Решение № 535 от 03.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100506428 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.03.2022 г. по гр.дело № 45245/20 г., СРС, I ГО, 46 състав е отхвърлил предявените от С.“ ЕООД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, искове с правно основание чл.419 вр. чл.405 КЗ и чл.409 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12688,25 лева- застрахователно обезщетение по сключена между „БМС Т.“ ЕООД застрахован и „З.К.Л.И.“ АД- застраховател, Застрахователна полица по Застраховка „Отговорност на превозвача“ №000-8-306/13081910000496/11.06.2019 г„ сумата от 1152.52 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 28.10.2019 г. до 18.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба/18.09.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането. Осъдил е С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* да заплати на основание чл.78, ал. 3 от ГПК на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* сумата от 420 лева- съдебно-деловодни разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С.“ ЕООД, ЕИК 1

*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, представлявано от управителя С.Г., чрез пълномощника по делото адвокат В.

И. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* с мотиви, изложени в жалбата. След подробно описание на фактическата обстановка се сочи, че неправилно съдът е приел, че ищецът не е придобил валидно никаква част от вземането на „БМС Т.“ ЕООД към ЗК“Л.И.“ АД и съответно застрахователят не му дължи никакви суми. Съдът е приел още, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл.99, а.3 и ал.4 ЗЗД не може да бъде игнорирано, но такова уведомление липсва към исковата молба, съответно уведомление не е връчено на длъжника-ответник. Съдът неправилно е приел, че представеното по делото уведомление от „БМС Т.“ ЕООД, с което превозвачът прехвърля всички права срещу застрахователя по процесната щета № 0000-1308-00-19-7067/2019 г., в полза на С.“ ЕООД, не може да установи валидно сключен между „БМС Т.“ ЕООД, като цедент и С.“ ЕООД, като цесионер, договор за цесия, а и цесионният договор не е бил съобщен надлежно на длъжника от цедента. Фактът на предявяване на исковата молба от цесионера С.“ ЕООД, с приложеното към същата уведомление от 03.09.2020 г., описано под № 14 в част Доказателства към ИМ за прехвърляне на права в полза на ищеца към щета № 0000-1308-00-197067/2019 г. на длъжника ЗК“Л.И.“ АД/ответник в настоящето производство/, съставлява надлежно съобщаване на цесията на ЗК“Л.И.“ АД, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие с прямо длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. В тази насока е трайната съдебна практика, обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. ТК, решение № 126 от 30.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2042/2019 г., II т. о., ТК.

Съгласно тази практика, „уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД“. Освен това, ответникът/застраховател не е оспорил по никакъв начин и не е направил възражение, че за ищеца не е налице надлежна активна процесуална легитимация да предяви исковете, 2 предмет на настоящия гражданско правен спор.

ЗК „Л.И.“ АД без правно основание е отказала да изплати застрахователното обезщетение по заведената пред застрахователя претенция по щета № 0000-1308-00-19-7067/2019 г. Неоснователни са възраженията на застрахователя, че не дължи обезщетение към ищеца, позовавайки се на чл.17, пар.2 от СМR Конвенцията с твърдението, че превозвачът няма вина за настъпилата по време на превоза щета по процесната стока, тъй като не е могъл да предотврати и/или да преодолее настъпването на вредите по стоката, поради което превозвачът се освобождава от отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.17, пар.2 от CMR Конвенцията: „Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата ши забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.“ Видно от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитания по делото свидетел Й.Т., водач на товарния автомобил, превозвал процесната стока, дадени в проведеното на 15.03.2022 г. о.с.з. по делото, част от стоката по време на превоза е била намокрена, т.е. увредена, за което обстоятелство водачът е узнал едва при доставката на стоката на разтоварния пункт от получателя, посочен в Заявкадоговор за международен превоз на товари и в CMR международна товарителница, след разтоварване на стоката в склад на получателя, находящ се в град София, Казичене, ул.******* склад на “Александър Логистикс”, за което обстоятелство е бил уведомен от получателя на стоката, т.к. водачът на МПС не е допуснат при разтоварване на стоката. Като причина за увреждане на стоката, свидетелят Й.Т. сочи проливен дъжд по време на извършване на процесния превоз и пропусната вода през отдушника на ремаркето - фургон, където е била натоварена стоката. По делото не са събрани никакви доказателства, от които да е видно, че причината за увреждане на част от процесния товар по време на превоза, се дължи на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка па превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане 3 на разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият/ответник З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, представлявано заедно от Изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д., чрез пълномощника юрисконсулт К . И . оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Следва да бъде извършена преценка на неговата правилност по повдигнатите н жалбата въпроси.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.419 вр. чл.405 КЗ и чл.409 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 12 688,25 лв. главница и мораторна лихва от 1152,52 лв. за периода от 28.10.2019 г. до 18.09.2020г./ след изменението/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното из плащане на вземането от С.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу З.К.

„Л.И.“ АД, ЕИК *******.

Ищецът С.“ ЕООД твърди, че търговецът „БМС Т.“ ЕООД е превозил товари на ищеца от Португалия до България (314 кашона обувки); че по време на превоза 141 чифта обувки на стойност 5745,80 евро съгласно авариен протокол от 04.10.2019 г., са били повредени и унищожени в резултат на намокряне; че ответникът като застраховател на отговорността на превозвача е отказал да заплати обезщетение.

4

Ответникът З.К. „Л.И.“ АД в отговора по реда на чл.131 ГПК е оспорил исковете.

Твърди се, че не следва да отговаря за вредите, тъй като е застраховател на отговорността на превозвача, а не застраховател по имуществена застраховка на превозваните от превозвача стоки. Освен това, увреждането се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне или преодолее по силата на чл.17, ал.2 от ЧМР. Обосновава и обстоятелства, които изключват отговорността му като застраховател съгласно ОУ по застраховка „Отговорност на превозвача“. Оспорва размера на вредите и отговорността си за лихви. Оспорва обувките да са били унищожени, респ. увредени до степен, изключваща тяхната реализация на пазара.

Съдът констатира следното:

На 11.06.2019 г. между „БМС Т.“ ЕООД - застрахован и „Л.И.“ АДзастраховател е сключена Застрахователна полица по Застраховка „Отговорност на превозвача“ № 000-8-306/13081910000496 при застрахован интерес „Отговорността на застрахования, като превозвач на товари по шосе, превозвани с 15 бр. МПС, съгласно приложен опис“ при лимит на отговорност за щети на товара съгласно чл. 23, ал. 3 от Конвенция CMR с период на застрахователно покритие от 00.00 часа на 12.06.2019 г. до 24.00 ч. на 11.06.2020 г. и покрити рискове съгласно ОУ на Застраховка „Отговорност на превозвача“ и Закона за автомобилните превози. Приложени са сметки за платената на вноски от „БМС Т.“ ЕООД застрахователна премия за срока на договора. Представени са приложимите за процесния период ОУ. Съгласно т.1 от раздел III „Обект на застрахователна защита“, която е отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на превозваните от него с автомобилен Т.порт товари, съгласно Закона за автомобилните превози при вътрешни превози и съгласно Конвенцията за международен превоз на стоки по шосе (CMR) с изключение на следните членове от нея: 1.1.чл.7 т.З отговорност при непопълнени в товарителницата графи /клаузи/; 1.2.чл.10 отговорност при недостатък на опаковката на товара; 1.3.чл.11 т.З отговорност като комисионер за загубване или неточно използване на посочените в товарителницата документи; 1.4.чл.12 т.7 - отговорност за неизпълнение на нареждания и указания на изпращача; 1.5.чл.19 отговорност за закъснение; 1.6.чл.21 - отговорност при наложен платеж;

1.7.чл.24 - обявена стойност, надвишаваща лимита на отговорност по чл. 23 5 ал. 3; 1.8.чл.26- обявен интерес, надвишаващ лимита на отговорност по чл. 23 ал. 3; 1.9. чл.38- отговорност за частта на неплатежоспособен превозвач, при превоз, извършван от последователни превозвачи; 1.10.чл.40 - свободно договаряне на клаузи, отклоняващи се от чл.37 и чл. 38 от Конвенцията.

Съгласно раздел IV „Отговорност на застрахователя“ от ОУ:

Отговорността на Застрахователя покрива цялостна или частична липса или повреда па превозваните товари, съгласно Закопа за автомобилните превози и/или съгласно гл. IV от Конвенцията за международен превоз па стоки по шосе (CMR).

„БМС Т.“ ЕООД е завело пред застрахователя Уведомление за настъпило събитие по застраховка „Отговорност на превозвача“ за увредени обувки при превоз от Португалия за България. С писмо изх. №10405/06.12.2019 г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

По делото е приложено „уведомление“ от „БМС Т.“ ЕООД до ищеца С.“ ЕООД, подписано от управителя на „БМС Т.“ ЕООД С.В., с което уведомление същият заявява, че „БМС Т.“ ЕООД прехвърля на С.“ ЕООД всички права по застрахователна полица № 000-8-306/13081910000496 и правото да предяви искове по съдебен ред срещу „З.К.Л.И.“АД, включващи претенцията за застрахователно обезщетение по щета №0000-13- 8-00-107067/2019 г., заведена пред „З.К.Л.И.“АД, ведно със законните лихви и деловодни разноски.

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1beeab6d-656a-4b9f-ad92-1f57c1025392