Определение № 205 от 13.03.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Габрово, 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500099 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. А. М., чрез адвокат А. Д. против определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъди допълнително адвокатско възнаграждение в пълен размер и се начисли ДДС върху него. Счита обжалваното определение за незаконосъобразно и излага съображения за това.

След извършена процедура по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от „Вива Кредит“ АД.

Настоящият състав на съда намира, че молбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество се явява неоснователна.

С Решение рег. № 282 от 15.12.2025 г., първоинстанционният съд е прогласил за нищожен по предявения иск от С. А. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, срещу „Вива Кредит” АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. ***, бул. ***, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, договор за паричен заем № 6136327 от 18.03.2025 г., сключен между страните. Осъдил е „Вива Кредит” АД да заплати адв. А. З. Д., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 420 лева, с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по производството. Осъдил е „Вива Кредит” АД да заплати на С. А.

М. сумата от 180,78 лева, представляваща платена държавна такса на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

За да определи това възнаграждение Севлиевски районен съд е взел предвид, че е осъществена безплатна адвокатска защита от адвокат и е определил възнаграждение в размер на 420,00 лв. Присъдил е адвокатското възнаграждение в полза на упълномощения от ищеца адвокат с ДДС.

С молба от 17.12.2025 г., адвокат Д. е поискал да се допусне изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се определи адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 902,37 лв. с ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор по молбата от „Вива Кредит” 1

АД.

С обжалваното определение, Севлиевски районен съд е приел, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

Позовава се на практиката на СЕС,1 с която е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта” по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.

101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни, поради нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и произтичащата от това нищожност.

Посочил е, че на съдебния състав му е служебно известно и обстоятелството, че в Районен съд – Севлиево са депозирани искови молби по още десет производства /включително по голяма част от тях докладчик е настоящият съдебен състав/, по които процесуален представител на ищцовата страна е адв. Д., и по които описаната фактическа обстановка е изключително сходна, а правната аргументация почти не се различава. В тази връзка съдът не намира, че процесуалният представител на ищцовата страна е положил повече труд, процесуални усилия или разходи по настоящото дело, които да обуславят промяна в определеното от съда възнаграждение. изложил е аргументи, че му известна и тенденцията в последните месеци в страната да се инциират множество производства за прогласяване на договори за кредит за недействителни. С това се цели да се защити икономически по-слабата страна – потребителят, от нелоялни или заблуждаващи търговски практики, както и да се предотврати прилагането спрямо него на неравноправни клаузи. При тези случай обаче не следва да се стига до злоупотреба с право, при която целта би била не да се защити икономически по-слабата страна, а да се акумулират възнаграждения за водените производства, още по-малко следва да се допускат такива, които не съответстват на сложността на конкретното дело и обема на извършените действия по него.

Въззивният състав приема, че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Дължимият размер се определя по преценка на съда, при съобразяване с действително извършената работа от адвоката и фактическата и правна сложност на делото: процесуалното поведение на осъществилия безплатна адвокатска защита адвокат; броят на проведените открити съдебни заседания (едно на брой, в което упълномощеният от ищеца адвокат не се е явил, а е депозирал писмено становище); невисоката фактическа и правна сложност на делото; разглеждането единствено на главния иск и липсата на произнасяне по евентуално предявените спрямо него.

При преценка на последните, въззивният съд намира, че определеният от първоинстанционния съд адвокатски хонорар в размер от 420,00 лв. с ДДС в достатъчна степен овъзмездява висококвалифицирания адвокатски труд пред първата инстанция по иск за обявяване на нищожност на договорна клауза, като цената на иска е 4519,71 лв. Самото 2 производство е без фактическа и правна сложност и е преминало с едно съдебно заседание.

Водим от гореизложеното, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 55 от 22.01.2026 г. по гр.д. № 905/2025 г. на Районен съд -Севлиево, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на решение рег.№ 282 от 15.12.2025 г. по гр.д. № 905/2025 г. на Районен съд – Севлиево, в частта за разноските с определяне на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат А.

Д., за оказана безплатна помощ на ищцата С. А. М. адвокатско възнаграждение в размер над 420,00 лв. с ДДС.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3