Решение № 37 от 10.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. С., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ГАЛИНА Г. В.А в присъствието на прокурора Д. С. Х. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261800600015 по описа за 2026 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда № 14 / 16.05.2025г., постановена по НОХД № 3/2024г. по описа на РС К.. Обект на въззивно обжалване е осъдителната част на присъдата.

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия Л. И. З., роден на ........г., в гр. С., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, с адрес: гр.К., обл. С., улица „К.Б.“ №..., ЕГН **********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 13.01.2021 г., около 15.40 ч., на черен път в посока кв. Ш., в землището на гр. К., обл. С. при управление на МПС- червен на цвят лек автомобил - тип джип, с неустановена марка и регистрационен номер е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - предприел рисково управление на лекия автомобил с висока скорост, опитвайки се да изблъска от пътя служебен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, рег.

№ .........., зачислен на ДГС-С., управляван от горски стражар Х.Б. В., като закачил дясно странично огледало за обратно виждане на автомобила - поради което и на основание чл. 325, ал.3, вр.ал.1 НК, вр.чл. 54 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, му е наложил наказание „пробация“ включваща следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година, с периодичност от два пъти седмично при съответния пробационен 1 служител;

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1/една/ година;

Включване в програми за обществено въздействие за срок от 6 /шест/ месеца.

Съдът, на основание чл.55, ал.3 НК е приел липса на необходимост от налагане на подсъдимия Л. И. З., със снета по делото самоличност, кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право за управление на МПС“.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Л. И. З., роден на ........г., в гр. С., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, с адрес: гр.К., обл.С., улица „К.Б.“ №..., ЕГН**********, осъждан, за НЕВИНЕН, в това, че на 13.01.2021 г., около 17.30 часа, в гр.К., обл.С., улица „К.Б." № ....., в съучастие като извършител с И. З. /починал/ и Б.

И. З. - извършители, попречил на орган на властта - полицейските служители на РУ - К. и на ОД МВР - С. да изпълнят задълженията си по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да задържат лице: 1. „за което има данни, че е извършило престъпление“, отказал да изпълни издаденото му устно полицейско разпореждане да се качи в полицейския автомобил, за да бъде съпроводен до РУ - К., няколкократно отправял обидни думи и изрази спрямо пристигналите на полицейски служители, буйствал и оказвал съпротива при задържането му, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.270, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.

С присъдата РС К. е признал подсъдимия Б. И. З., роден на ............г., в С., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, с адрес гр. К., обл.С., улица „К.Б." № ....., с ЕГН**********, неосъждан, за НЕВИНЕН, в това, че на 13.01.2021 г., около 17.30 часа, в гр.К., обл.С., улица „К.Б." № ....., в съучастие като извършител с И. З. /починал/ и Л. И. З. извършители, попречил на орган на властта - полицейските служители на РУ К. и на ОД МВР - С. да изпълнят задълженията си по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР:

„Полицейските органи могат да задържат лице: 1. „за което има данни, че е извършило престъпление“, отказал да изпълни издаденото му устно полицейско разпореждане да се качи в полицейския автомобил, за да бъде съпроводен до РУ - К., няколкократно отправял обидни думи и изрази спрямо пристигналите на полицейски служители, буйствал и оказвал съпротива при задържането му, като го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.270, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.

С присъдата, съдът е постановил, основание чл. 111 ал. 1 от НПК, ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, 1 /един/ брой секира с дървена дръжка с дължина 103 см и острие/ режеща част/ 16 см, със заводски щампован надпис върху металната част на секирата „TRUPER LE-4”, както и един брой акумулаторна батерия марка “STIHL”, модел „300“, след влизане на присъдата в сила следва да бъдат ВЪРНАТИ на правоимащите лица.

В тежест на подсъдимия Л. З. са възложени направените по делото разноски.

2

Против присъдата в оправдателната и част не е постъпил въззивен протест от РП- К., поради което същата в тази и част е влязла в законна сила.

По този начин, обект на въззивен контрол е присъдата в осъдителната и част и по отношение на осъдения подсъдим Л. З..

Присъдата, в тази и част, е атакувана от подсъдимия Л. З., чрез защитника – адв. П. В., с въззивна жалба, като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната и.

С жалбата се излагат подробни доводи, обосноваващи оплакванията, а именно- фактическите изводи, обосноваващи престъплението хулиганство, възприети от първия съд не кореспондират с доказателствата. Съдът е приел, че подсъдимият е управлявал неустановено моторно превозно средство с висока скорост, извършил е рискови маневри и е направил опит да изблъска от пътя служебен автомобил на Държавно горско стопанство – С., при което е закачил неговото дясно странично огледало. В тази връзка липсват достатъчно доказателства- по делото не е изготвена експертиза на служебния автомобил, която да установи следи от удар, задиране на боя или деформация, липсва оглед на въпросното МПС, придружен с фотоалбум, от който да са видни повреди и деформации по автомобила. По делото не е посочен автомобила, с който е извършено деянието с идентифициране на модел, марка, рег. номер, което е задължително за хулиганство, извършено при управление на моторно превозно средство. Липсват трасологични изследвания на траекторията на движение на двата автомобила. В т. смисъл присъдата почива на предположения. Защитникът прави подробен доказателствен анализ на свидетелските показания на служителите в ДГС, които според тезата на защитата са противоречиви, неубедителни и лишени от обективност, поради предходни инциденти между свидетелите, в служебното им качество и нейния доверител- подсъдимия З..

По- нататък в жалбата се съдържат доводи и аргументи, изложени извън предмета на въззивното обжалване, тъй като касаят деянието, за което подсъдимият е оправдан, като присъдата в тази част- поради липса на въззивен протест е влязла в законна сила.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава във въззивната инстанция, по силата на която да бъде признат 3 за невинен подсъдимият З. и да бъде оправдан изцяло по повдигнатото против него обвинение.В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата от името на подсъдимия, ведно с оплакванията и доводите, които я обосновават.

По същество на делото в лична защита подсъдимият изцяло се присъединява към становището на защитника си.

Оправданият подсъдим Б. З. също се присъединява към жалбата, като заема становище същата да бъде уважена.

Представителят на СОП по същество на делото заключава, че изводите, възприети в мотивите на първия съд са правилни, обосновани и изградени по приложение на закона, поради което пледира да се отхвърли жалбата и да бъде потвърдена присъдата на РС К..

В последната си дума подс. Л. З. заявява, че не е виновен и настоява за оправдателна присъда.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените в нея основания и релевираните оплаквания и независимо от това – след като осъществи цялостен самостоятелен служебен контрол по чл.314,ал.1 НПК в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:

Жалбата е изцяло неоснователна, липсват основания за нейното уважаване.

Първостепенният съд е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на подс. Л. З. за престъпление в съответствие с повдигнатото против него обвинение с обвинителен акт.

Внимателният прочит на протоколите за проведените съдебни заседание обуславя извода за липса на основание да бъдат споделени релевираните оплаквания за осъществено съществено процесуално нарушение- нито в хода на провеждане на съдебното следствие, нито – при преценка на доказателствата и изграждане на фактическа обстановка за релевантните факти. Съдебното следствие е проведено в пълно съответствие с процесуалния закон, както и при съблюдаване стриктно на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник. По този начин упреците са лишени от основание, както и тези- свързани с нарушаване на правилата за преценка 4 на доказателствата при оценъчно логическата дейност на съда за изграждане на вътрешно убеждение за релевантните за отговорността на подсъдимия Л.

З. факти, съобразно повдигнатото против него обвинение.

Доказателствата за случилото се /най- вече показанията на разпитаните свидетели/ са подложени на внимателен и задълбочен анализ, тълкувани са в действителния им смисъл, без да им е предаден смисъл, какъвто няма, търсена е взаимната им връзка и мястото на всяко доказателство в цялостния пъзел на съвкупността, изграждаща по убедителен и безспорен начин фактическата обстановка.

Във връзка с релевираните оплаквания, съдържащи се в жалбата и изложените по същество на делото в съдебно заседание от защитника на подсъдимия, въззивният съд следва да изложи следното:

Защитникът в пледоарията си по същество, поставя всички свидетелипреки очевидци на деянието в категорията „заинтересовани лица“. Не би могло да се приеме отнапред, че даден свидетел е заинтересован, необективен само въз основа на връзката му с една от страните, като в конкретния случай дори такава не е налице , а свидетелите-очевидци се намират помежду си в колегиални отношения като служители на ДГС.

Обявяването на едно доказателство за недостоверно, априори, без да се изследва съдържанието му в дълбочина, както и връзката му с другите доказателства е процесуално недопустим отказ от правосъдие, както и навлиза в противоречие с основния принцип в наказателния процес – забрана доказателствата и доказателствените средства да се ползват с предварително определена сила- чл.14,ал.2 НПК.

Близостта между свидетелите, констатирана по делото /на родствена или колегиална основа/, както и отношенията им с някоя от страните е само едно от обстоятелствата, които следва да се вземат под внимание, при преценка на обективността на показанията. Другите са – качеството и съдържанието на неговите показания, наличието на празноти и отказ да даде пълни показания въз основа на поставените му въпроси, вътрешните противоречия, в които изпада, подкрепата или противоречието на съдържанието на свид. показания с останалите свидетели и с останалите доказателствени източници по делото. В т. смисъл е и константната практика на ВКС – Р № .....0/25.01.2022г. на ВКС, по н.д. №144/2021г. на Трето НО : „ Добросъвестността, както и 5 заинтересуваността и предубедеността на един или друг свидетел не могат да се предполагат отнапред. Те се извеждат след преценка на редица обстоятелства: отношения на свидетеля със страните по делото, логическа последователност на твърденията му, наличие на непълноти в показанията му и причините за тях /не/съответствие на заявеното от него с други доказателствени средства и др.“

Обстоятелството, че свидетелите очевидци са колеги помежду си, не ги лишава от свидетелска годност – правилно да възприемат фактите от действителността и да дават правдиви показания за случилото се. Не ги лишава с.т. от безпристрастност и друго обстоятелство– още повече, че свидетелите, които са пътували в управлявания от свидетеля Х.Б. служебен автомобил в момента на извършване на непозволената маневра на водач от подсъдимия, са се почувствали застрашени , че може да настъпи изтласкване на автомобила от пътя и преобръщане, при което е застрашен животът им, като пътуващи в служебния автомобил „Тойота Хаилукс“. Този съдебен състав в редица свои решения е имал повод нееднократно да се произнесе, приемайки че, щом е налице съвпадения между главните факти, значими за обвинението, несъществените различия между показанията на отделните свидетели, не лишават показанията им от обективност и достоверност- а обратното- същите са показателни за стремежа на всеки от свидетелите да установи по делото само собствените си възприятия за фактите и нищо повече- без да е налице предварително съгласуване и синхронизиране на позициите на свидетелите за общи факти, които да твърдят по идентичен начин.