Протокол № 389 от 31.05.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 389 гр. Варна, 26.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900436 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „НОВО ФИНАНС“ ООД , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адвокат Д.Т. , редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ОТВЕТНИКЪТ В. ИГН. В., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат С.Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ АЛ. В. СЛ., редовно уведомен, не се явява, не представя заключение по съображения, изложени в молба от 17.05.2022 г.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 11586/17.05.2022 г., молба, подадена от вещото лице Александър Савов, в която е посочено, че за изготвяне на заключението следва да бъдат направени изчисления в значителен обем, за което на същия ще му е необходимо още допълнително време, поради което моли производството по делото да бъде отложено за друга дата, като му бъде дадена възможност да изпълни поставените задачи.

АДВ. Т.: Да се даде възможност на вещото лице да изпълни поставените задачи.

АДВ. Н.: Да се даде възможност на вещото лице да изготви експертизата.

СЪДЪТ, с оглед депозираната молба от вещото лице и становищата на 1 процесуалните представители на страните, намира, че на вещото лице следва да бъде дадена възможност за датата на следващо съдебно заседание да изготви и да депозира заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, най-късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно разпоредбата на чл. 199 ГПК.

По изложените съображения, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице за датата на следващо съдебно заседание да изготви и да депозира заключението по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, най-късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно разпоредбата на чл. 199 ГПК.

АДВ. Т.: Водим допуснатия ни свидетел за разпит в днешно съдебно заседание.

АДВ. Н.: Не водим допуснатия ни свидетел за разпит в днешно съдебно заседание.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, допуснат на ищцовата страна при режим на водене, като снема самоличността му, както следва:

СВИДЕТЕЛЯТ Б.Б.Б., ЕГН **********, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните, предупреден за отговорността по чл.

290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Познавам клиентите дотолкова, колкото съм работил с тях. Ищцовото дружество ми е работодател. Като работна функция, реално погледнато работя точно на позиция, където комуникирам с клиентите. Общо казано, обслужвам клиентите. Познавам като клиент В.В.. Той се свърза с нас, за да получи ипотечен кредит. Трябваха му средства, като не се сещам точно кога е било, защото е минало доста време. Имаме сайт, на който представяме дейността си и клиентите ни намират. Рекламата е стандартна и хората като тръгнат да търсят съответно някакъв тип кредит, в някои случаи попадат на нашия сайт, в други не. Но ние сме ориентирани главно към ипотечно кредитиране. Ние потребителски кредити без обезпечение не отпускаме. Не сме специализирани на типичния потребителски пазар. Хората влизат в сайта, виждат условията, има си форма за кандидатстване. Има и телефон, на който отговарям аз. След като се свържат с мен клиентите, обсъждаме тяхната нужда, оформяме предимно електронно, онлайн самото кандидатстване. В смисъл, изпращат се няколко снимки и оценка на имота и докумените, съпътстващи самия имот. Предимно онлайн комуникираме, но когато става въпрос за имоти във Варна, клиентите в повечето случаи идват на място в офиса, защото е доста по-удобно. Имаме и офис. След като клиентът се е свързал с нас, в повечето случаи, пак казвам, че когато са от Варна, идват в офиса, защото и за тях е по-спокойно така, помогат да имат доверие на фирмата. Когато кажат какви са техните нужди, след одобрение, като се прегледат съответните документи за имотите, които са известни, вече пристъпваме към оформяне на някакъв тип договор, който в повечето случаи си е предварителен договор – типов, бланков договор. Реално погледнато, в някои от случаите, в повечето случаи ние изпращаме или предоставяме такъв тип договор, като клиентът се запознава с него и вече 2 започва комуникация, която помага така, че да стане сделката. Един вид, ако има нужда от някаква корекция или нещо като разяснение по някакви точки, ние го извършваме. Ние имаме бланкови договори, които са стандартни, с нашите условия, като се надяваме, че почти всеки един клиент би подписал.

Обичайните условия, предлагани на нашите клиенти са оформени предваритело като бланков договор. Предварителният договор си е предварителен договор. Предварителният договор е обвързан с окончателния.

Първият типов договор е без никакви данни по отношение на имота, ЕГН и имена на клиента.

СЪДЪТ предявява на свидетеля Бекон документ, находящ се на лист 23-ти от делото.

СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Не говоря за това. Това е европейски формуляр.

СЪДЪТ предявява на свидетеля Бекон договор за заем - предварителен, находящ се на лист 29-ти от делото.

СВИД. Б. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Не говоря за това. Това е предварителен договор, който е обвързан със сделката. Това, за което говоря, това е бланков текст без данни за имена, ЕГН на страните и са типовите клаузите, които принципно преплагаме на всички наши клиенти.

Идеята на бланковия договор е клиентът да види така нацяло условията по договора. По отношение на това дали се плаща лихва и главница или се плаща само лихва, различните начини, там вече започва комуникацията, за да видим точно кой продукт би свършил работа на клиента и съответно би му харесало, най-общо казано. Това е само началото на преговорите. След като е прегледан имотът и е ясно, че може да се пристъпи към ипотека, остава да се изясни чисто финансовия въпрос като условия на договора.

Началото на преговорите започва с тези бланкови стандартизирани условия, след което преценяваме предложеното обезпечение и когато одобрим клиента, започва същинският преговор с уточняваме на конкретните параметри за начина, по който ще бъде отпуснат, съответно връщан кредита.

Има няколко варианта за връщане на кредита. Има вариант да се плаща само лихва, уговорен в срока на целия договор, да има плащания, които са само лихва на месечна база. Всеки месец се плаща определена вноска, която покрива лихвата, а главницата остава дължима накрая на договора. Другият вариант е, да се плаща и лихва, и главница. Там говорим за анюитетни вноски, като има вариант за 5 и за 10 години. Използвали сме и други видове кредитни продукти, като не си спомням към този конкретен момент какво сме предлагали по принцип.

Аз разяснявам на клиента какви са опциите. От там нататък си е изцяло негово решение да прецени кое би му влязло в употреба и кое не съответно. В някои от срещите в офиса или при разговор по телефона клиентът казва кой от вариантите е избрал. Европейският формуляр се съставя след като клиентът ни е ориентирал кой продукт е избрал. Предварителният договор се подписва след като е разяснено всичко, направен е изборът и ясно, че ще се пристъпва съответно към дадената сделка, към ипотечния кредит. В случая, който коментираме, реално погледно, понеже ние коментирахме известно 3 време, може би пак, беше отдавна, но по спомен около 10 дни, какъв тип ще бъде кредитът и имаше някаква ситуация с парцел, който се продава или ще се продава и затова по-скоро, клиентът реши, че ще е по-добре за него, ако можем да направим така, че да не плаща известно време нищо, докато изчака някаква сделка да се финализира, с идеята да изплати самия заем накуп. Не е било с идеята, че ще го изплаща 10 години или нещо такова. Очакванията на клиента бяха, че той до половин – една година ще изплати заема.

С оглед на това, за да може да сме конкурентни на пазара, трябва да имаме някаква пластичност по отношение на нашите условия и т.н. и да предлагаме малко по-индивидуални условия, когато сметнем, че може, когато шефовете преценят, че може. Тези индивидуални условия се разписват в окончателния вариант и в предварителния договор. Моите разбирания са, че предварителният договор е нещо, което е задължителен реквизит спрямо регулатора в България. Смятам, че сме длъжни да съставим този предварителен договор. Не е част от оферта, която ще се променя впоследствие. Идеята на предварителния договор е клиентът да може да си го прочете, да се запознае с условията, които са по него, ако трябва наново да ги коментираме и съответно вече, когато е ясно, че всичко е ок, и текста е приет от клиента, да можем да се разберем вече по отношение запазването на час при нотариус за изповядване на самата договорна ипотека. Предварителният договор е условие, за да направим разноските по нотариалната сделка. Не влизаме при нотариус без предварителен договор. За да предоставим главницата по кредита, ние трябва да имаме надлежно подписани договори, както и договорна ипотека, защото, ако нямаме договорна ипотека, реално погледнато гаранцията по самия кредит е никаква.

За договорът, който е подписан с клиента, помня че В. имаше желание да се коригират някои неща. По-голямата част от тези неща ние нямахме желание да коригираме и не сме го направили. Това, което успяхме да предложим, за да се стигне все пак до сделка е, да се направи една корекция по отношение на погасителния план, така, че да е по-леко и по-удобно за обсужване, с оглед на това, че идеята му беше да се плати кредитът накуп.

Клиентът по-скоро се застрахова като сключва по-дългосрочен договор, защото идеята беше от продажбата на някакъв имот да се изплати съответно целият заем към нас и търсеше вариант, при който в началото да има понисък ангажимент, чисто финансово към нас, докато се уреди съответно някакъв финансов въпрос. Договорите са два в някои случаи, защото единият е изцяло кешов и тези пари са нужни, за да могат да се разплатят начални разходи, които са по нотариалното изповядване на самата договорна ипотека.

Ако клиентът има пари, ние нямаме нужда от такъв договор, но ако клиентът каже, че не разполага със средства, за да заплати самите разходи по ипотеката, тогава правим и втори договор. Т.нар кешова главница са тези 3 500 лева. Другото е по банков път и то си е описано, че се изчаква вписване на ипотека и т.н. Тук говорим за кешов договор, който е за разходите, които служат за учредяването на ипотеката. Тук изплащаме главницата преди ипотеката. Реално погледнато кешовият договор се усвоява в момента пред нотариуса, когато се изповядва сделката. Тук се поема някакъв риск, който е целеви. Имаме клиенти, които правят ипотеки за 10 000 лева, имаме клиентити, които правят ипотеки за 200 000 лева и разходите са различни.

4

Някои хора и 100 лева не могат да си позволят. Нямат и толкова налични в момента, други могат да си позволят и 10 000 лева.

СВИД. Б. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Т.: Между бланковия договор и предварителния договор дали е имало корекции по искане на заемополучателя по отоношение на клаузи в договора, реално погледно, аз това обясних. Ние се разбрахме за първите 6 месеца, за вноските, които са по погасителния план, да се направи така, че да се плаща само частта главница от анюитетната вноска, защото тя е по-малката част. Чисто пропорционално, главницата съставлява доста по-малка част от цялата месечна вноска и по този начин, клиентът има възможно най-ниския ангажимент в този период от половин година. Много по-лесно е за обслужване и съответно тази лихва, тя по договорка може да не се плати единствено, ако кредитът се обслужва редовно, в пълната му цялост по погасителния план, като период – ако 5годишен, трябва 5 години да е обслужван и тогава няма да я плати никога.