Всяка една закана за убийство е полу убийство, не съм се заканвал да я хвърля през терасата в реката, защото река няма. Обиждал съм я с нецензурни думи. Има грешка, има и прошка. От 2010 г. се промени моето държание, защото по жесток начин беше убит брат ми от сина си. Всички негови роднини го забравиха. След това аз го кремирах. 4 месеца беше зазидан в мазата, 6 дена синът му го е държал във ваната в банята, след 4,5 месеца започна да се разлага трупа и го откриват съседи по миризмата. От тогава се промених към живота и видях, че има по тежки неща от тези в ежедневието. Обичам да се черпя като всеки един. Като превиша малко започвам да пиша стихове, започваме да говорим със съпругата ми, най - вече за децата ни, тя има едно становище, аз друго.

Това е влязло веднъж и не може да излезе, това нещо се помни докато човек затвори очи. Като мине този период аз се успокоявам, решавам нещата по мирен начин – спирам да я обиждам, прегръщам я, искам този човек. Това ми е първата жена, от 28.02.1978 г., създадохме две хубави деца, купихме два апартамента за да има и за двамата, искам да изкарам живота си с нея, ще се боря до последно, ще я моля.

Помолих я на 05.07 във второто ни жилище на булеварда тя се съгласи, направих една хубава баница, аз като мъж, четох й стиховете, които съм сътворил в нейно отсъствие от 19 дена, поливах й цветята, почти не спах. Тя намери начин, сила отвори ми, поговорихме си, аз й казах, че няма да я пусна ще сме заедно целия ден. Върнахме се, убеди се тя самата, че горното жилище където живеем от 40 г. с нашите деца, те излязоха от този дом, ние останахме, свидно ми е всяко едно ъгълче. Искам да си изкараме живота заедно. Искам да си го върна този човек. Намерих начин да й се извиня, 9 дена спахме тяло до тяло. На 05.07 отидох, посетих я, закусихме баница, говорихме си и се прибрахме с нейния багаж, заживяхме като младоженци, направихме експерименти да се сближим. Тя ми каза нещо, което аз никога няма да забравя "аз се почувствах жена". Прегърнах я, целунах я и й казах "аз се почувствах пълноценен мъж". Не съм я заплашвал с убийство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните,

О П Р Е Д Е Л И:

2

ДОКЛАДВА делото, както следва:

Подадена е молба по реда на ЗЗДН. В нея се твърди, че страните са съпрузи от 10.06.1973 г., а понастоящем са пенсионери. Децата им са пълнолетни и живеят отделно. Семейното им жилище се намира в гр. Габрово. ул."*********", № 18, ет. 3, ап.8.

През последните години на брачното им съжителство ответникът се променил и започнал да злоупотребява системно с алкохол. В резултат на това станал ежедневно агресивен, системно провокирал конфликти и скандали, в които обиждал молителката и й се заканвал с убийство. Редовно я гонел и не допускал да влезе в семейното жилище.

На 14.06.2021 г., ответникът започнал да пие мастика в 11:30 ч. След около час, вече опиянен, започнал да заплашва молителката, че ще я изхвърли, ще й отреже главата, ще я хвърли надолу с главата в реката, ще я убие и дори да отиде в затвора, тя нямало да се върне от гробищата. Обиждал я с нецензурни думи, сред които, че е "изпечена курва, "долна мастия" "мръсна гад" , "не мога да ти гледам мутрата" и пр.

След като молителката провела разговор с дъщеря си, ответникът започнал да се заяжда с нея и да я ругае, нарекъл я отново със същите думи: "долна мръсна гад", "курва" и "мастия". Заплашвал я, че ще й отреже главата, без да му мигне окото, че ще я заколи и изхвърли в реката и т.н. Извадил ножове и започнал демонстративно да ги точи. Молителката силно се изплашила от това му поведение. Около 16 ч., дъщерята на молителката дошла в дома им. Това афектирало ответника още повече. Изкрещял й, че не е "желана в този дом" и започнал да я изблъсква със сила от жилището, като през цялото време обиждал и двете и отправял заплахи, че ще им нанесе побой.

Уплашени и много притеснени, двете жени се обадили на тел.112. На място дошъл полицейски екип, който оказал съдействие насилието спрямо тях да бъде преустановено. Молителката не се върнала повече в семейното жилище, защото се страхува, че е напълно възможно ответникът да й посегне физически. Настанила се в друго жилище - в град Габрово, бул. „**********"№ 56 А, ет. 5, ап.4, където възнамерява да остане. Съпругът й обаче не бил съгласен и постоянно я притеснявал по телефона.

Поради изложеното молителката прави искане съдът да издаде заповед за защита, с която да наложи мерки по чл. 5 от ЗЗДН.

Ответникът не оспорва молбата, но заявява, че не е отправял закани за убийство.

Обяснява, че след убийството на брат му се променил. Обичал да се черпи с алкохол и в такова състояние възниквали скандали със съпругата му. Признава, че я е обиждал с 3 нецензурни думи, но моли за нейната прошка и изразява съжаление за поведението си.

Желае двамата отново да заживеят заедно и моли съда да не постановява ограничителна заповед.

Между страните се признава обстоятелството, че същите са съпрузи.

Всички обстоятелства се нуждаят от доказване, с изключение на посоченото в предходното изречение.

По делото следва да бъде доказано от молителката, че тя и ответника се намират в посочената съпружеска връзка, с оглед легитимирането й като лице, пострадало от домашно насилие по смисъла на чл. 3 т. 1 от ЗЗДН. Тя носи тежестта да докаже факта на извършено от ответника домашно насилие спрямо нея на посочената дата.

Ответникът носи доказателствената тежест по своите възражения и твърдения.

Съдът дава възможност на страните да изложат своите становища във връзка с дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия:

АДВОКАТ Косева – Нямаме други доказателства. Моля да се разпита водената свидетелка.

ОТВЕТНИКЪТ – Какво е становището на служителите на МВР след като са посетили адреса. Нямам други искания.

Съдът, като взе предвид направените искания и становищата на страните намира следното:

Представените с молбата писмени доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими, както и изисканата от РУ Габрово преписка.

Следва да се допусне до разпит водения от ищцата свидетел.

Поради изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от молителката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ издадено на 15.06.2021 г. от Община Габрово, копие от докладна записка на РУ Полиция, информационна карта на наряда № 1752р-12777, протокол за предупреждение № 1752р-12787.

ДОПУСКА до разпит водения в днешно съдебно заседание свидетел К.К.В..

4

Съдът пристъпва към разпит на свидетелите.

Снема самоличността на свидетелите.

К.К.В. – 42 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, дъщеря на молителите, ЕГН **********.

Съдът разясни на свидетелката възможността по чл.166, ал.1 ГПК да откаже да свидетелства като роднина по права линия на молителите и същата заяви, че желае да свидетелства.

Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност, която се носи по чл.290 от НК и същата обещава да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА В. – На 14.06.2021 г. след няколко обаждания по телефона към майка ми първоначално разговаря с мен, разбрах че баща ми отново е пиян и я заплашва и обижда. По време на разговора ни по телефона с майка ми аз чух обидни думи към нея или просто се чуваше неговия глас. Майка ми прекъсна разговора. В следващия половин един час опитах с 2 обаждания да се свържа с нея. Те бяха отказани, тя отказваше обаждането. Притесних се какво се случва и отидох на адреса.

Качих се направо в апартамента, влязох защото врата беше отключена и стоейки до вратата, още от стълбите се чуваха крясъци, но аз останах до вратата. От вътрешността на апартамента баща ми крещеше "изпечена кура, долна мръсна гад, мастия, отрязвам ти главата и няма да ми мигне окото, аз от затвора ще изляза, но ти няма да се върнеш от гробищата". След това се отправи към кухненската част и така ме видя на вратата, майка ми също се появи, т.е. те ме виждаха и двамата. Направих му знак с ръка да замълчи, защото бях в шок от чутото, казах на майка ми да се облича и излизаме. Той беше в тежко алкохолно опиянение и разговор с него е безсмислен. Исках да изведа майка ми, защото се страхувах какво може да се случи. Баща ми очевидно това го подразни и той със сила ме изблъска от жилището навън на площадката на блока.

Притеснена какво може да последва с майка ми, той известно време натискаше вратата, но не я заключи, влязох и той отново ме изблъска, аз се притесних какво може да последва и набрах полицията, казах на майка ми, ние излязохме навън пред блока и изчакахме полицаите, които ни разясниха какви са правата ни при тези действия.

Преди да ме изблъска баща ми каза "не си желана в този дом" и след това, че не съм желана той ме изблъска. Помогнах на майка ми да се настани в друго тяхно общо семейно жилище за да пренощува спокойно, те и двамата са на 70 г., майка ми е по емоционална и сигурно я разстройват тия неща. В следващите дни преди да подадем такъв иска е притеснявана по телефона, пресрещана и заплашвана, включително и след подаване на молбата отново е имало от негова страна натиск чрез телефонни обаждания, чрез указване на всякакъв вид натиск тя да оттегли молбата, защото ще 5 последва еди какво си, той я притеснява, което на нея се отразява върху здравословното и емоционално състояние. Предвид това, че и двамата ми са родители смятам, че ако те живеят отделно тези дразги между тях ще затихнат и те и двамата ще живеят по спокойно, това е основаната причина да се съглася да свидетелствам срещу баща си.

Това е системното поведение на баща ми, имало е физическо насилие за емоционалното е ежедневие, но последните години ескалацията на напрежението, напредването на възрастта явно не й позволяват да търпи такова поведение.

Не съм излъгала съда.