Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 954 от 08.09.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 3362/2022
Вид
Протокол № 954
Подписан
08.09.2022
В сила
08.09.2022
Състав
Петя Христова Манова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 ал.1 т.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

ПРОТОКОЛ

№ 954 гр. С., 07.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., II СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20222230103362 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

На именното повикване в 10.05 часа се явиха:

Молителката – С. ХР. М., редовно призована,не се явява лично, представлява се от адв. Е.П. от АК – С., редовно упълномощена с пълномощно от 08.08.2022 г.

Ответникът – Д. М. П., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. М.Д. от АК – С., редовно упълномощен с пълномощно от 15.08.2022 г.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.

АДВ. П.: Поддържам молбата.

АДВ.

Д.: Запознах се с молбата и оспорвам истинността на съдебномедицинското удостоверение № 516 от 2018 г. Оспорвам обстоятелствата и фактите, които отразява то.

АДВ. П.: Представили сме го с оглед на това, че малтретирането е системно.

Съдът на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към ДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по молба на С. ХР. М. чрез адв. Е.П. от АК – С. против Д. М. П., като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че спрямо нея е осъществен акт на домашно насилие, като издаде Заповед 1 за защита, с която да се наложи забрана на ответника да я доближава на разстояние помалко от 50 м., да доближава жилището, в което тя живее с децата си в гр. С., кв.

„Дружба” 21-Д-5, ДГ „Детство” в кв. „Младост”, която посещават и двете деца, магазините „Лидъл”, „Мерканто”, „Европа” и „Еко Асорти” в кв. „Дружба” и „”Кауфланд” в кв. „Българка”, както и местата за социални контакти, за срок от 18 месеца.

В молбата молителката твърди, че с ответника са живели на семейни начала около четири години, но поради системен физически и психически тормоз, тя напуснала семейното жилище находящо се в с. Т. заедно с децата и се преместила да живее в нейно лично жилище на адрес гр. С., кв. „Дружба” 21-Д-5. От съвместното им съжителство имали родени две деца – М.М.Д.М. родена на ***** г. и С.Д.М., родена на ***** г.

Твърди, че откакто са живели като семейство, винаги са имали проблеми и тя е била подлагана на физически и психически тормоз. Причината за това била, че ответникът често употребявал наркотици и алкохол и когато бил под тяхно въздействие, ставал много агресивен. Започвал да я обижда, удрял я и я мерил с предмети, като много пъти това се било случвало и пред децата. След всичко това, което била принудена да търпи, решила да се разделят и в началото на м. февруари 2019 г. заедно с децата се изнесла от семейното им жилище и отишла да живее с тях в неин собствен апартамент. Ответникът направил опити да се съберат, но тъй като не можал да се откаже от наркотиците, да започне работа и да бъде отговорен родител и съпруг, нещата не се подобрили и те поддържали някакви отношения само заради децата. В случаите когато се е обаждал заради децата, той не се интересувал от тях, а започвал да я обижда, да я псува и да я заплашва и в такива случаи тя много се страхувала за живота си.

На 23.07.2022 г., в името на децата решили да отидат заедно да отпразнуват рождения ден на детето С.. Отишли на басейн в с. Ж. войвода, който бил собственост на приятел на ответника. Около 15 часа видимо ответникът се бил почерпал, започнал да я обижда и тя решила да си тръгне с децата, защото виждала, че търсел повод да я тормози, но ответникът също се качил в нейния автомобил, като настоял да го остави в с. Т.. По пътя започнал отново да я обижда и да я заплашва, а децата започнали да плачат. Когато стигнали в с. Т., той решил, че ще отива в С., за да си вземе джипа въпреки че бил пиян. Взел и ключовете на колата, за да не можела тя да си тръгне и влязъл в дома си, за да вземе неговите ключове. Когато се върнал с него било и кучето му – американско буле, което въпреки че било много добродушно, самият му вид и големина плашели. Тръгнали за С.. Когато стигнали до джипа му, той не успял да го запали и тръгнали за кв. „*****”, за да оставят едно дете на нейна приятелка, което било с тях на рождения ден на С.. По пътя ответникът отново започнал да я заплашва пред децата, като те през цялото време плачели. Тогава тя спряла колата до *** в кв.

2

„*****” и му казала да слезе веднага, защото ще се обади на тел. 112. Тъй като той не слязъл от автомобила, тя слязла от колата и се обадила на тел. 112 като обяснила, че ответникът я заплашва с убийство и то пред децата. Молителката сочи, че той винаги се разкарвал с нож на кръста и това още повече я притеснявало, че когато бил в зависимост от наркотици и алкохол, може да изпълни заканите си.

Когато ответникът чул, че тя говори по телефона с полицията, избягал, като зарязал и кучето си. Полицаите така и не дошли на сигнала, тъй като докато говорила със служителката на тел.112 й обяснила, че той е избягал и тя я посъветвала да отиде и да пусне жалба в полицията.

Тъй като децата били много стресирани, тя се прибрала в дома им. След два – три дни отишла до полицията, за да пусне жалба, но така и не събрала кураж. Въпреки това на **** пуснала жалба срещу него, тъй като от датата на инцидента до този момент ответникът не спирал да звъни на мобилния й телефон и да я заплашва.

Блокирала телефона си, за да не й звъни, но той продължил да я притеснява по вайбър и да я обижда.

Моли на основание чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН, временно да се определи местоживеенето на децата М.М.Д.М. и С.Д.М., заедно с нея на адрес гр. С., кв.

„Дружба” 21-Д-5, при условия и срок определени от съда.

Представя Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която декларира, че на посочената дата е извършен спрямо нея акт на домашно насилие от ответника, 2 бр.

Съдебно-медицински удостоверения, Удостоверения за раждане на децата.

В законоустановения срок отговор от ответника не е постъпил и не е изразено становище. В днешното с.з. представителя оспорва изцяло молбата.

Производството е с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, като в тежест на молителката е да докаже, че на посочената дата спрямо нея от ответника е осъществен акт на домашно насилие, подробно описан в молбата.

Въпреки, че към молбата е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН съдът намира, че от молителката следва да бъдат ангажирани и други доказателства в подкрепа на твърденията й.

АДВ. П.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на доказателствената тежест.

АДВ. Д.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на доказателствената тежест.

По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

3

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложената към молбата Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, Удостоверение за раждане на М.М.Д.М.

Удостоверение за раждане на С.Д.М. и справка за съдимост на Д. М. П..

НЕ

ПРИЕМА като доказателства по делото Съдебно-медицинско удостоверение № 308/2017 г. от 07.07.2017 г., Съдебно-медицинско удостоверение № 516/2018 г. от 14.05.2018 г., тъй като същите не са относими към периода, за който се твърди, че е осъществено домашно насилие.

АДВ. П.: Водим един свидетел, който моля да бъде допуснат до разпит.

АДВ. Д.: Моля да бъде допусната М. Янк. В. с адрес : гр. С., ******, като свидетел, която да бъде призована за следващото с.з., тъй като е присъствала на инцидента описан в молбата.

АДВ. П.: Аз също ще моля да бъде допуснат още един свидетел, който е бил процесуален представител в предишни процеси и може да свидетелства за упражнено насилие.

На основание чл. 164 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит водения в днешното с.з. свидетел, като сне самоличността й:

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

Г.А.М. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, семейна, с основно образование, работи, майка на молителката.

Предупредена за наказателната отговорност, която носи обещава да говори истината без лъжесвидетелстване.

СВИД. М.: Майка съм на молителката и желая да свидетелствам. Рожденият ден на детето беше в събота на 23.07. Това е по-късна дата, детето е родено на 20.07.

Решиха да празнуват в с. Ж. Войвода заедно заради децата, аз отказах да отида. След като се върнаха в гр. С., ответника пред блока беше агресивен. Пред блока имаше негова кола, опита се да я вземе, но не успя да я запали и тръгнаха с колата на дъщеря ми. Имаше скандал, бяха изнервени, децата бяха разстроени. Той започна да вика на дъщеря ми „боклук“ „мръсницо“, „ще те убия“. Не беше в нормален вид, доста време продължи разправията. След това тръгнаха да закарат другите разплакани деца, които бяха в колата, при родителите им. Бях свидетел на това, как й казва, „ще те заколя“, „ще 4 те убия, ако отидеш някъде другаде, ще запаля къщата, където и да идеш“. Не ми е казвала нищо дъщеря ми, тя просто трепереше цялата. Казвала съм й преди да пусне жалба в полицията, но отказваше, защото се страхуваше, че ще я убие. Първият случай на агресия, който той прояви е когато дъщеря ми беше бременна с малката. Тогава скочи да я души, дори беше в болница с контракции, всичко в тях беше начупено маси, вази. Той употребява алкохол, виждала съм го и наркотици да взема. Когато пие и е в това състояние, тогава е агресивен. Децата плачеха в колата, по време на инцидента. Дъщеря ми се страхува от него, затова го напусна. От скандалите преживя много стрес. Имаше рак на матката, мисля, че е вследствие на тези ситуации. Сега дъщеря ми не е в града, защото се страхува да е тук. На този етап няма да се връща и децата са с нея. Знам, че той е осъждан за нещо, за оръжие и беше в затвора. Преди е имал и обвинение за убийство. При инцидента в колата имаше и други деца, нашите са на 5 и 6 години, а другите на 7 години. Когато е станало инцидента, не е имало други хора, само минувачи. Когато тръгнаха да закарат другите деца, дъщеря ми е спряла колата и е имало и други свидетели. Сподели ми, че там е продължил отново да я обижда и напада, тя му е казала да си тръгва, той е станал още по агресивен. Уплашила се е и се е обадила на 112, в този момент той си е тръгнал, защото знае, че ако дойдат полицаите ще бъде задържан. Видях скандала от прозореца и слязох долу. Бях на около метър от тях. Нарече я с думите „боклук“, „парцал“, пред децата, пред колата.

Децата бяха в колата, но вратите бяха отворени, само дъщеря ми и Д. бяха отвън. Той беше слязъл за да вземе колата си, но не запали и отиде пак при дъщеря ми. Заради тормоза, който е от години, тя не живее в С.. Тя иска да води децата на училище спокойно. Иначе се страхува. Той може и посред нощ да направи нещо.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.

АДВ. П.: Поддържам искането си за допускане на още един свидетел за следващото с.з. при режим на довеждане.

АДВ. Д.: Аз също поддържам искането си за допускане на свидетел при режим на призоваване.